Решение № 9640 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12243/2018 г.

Решение № 9640 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12243/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Агенция "Митници" е подала касационна жалба срещу решение № 1566/04.07.2018 г. по адм. дело № 1999/2017 г. по описа на Административния съд-Пловдив в частта, в която е осъдена да заплати на "Стевика голд" ЕООД със седалище и адрес на управление град Раковски обезщетение в размер на 324 730, 21 лева за причинената на дружеството имуществена вреда, представляваща паричната равностойност на 369, 215 кг сребърна сплав, задържана за съхранение в склад на Агенция "Митници" и неопазена от служители на учреждението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.07.2014 г. до окончателното й изплащане. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Стевика голд" ЕООД със седалище и адрес на управление град Раковски е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да бъде отменено, тъй като вредата, настъпила за ищеца, не се дължи на незаконна административна дейност и следва да се претендира по общия исков ред. Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта на решението и неговата правилност с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на "Стевика голд" ЕООД със седалище и адрес на управление град Раковски, с която срещу Агенция "Митници" е предявен иск за сумата 323 293 лева, представляващи обезщетение за имуществена вреда, ведно със законната лихва от предявяването на иска. В исковата молба се твърди, че дружеството понесло вреда от незаконни действия и бездействия на служители на Митница "Аерогара София". Собствената на "Стевика голд" ЕООД стока - сребърна сплав с общо тегло 369, 215 кг, представена за износ съгласно ЕАД 10 BG 003000 А0074242, била задържана на митницата без акт за установяваване на административно нарушение във връзка с издадено впоследствие наказателно постановление № 29/11.06.2012 г., отменено като незаконосъобразно от съда. Отнетата стока не била съхранявана подходящо, поради което последвало противозаконното й отнемане. С определение от 13.05.2016 г. по адм. дело № 2177/2015 г. по описа на Административния съд- Пловдив по писмена молба на ищеца било допуснато изменение на иска, съгласно което размерът на претендираното обезщетение бил увеличен от 323 293 лева на 331 328, 48 лева. С решение № 1105/1.06.2016 г. по адм. дело № 2177/2015 г. на Административния съд-Пловдив Агенция "Митници" била осъдена за заплати на "Стевика голд " ЕООД обезщетение за имуществена вреда в размер на 331 328, 48 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска. С решение № 9039/11.07.2017 г. по адм. дело № 8590/2016 г. Върховният административен съд отменил решението на Административния съд-Пловдив и върнал делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на спора административният съд установил, че на 17.08.2010 г "Стевика голд" ЕООД предприело изпращането на стока за износ – сребъ № 9400-1468/12/16.09.2014 г. до началника на Митница "Аерогара София" "Стевика голд" ЕООД поискало връщане на стоката, задържана по митнически манифест № 164/20.08.2010 г. С писмо № 4401/265/07.11.2014 г. директорът на Агенция "Митници" уведомил "Стевика голд" ЕООД, че стоката не може да бъде върната, тъй като е открадната от склада на Митница "Аерогара София". Според заключението на назначената по делото счетоводна експертиза, паричната равностойност на стоката към датата на която е манифестиран товара (20.08.2010 г.) възлиза на 331 328, 48 лева, а към датата на предявяване на иска - на 319 702, 34 лева. По данни на Лондонската борса към 20.08.2010 г- стойността на сребърната сплав възлизала на 324 730, 21 лева. От правна страна административният съд приел, че искът е основателен. Между страните по делото нямало спор, че задържаната стока - 369, 215 кг сребро- е притежание на "Стевика голд" ЕООД и до момента не е върната на дружеството. Административният съд посочил, че съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за митниците в приложимата редакция (към момента на задържане на стоката - ДВ, бр. 63 от 2000 г.), дейността на митническите органи включва митнически надзор и контрол върху внасянето, изнасянето и транзитирането на стоки за, от и през Република България, събирането на митни сборове, прилагането на административнонаказателни разпоредби и разследвания на престъпления в случаите, при условията и по реда, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс. Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 2 от Закона за митниците при изпълнение на служебните си задължения митническите служители са длъжни да опазват имуществото, правата и свободите на лицата. Стоката, собственост на "Стевика голд" ЕООД, била задържана с разписка за задържане № 20100299/20.08.2010 г., манифестирана с митнически манифест № 164/20.08.2010 г. Приета била в склада за задържани и отнети стоки в полза на държавата на Митница "Аерогара София". Съдът отбелязал, че действията по задържането на стоката нямат пряка причинно-следствена връзка с настъпването на претендираната имуществена вреда. Нямало такава и с отмененото по съдебен ред наказателно постановление № 29/2012 от 11.06.2012 г. на началника на Митница "Аерогара София", макар наложената с него глоба на управителя на дружеството да била обезпечена с редовно декларирана стока. Съдът изтъкнал, че след отмяната на наказателното постановление стоката би била върната, ако не е била открадната. Налице била пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилата за дружеството "Стевика голд" имуществена вреда вследствие на липсващата стока и бездействието на длъжностни лица на Агенция "Митници" по чл. 17, ал. 1, т. 2 от Закона за митниците, които не осигурили надеждна охрана на помещението, в което стоките се задържали. Настъпилата за ищеца имуществена вреда възлизала на сумата 324 730, 21 лева съгласно заключението на назначената по делото икономическа експертиза. По съображения за наличието на основанието по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, според който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, административният съд съд осъдил Агенция "Митница" да заплати на "Стевика голд" EООД обезщетение за имуществена вреда в размер на 324 730, 21 лева. В останалата част искът за главницата бил отхвърлен. Съдът присъдил законната лихва върху главницата, считано от 4.07.2014 г. или от деня на отмяната на наказателното постановление, по силата на което стоката се задържала като обезпечение, като отхвърлил иска за присъждане на законната лихва върху сумата 324 730, 21 лева, считано от 20.08.2010 г. или от задържането на стоката. Касационната инстанция намира, че решението в осъдителната му част в частта относно присъдения размер на главницата е правилно. Административният съд законосъобразно е приел, че е налице основанието по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за ангажиране на имуществената отговорност на ответника. Събраните по делото доказателства сочат, че настъпилата за ищеца имуществена вреда е резултат от съчетаното действие на няколко фактора в причинно-следствената верига: незаконното задържане на стоката по митнически манифест № 164/20.08.2010 г., която не е била предмет на контрабанда, бездействието на митническите служители за опазването на задържаната стока и кражбата на стоката от склада на Митница "Аерогара София". Липсва причинно-следствена връзка между имуществената вреда и отмененото от съда наказателно постановление № 29/2012 от 11.06.2012 г., което е издадено след кражбата на стоката пред октомври 2010 година. Административният съд е изградил верни фактически констатации и е изложил подробни мотиви, обосноваващи възприетия резултат по съществото на спора. Съдът е направил съответна на закона преценка, че вредата за "Стевика голд" ЕООД е настъпила при и по повод на административна дейност, възложена на Агенция "Митници" със Закона за митниците. Агенция "Митници" извършва митнически контрол, който обхваща и пренасянето през държавната граница на страната на парични средства и на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях съгласно Валутния закон, както и за спазването на други изисквания или ограничения, установени в законодателството във връзка с пренасянето през държавната граница на стоки, доколкото същите са под митнически надзор (чл. 2, ал. 2 ЗМ). Съгласно чл. 229, ал. 1 ЗМ митническите органи имат право да изземват и задържат стоките - предмет на митническо нарушение, преносните, превозните и други средства, послужили за тяхното укриване, внасяне или изнасяне от страната, веществените доказателства, необходими или свързани с процедурата на разследване, както и стоки и суми за обезпечаване на евентуални вземания по съставения акт. До приключване на административнонаказателното и наказателното производство иззетите и задържаните стоки се съхраняват от митническото учреждение. В случая служители на митническото учреждение са допуснали нарушения на служебните си задължения във връзка със законосъобразното осъществяване на митнически контрол и във връзка с опазването на оставените на отговорно пазене стоки - предмет на митнически контрол, което е довело в пряка и непосредствена причинна връзка до настъпилия за ищеца вредоносен резултат. В съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест ответникът не е ангажирал убедителни доказателства, че част от стоката, собственост на "Стевика голд" ЕООД е намерена и се задържа като веществено доказателство в образувано срещу нарушители наказателно производство. Представеното пред касационната инстанция писмо № 3252595/3.02.2020 г. на Агенция "Митници", изпратено до Софийската градска прокуратура по прокурорска преписка № 10867/2010 г., в което е направено искане за връщането на 7 чувала сребърна сплав с тегло 170, 050 кг, приобщени по преписката като веществени доказателства, не насочва към друг резултат от произнасянето на съда, при положение, че отнетата стока не е е върната на нейния собственик. Настъпилата за дружеството имуществена вреда е установена по размер съобразно неоспореното от ответната страна заключение на икономическа експертиза. Касационният жалбоподател неоснователно поддържа, че върху размера на главницата не се дължи законната лихва. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Върху дължимото на ищеца парично обезщетение се начислява законната лихва по силата на чл. 86 ЗЗД, според който при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Разпоредбата на чл. 86 ЗЗД се прилага в случаите на търсене на отговорност на държавата и общините за вреди на основание § 1 от заключителните разпоредби на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, който гласи, че за неуредените в закона случаи се прилагат гражданските и трудовите закони. При извършена служебна проверка касационната инстанция констатира, че административният съд се е произнесъл с недопустимо решение в частта, в която е присъдил законната лихва, считано от 04.07.2014 г. или от датата на отмяната на наказателното постановление. Видно от съдържанието на исковата молба, законната лихва се претендира от предявяването на иска, поради което административният съд не е имал право да присъди законната лихва от момент, по-ранен от 18.08.2015 г. Постановеното "плюс петитум" решение следва да се обезсили в частта, в която върху обезщетението от 324 730, 21 лева е присъдена законната лихва за времето от 4.07.2014 г. до 18.08.2015 г. Решението в частта, в която в полза на "Стевика голд" ЕООД е присъдено обезщетение в размер на стойността на липсващата стока, ведно със законната лихва, считано от 18.08.2015 г., е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 6000 лева за адвокатско възнаграждение, уговорено и платено в брой съгласно договор за правна помощ от 14.02.2020 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 АПК Върховният административен съд