Решение № 10241 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8637/2010 г.

Решение № 10241 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8637/2010 г., I о., докладчик съдията Виолета Ковачева Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Акцион Девелопменс" ООД - гр. Хасково, моли да бъде отменено решение № 505 от 12.04.2010 г., постановено по адм. дело № 1140 от 2009 г. на Пловдивския административен съд. Релевира оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, обосноваващи касационните оплаквания, моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отмени ревизионен акт (РА) № 26-900103 от 27.04.2009 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - Хасково, и потвърден с решение № 390 от 09.06.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП за гр. Пловдив, с който не му е признато правото на данъчен кредит за м. 09.2008 г.. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не е взел становище по жалбата. Участващият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № 26-900103 от 27.04.2009 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - Хасково, и потвърден с решение № 390 от 09.06.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП за гр. Пловдив. Присъдени са и разноски в полза на дирекцията в размер на 1404 лева. За да постанови този акт, съдът е приел, че спорът не е по фактите, а по прилагането на материалния закон, а именно налице ли са основанията за признаване на право на данъчен кредит в хипотезата на чл. 75 вр. с чл. 74 от ЗДДС, при положение, че изобщо не е бил подаден регистрационен опис на наличните активи към датата на регистрация и в определения от закона следващ се седемдневен срок. Съдът е посочил, че действително с подаденото заявление лицето е декларирало липсата на такива активи, но за времето между подаденото заявление и фактическата регистрация на дружеството се е сдобило с активи, за които не е бил представен опис, вкл. до 20.02.2009 г.. Във връзка с решаването на спора съдът е обсъдил правната регламентация, дадена в нормите на чл. 69 и 71, както и в нормите на чл. 74 и 75 ЗДДС, и предвид събраните доказателства по делото е стигнал до извода, че не са изпълнени всички законови изисквания, за да бъде признато правото на данъчен кредит на "Акцион Девелопменс" ООД за активите, придобити през м. 09.2008 г. - преди регистрацията на дружеството. Този извод на съда е законосъобразен, същият е в съответствие с доказателства по делото и материалния закон и се споделя напълно от настоящата инстанция. В този смисъл съдът е съобразил и практиката на Върховния административен съд по подобни казуси. Законосъобразен е изводът на съда, че неспазването на 7-дневния срок от датата на регистрацията по чл. 75, ал. 3 ЗДДС за представяне на регистрационния опис води до невъзникване на правото на приспадане на данъчен кредит за наличните активи към датата на регистрацията и до невъзможност да се упражни това право по изричния текст на чл. 75, ал. 3 ЗДДС. Срокът е преклузивен и не може да бъде възстановяван, след като такава възможност в ЗДДС не е предвидена, а от изтичането на срока е предвидена последица, че правото за възстановяване на данъчния кредит не може да се ползва. Без правно значение са причините, поради които не е спазен срокът. Ето защо, като е стигнал до извода, че законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит с оспорения акт, съдът е постановил правилно и обосновано решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,