Решение № 113 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1488/2013 г.

Решение № 113 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1488/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Постъпила е молба вх. №. 103 от 18.01.2013 г. подадена от Ц. Г. Х. за отмяна на решение от 15.04.2009 г. по гр. д. № 261/2008 г. на Районен съд - Бяла Слатина, с което е извършена съдебна делба между касатора и бившата му съпруга В. Ц. Ц. на допуснатия до делба при равни квоти апартамент, находящ се в [населено място] [жк], [жилищен адрес] вх. "В" ет. 2 със застроена площ 78 кв. м., като същия е възложен на касатора и той е осъден да заплати на Ц. сумата 11,330,50 лв. Молителите се позовават на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърдят, че процесният апартамент е предоставен на баща му като активен борец против фашизма. Същият е струвал 16 551 лв., от които изплатил със собствени средства 4551 лв. и му е разрешен заем от Д. в размер на 1 200 лв., а с решението по извършване на делбата е определена по-висока цена и е осъден да заплати половината от нея. Прави оплакване, че е насрочена публична продан върху имота за неговото задължението към съпругата му. Прилага писмо от Общински народен съвет [населено място], с което се удостоверява, че жилището е разпределено на него - Ц. Г. Х. на 7.05.1987 г. и у-ние за наследници, от което е видно, че е единствен наследник на баща си Г. П. Х., починал на 19.11.1987 г. Ответницата оспорва молбата, тъй като представените доказателства не установяват нови обстоятелства, а и са неотносими. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Молбата е подадена на 18.01.2013 г. от страна - съделител, на който е възложен имота против влязло в сила решение на 30.06.2009 г. Писмото, което се прилага към молбата е дата от 1987 г., а представения препис е заверен на 3.12.2013 г. От тази дата до подаване на молбата не е изтекъл тримесечен срок, поради което съдът приема молбата за допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 1.06.1975 г. и е прекратен с развод на 27.02.2006 г. По време на брака с договор от 29.12.1987 г. на името на молителя е купен апартамента, предмет на иска за делба. В хода на първата фаза от производството молителят е твърдял, че процесният апартамент е купен с привилегията, която баща му е имал като активен борец против фашизма и, че за изплащане на цената от 16 551 лв. е теглен заем от съпрузите в размер на 12 000 лв. Делбата е допусната при равни права, като е съобразено, че използването на привилегията няма за последица вещно правна трансформация, а придобитото със заемни средства е съпружеска общност. За частта от цената, платена със средства, които не са заемни, не е разглеждано възражение за трансформация на лични средства. Във втората фаза на делбата не е предявявана претенция за сметки евентуално за заплащане на заема с лични средства, не е оспорвана и цената. На основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, на което се позовава молителката е необходимо доказателствата, които представя, да установяват новооткрити обстоятелства и страната да не е могла да узнае за тези обстоятелства и да се снабди с доказателства за тях въпреки положената грижа. От значение е обективната невъзможност на страната за узнае новите обстоятелства по време на процеса. В производството по отмяна на влязло в сила решение не могат да се поправят нейни пропуски и бездействие. Новите обстоятелства следва да са от съществено значение за изхода от спора. Посочените предпоставки следва да са налице кумулативно. Представеното с молбата писмо установяващо факта, че на 7.05.1987 г. апартаментът е разпределен на молителя. Това писмо не удостоверява ново обстоятелство. Фактът, че за закупуването на апартамента е използвана привилегията на баща му като активен борец против фашизма е наведен от молителя в хода на производството и не е нов, Той е удостоверен със служебна бележка от 22.07.2008 г. на л. 40 от делото и от безспорните твърдения на страните. Другото доказателство, представено с молбата е удостоверение за наследници на бащата на молителя, но копие от същото е представено и в хода на делбеното производство на л. 13 от делото. Следователно и двете, представени с молбата доказателства не установяват нови обстоятелства. Тези обстоятелства не са и от съществено значение за спора. Без значение е, че апартамента е разпределен на името на молителя, и че за това той е ползвал привилегия от баща си. Привилегията за закупуване на апартамента няма за последица придобиването му на лично основание. Тя не дерогира презумпцията на чл. 19, ал. 1 ГПК. Тези обстоятелства нямат за последица придобиване на вещни права на лично основание, поради което са неотносими и за производството за делба. По изложените съображения не е доказано основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което молбата следва да се остави без уважение. Съобразно този резултат, молителя следва да бъде осъден да заплати на ответницата, претендираните деловодни разноски за това производство до доказания размер с договорът за правна помощ от 25.03.2012 г. - 200 лв. Водим от горното. Върховен касационен съд, първо гражданско отделение