Решение № 4579 от 2.5.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение 5778/14.06.2022 г. по адм.д. 6525/2021 г. на тричленен състав на ВАС, Четвърто отделение, е отхвърлена жалбата на М. Минков, от гр. Севлиево, срещу разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 4 10 от Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания и т.4.4.1, т.4.4.2 и т. 4.4.3 от част 4 и т.5.5.1 и т.5.5.3 от част 5 от Приложение 2 към чл. 3 от нея, приета с Постановление 64/29.03.2019 г. на Министерски съвет, обн. ДВ, бр. 27/02.04.2019 г., в сила от 01.04.2019 г. Срещу така постановеното решение е постъпила касационна жалба от М. Минков, допълнена и преподписана от адв. М. Манолова. Касаторът релевира доводи за неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, на съдебното решение. Излага съображения, че изготвяната въз основа на методиката индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания относно формиране на месечния брой часове за предоставяне на лична помощ трябва да е комплексна по силата на чл. 20 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ). Като съществено нарушение на процесуалните правила се сочи пропускът на първоинстанционния състав да обсъди аргументите на оспорващия, че формулярът за оценка и за самооценка е съставен по начин, който не дава възможност на хора с тежки физически увреждания като него да наберат максимален брой точки, които са нужни, за да получат 8-часова грижа от личен асистент, защото в Раздел 4 психосоциални функции и в Раздел 5 социално функциониране хората с тежки увреждания, но без ментални такива не могат да покрият изискванията за максимален брой точки. Моли за отмяна на решението, като се правят алтернативни искания за постановяване на отмяна на оспорените текстове от нормативния акт, или за връщане на делото за ново разглеждане от друг тричленен състав. Ответниците по касационната жалба Министерски съвет на Република България и министърът на труда и социалната политика, чрез процесуалните си представители в съдебно заседание, оспорват жалбата като неоснователна. Подробни съображения излагат в допълнително представени писмени бележки. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, преценява касационната жалба за допустима, като подадена от страна по делото, /чл. 210, ал. 1 АПК/ и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна поради следните съображения: В първоинстанционното производство са били оспорени разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 4 - 10 от Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания и т.4.4.1, т.4.4.2 и т. 4.4.3 от част 4 и т.5.5.1 и т.5.5.3 от част 5 от Приложение 2 към чл. 3 от нея, приета с Постановление 64/29.03.2019 г. на Министерски съвет, обн. ДВ, бр. 27/02.04.2019 г., в сила от 01.04.2019г. Съгласно оспорените текстове, индивидуалната оценка на потребностите по чл. 2 се изготвя на базата на формуляр за попълване от служител, водещ случая (приложение 2), съдържащ 10 части, в т.ч.: т.4. информация за наличните проблеми с функционирането на човека с увреждане; т.5. информация за отражението на ограниченията в живота на човека с увреждане; т.6. участие в образователния процес или на пазара на труда; т.7. обкръжение на човека с увреждане и необходимост от социални услуги/лична помощ; т.8. целеви помощи; т.9. предоставяне на месечна финансова подкрепа; т.10. желание на човека с увреждане и допълнителна информация. Ал. 2 на чл. 3 предвижда, че при изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите се попълват относимите части от приложение 2 при съобразяване със заявената потребност на човека с увреждане, а ал. 4, че формулярът за самооценка на човека с увреждане по чл. 21, ал. 3, т. 2 от Закона за хората с увреждания се разработва в съответствие със структурата по ал. 1, т. 4 - 10. Съдът е обосновал извод, че Методиката представлява подзаконов нормативен акт, издаден от компетентен орган, в рамките на материалната му компетентност и в предписаната писмена форма. При издаването му не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, а и такива не се твърдят от оспорващия. Мотивирал е извод за съответствието й със закона. Решението е правилно. Съгласно §1 от заключителните разпоредби на Постановление 64 на Министерския съвет от 29 март 2019 г. за приемане на Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания, тя е приета на основание чл. 22, ал. 3 от ЗХУ и § 3, т. 2 от преходните и заключителните разпоредби на ЗХУ. Индивидуалната оценка на потребностите, включително оценката за потребността от предоставяне на лична помощ, се изготвя по оспорената с жалбата методика. Урежда се начинът за извършване на персоналното оценяване на правоимащите лица. Определящо за издаването на индивидуалната оценка е наличието на влязло в сила експертно решение, постановено от оторизираните органи на медицинската експертиза, каквито са ТЕЛК, респ. HEЛK. Съгласно чл. 21, ал. 3, т. 2 и т. 3 ЗХУ, за изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите се подават формуляр за самооценка на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане и медицински документи или експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК. Законът за личната помощ (ЗЛП), в сила от 01.01.2019 г., урежда условията и реда за предоставянето и ползването на лична помощ, като този вид подпомагане е регламентиран като механизъм за подкрепа на ползвателите и се основава на гарантирана от държавата финансова подкрепа, индивидуалните потребности и личен избор. Тя се предоставя въз основа на изготвена индивидуална оценка на потребностите и издадено направление по реда на ЗХУ. Законът регламентира, че индивидуалната оценка на потребностите на хората с увреждания е комплексна и се изготвя от специализиран отдел в дирекция Социално подпомагане (ДСП) по настоящ адрес - за изследване на функционалните им затруднения, свързани със здравословното състояние и наличието на бариери при изпълнение на ежедневните и други дейности, както и на вида подкрепа. Въз основа на заключенията от индивидуалната оценка се определят видовете финансова подкрепа по реда на закона, както и предоставянето на лична помощ с определен брой часове, при условия и по ред, определени със специален закон (чрез издаване на направление). В съответствие със заложените нормативни изисквания индивидуалната оценка на потребностите, включително оценката за потребността от предоставяне на лична помощ, се изготвя по оспорената методика, която урежда начина за извършване на персоналното оценяване на правоимащите лица, като определящо за издаването на индивидуалната оценка е наличието на влязло в сила експертно решение, постановено от оторизираните органи на медицинската експертиза /ТЕЛК, респ. НЕЛК/. Индивидуалната оценка на потребностите е комплексна и съобразно чл. 20 ЗХУ изследва функционалните затруднения на човека с увреждане, свързани със здравословното състояние и наличието на бариери при изпълнение на ежедневните и други дейности, както и вида на подкрепата, от която се нуждае. В случая се касае за тежка степен на инвалидизация на оспорващия със засягане на жизненоважни функции, вследствие на което самостоятелното му обслужване в ежедневието е невъзможно, а нуждата от постоянно наблюдение и грижи - перманентна. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗХУ направления за предоставяне на лична помощ с определен брой часове, социални услуги или друг вид подкрепа се издават въз основа на заключенията в индивидуалната оценка, а съобразно чл. 10, ал. 1 от оспорената методика (в релевантната редакция към момента на обжалването), правото на лична помощ се реализира при определянето на брой часове за предоставяне на лична помощ и се основава на няколко степени, а относимата за случая на касатора е т.4: "четвърта степен тотална зависимост/затруднения - при нужда от помощ и постоянна подкрепа от друго лице за реализиране на различни дейности в ежедневния живот повече от четири пъти на ден, поради пълна загуба на физическа, умствена, интелектуална или сетивна автономност. При такава степен на тотална зависимост определените според действащата Методика часове месечно, предвид нормата на чл. 10, ал. 1 от Методиката, отразяват адекватно нуждата от "лична помощ" съобразена с индивидуалните потребности на лицето, както и с принципите по чл. 2 и чл. 4 от Закон за хората с увреждания и чл. 2 от Закон за личната помощ. В този смисъл е и непротиворечивата съдебна практика на ВАС, че при твърдения за несъответствие между състоянието на лицето с увреждания, обективирано от изложеното в оценката и дефиницията на тази степен, е налице възможност за административен, респ. съдебен контрол, но на индивидуалния административен акт, пред какъвто случай не сме изправени. Цитираните в обжалваното първоинстанционно решение съдебни актове на ВАС - Решение 10393 от 29.07.2020 г. по адм. д. 3776/2020 г. и Решение 10405 от 29.07.2020 г. по адм. д. 5082/2020 г., са именно в този смисъл по жалба на лица със степен на инвалидност като тази на касатора. Следователно тълкуването на оспорените разпоредби не води до заключението на касатора, че хората с ментални увреждания са поставени в по-благоприятно положение. По изложените съображения настоящият петчленен състав на ВАС, Първа колегия, счита, че първоинстанционното съдебно решение, е законосъобразно, обосновано и правилно, и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,