Решение № 10068 от 24.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3592/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Александров, чрез процесуален представител адв. Стойчева, срещу решение 997 от 16.02.2023г. по адм. дело 217/2023г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 484з - 4001/12.12.2022г. на директора на Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" - МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението, като постановено при нарушение съдопроизводствените правила и материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на такова по същество на спора, с което се отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на направените разноски, съгласно представен списък по делото. Ответникът директор на ГД "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма", чрез процесуален представител юрк. Хаджиева в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и иска оставяне на решението в сила. Не претендира разноски, но прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Представя подробно писмено заключение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на А. Александров против заповед 484з - 4001 от 12.12.2022г. на директора на ГД "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" - МВР, с която за извършено дисциплинарно нарушение по чл.194, ал. 2, т.4 ЗМВР (т.т. 15,19 и 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР ), деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на младши инспектор Александров - водач на оперативен автомобил I степен в сектор "Оперативен дежурен център" при ГД "ЖСОБТ". За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е процедура по налагане на дисциплинарното наказание, което е наложено в срока по чл.195, ал. 2 от ЗМВР, както и разпоредбата на чл.206, ал.1 ЗМВР за даване на писмени обяснения. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът е счел за доказано, че на 26.07.2022г. в гр. София, служителят е посетил магазин "Хоуммакс", закупил и заплатил е стъклен буркан, но е разопаковал сет с два броя газови флакона, които заедно с газова запалка - горелка е поставил в черна раница, които не заплатил на касата в магазина. При извършена проверка от служители на магазина, вещите били открити в раницата на Александров, както и, че същите не са заплатени на касите. При съвкупна преценка на установените факти и събраните по делото доказателства, които съдът е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, АССГ е стигнал до извод, че правилно дисциплинарнонаказващият орган е счел, че с тези действия си служителят е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, както и посочените правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, държавният служител е накърнил доброто име на институцията, която представлява. Извършеното от Александров нарушение е доказано, както от обективна, така и от субективна страна, наложеното наказание "уволнение", съответства на характера и тежестта на нарушението, което се определя като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал.1, т.13 ЗМВР, тъй като деянията извършени от служителя са в нарушение на визираните в заповедта етични правила за поведение на държавните служители в МВР и като резултат е довело до уронване престижа на службата, като наложеното най - тежко дисциплинарно наказание е и в съответствие с целта на закона. Така постановеното решение е правилно. Фактическата обстановка е подробно описана и правилно изяснена от първоинстанционният съд, а изводите му се споделят изцяло, като съответни на доказателствата и материалния закон. В хода на проведеното дисциплинарно производство на служителя е предоставена възможност да даде обяснения, да прави възражения, да представя доказателства. Дадените от него обяснения в отговор на отправените покани са обсъдени както от ДРО в хода на извършената проверка, така и от дисциплинарнонаказващият орган преди да наложи наказанието. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на органът, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими възражения. Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради неуважено докозателствено искане да бъде задължено трето неучасващо по делото лице - управител на магазин "Хоуммакс" да представи удостоверение или нормативна база - къде и как е определена касовата зона в магазина. Първоинстанционният съд е постановил мотивирано определение за отказ за събиране на тези доказателства, което е правилно. Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че не е заплатил предметите, открити при проверка от служители на магазина, открити в раницата му. Не е спорно по делото също така, че е бил спрян от служителите и извикан за проверка, след преминаване през касата и заплащане на направени от него други покупки. Описаното в заповедта деяние възприето както от наказващият орган, така и от съда като дисциплинарно нарушение е безспорно доказано по делото от събраните в хода на дисциплинарното производство сведения на служители в магазина, които са й преки очевидци, полицейските служители изпратени на място, протокол за извършен визуален преглед на видеозаписи на оптичен носител СD, изготвен от дисциплинарноразследващият орган, както и експертна справка 22 /ИДИ -167 от 26.08.2022г. за извършено видео - техническо изследване, в която подробно са описани извършените действия на Александров в магазин "Хоуммакс" на 26.07.2022г., онагледени със снимков материал. Неоснователни са и оплакванията наведени в касационната жалба за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Заповедта е издадена за установено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР "неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР", което е прието за тежко нарушение на служебната дисциплина, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР " деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата". От събраните по делото доказателства е видно, че дисциплинарното производство е проведено съгласно изискванията на чл. 206, ал.1и ал. 2 от ЗМВР, в срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Нарушаването на разпоредбите на т. т.15,19 и 20 от ЕК правилно е било квалифицирано като дисциплинарно нарушение съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Безспорно от доказателствата по делото е установено, че на посочените в заповедта място и време и по описания начин служителят е извършил действия, с които е осъществил дисциплинарно нарушение, изразено в неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като поведението му е било несъвместимо с тях и е уронващо престижа на службата, като същият е бил надлежно запознат с тези правила. Обосновано съдът е приел, че действията на Александров са станали достояние на служители на магазин "Хоуммакс", извършили проверката на укрити от Александров и незаплатени вещи от магазина и полицейски служители при 05 РПУ - СДВР, пристигнали на място, като от данните по дисциплинарната преписка е видно, че при извършената проверка Александров се е легитимирал със служебна карта като служител на МВР. Правилно АССГ е приел, че в съответствие с установените факти и доказателства за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР дисциплинарнонаказващият орган законосъобразно е наложил на извършителя на такова деяние предвиденото в чл. 197, ал. 1, т. 6 ЗМВР наказание уволнение, обосновало прекратяването на служебното му правоотношение. Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на чл.206 от ЗМВР и несъответствие на наложеното наказание с целта на закона. В изпълнение на изискванията на чл.206, ал.2 от ЗМВР, ДНО е извършил обстоен анализ на визираните в разпоредбата предпоставки, имащи значение за определяне на вида и размера на наказанието. Взети са предвид тежестта на извършеното нарушение, настъпилите вредни последици, обстоятелствата при, които е извършено нарушението, формата на вината, както и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. При установяване на тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, дисциплинарнонаказващият орган действа при условията на обвързана компетентност и следва да наложи най-тежкото, предвидено в нормата на чл. 203 от ЗМВР наказание. Извършеното от Александров деяние се явява несъвместимо със статута на служител на МВР. Полицейските органи са едни от символите на държавността и законността и действията им са от съществено значение за доверието на гражданското общество в институциите. В конкретният случай извършените от страна на младши инспектор Александров нарушения се явяват несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в системата на МВР и уронват престижа на институцията. Нарушението на цитираните разпоредби е самостоятелно основание по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание, както правилно са счели и съдът и ДНО. При тези фактически данни, съдът правилно е приел, че действията на служителя категорично уронват престижа на службата и представляват тежко нарушение на служебната дисциплина, за което правилно ДНО е наложил дисциплинарното наказание уволнение по смисъла на чл. 203, ал 1 т. 13 от ЗМВР и на основание чл. 226 , ал.1 т. 8 от ЗМВР служебното му правоотношение е прекратено, както законосъобразно и правилно е приел първоинстанционния съд. Решението на първоинстанционния съд е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Предвид настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касационния жалбоподател не следва да бъдат присъдени разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,