Решение № 16409 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5783/2013 г.

Решение № 16409 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5783/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Макс контрол 2010" ЕООД, представено от адв. Петя Цекова - Никлева, срещу решение № 1457/04.03.2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 8951 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 2061200616/16.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София. Инвокират се трите категории основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът сочи като опущение на съда липсата на мотиви по доводите в първоинстанционната му жалба. Оспорва изводите на съда за определената в РА лихва като пазарна за преодоляване на отклонението от данъчно облагане по реда на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО. Обосновават се предпоставките за признаване на разходите за пътуване и престой на лицата, за които това е отречено с РА. Иска отмяна на първоинстанционното решение. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт в тежест на "Макс контрол 2010" ЕООД са установени допълнителни задължения за корпоративен данък в общ размер 24 472.39 лева за данъчни периоди 2008, 2009 и 2010 г. със закъснителна лихва 1 829.25 лева. След прихващане със суми за възстановяване определеният за довнасяне данък е в размер 12 705.17 лева. Съществуването на данъчните задължения е обосновано с наличието на предпоставки за увеличаване на ФР на основание чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО по отчетни периоди съответно със сумите 83 056.69 лева, 93 309.21 лева и 86 189.18 лева, представляващи разлика между начислените от РЛ лихви по договори за заем със свързани лица и пазарните лихви. За 2008 и 2009 г. ФР е увеличен съответно и със сумите 12 616.76 лева и 1 993.80 лева с позоваване на разпоредбата на чл. 26, т. 1 във вр. с чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО и отказ да се признаят разходи по командироването на определени лица. По установяванията на първостепенния съд "Макс контрол 2010" ЕООД е универсален правоприемник на "Стил 21" ЕООД след извършено през 2011 г. преобразуване чрез вливане. Едноличен собственик на капитала на вливащото се дружество и на приемника е Владимир Йовчев Йовчев. На 01.02.2008 г. са сключени договори за заем между "Стил 21" ЕООД и лицата Владимир Йовчев - управител на дружеството, Нонка Йовчева /майка на управителя/ и Йовчо Йовчев /баща на управителя/. По всички договори срокът за погасяване на задължението на заемателя е 4 години, а годишната възнаградителна лихва 2.75 %. Пазарната лихва по данъчни периоди според приета в извънсъдебната фаза на производството експертиза, ценена от съда, е съответно 10.51 %; 10.70 % и 10.11 %. Според съда страните по договорите за заем са свързани лица по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКПО във вр. с § 1, т. 3, б. "а" и б. "е" от ДР на ДОПК. Уговорената лихва се различава от пазарната, което се квалифицира като отклонение от данъчно облагане от чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО и се преодолява по реда на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. Мотивирал е подробно защо е кредитирал заключението на експерта от ревизионното производство за определяне на пазарните лихви. Съдът е възприел изводите по фактите и правото на органите по приходите и за преобразуването на ФР с разходите за командироване в 2008 и 2009 г. Изключил е съществуването на трудовоправна или гражданскоправна връзка между жалбоподателя и командированите лица, което наред с липсата на доклад за извършената работа определяло пътуванията като частни и дисквалифицира връзката на разходите с дейността на дружеството. Решението е правилно. Неоснователни са упреците на касатора към дейността на съда по преценка на доказателствените средства. Вън от съмнение е възможността съдът да основе изводите си за фактите на доказателствени средства, приети в извънсъдебната фаза на производството - чл. 171, ал. 1, изр. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Условие да бъдат ползвани като информационни източници е приемането им от съда в хода на съдебното дирене, което е направено в случая с определение в о. с. з. на 04.02.2013 г. - приети са всички представени с административната преписка писмени доказателства, което включва и заключението на в. л. Анна Даданска - Димитрова. Източникът на специални знания е оценен по реда на чл. 202 от ГПК чрез обсъждане на използвания метод за оценка и източниците на данни за заключението. Определянето пазарна лихва по дефиницията на § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО е относимо към обосноваване на предпоставките на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО. Цитираната разпоредба отнася към хипотезите на отклонение от данъчно облагане и получаването или предоставяне на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката. В тази хипотеза на отклонение от данъчно облагане освен критерий за установяването му пазарната лихва е и елемент от фактическия състав на преодоляването на последиците от отклоняването по чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. Тя е пазарната цена на сделката, която се взема предвид при определянето на данъчната основа. Това сочи на правилност на подхода на експерта за избор на метода по глава трета от Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени - вж. § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО във вр. с § 1, т. 8 от ДР на ДОПК. Този подход е изцяло съобразен и с дефиницията на пазарната лихва по § 1, т. 32 от ДР на ДОПК. В понятието за пазарна лихва се включва съобразяване на кредитния риск и на други рискове, което прави несподелим доводът в касационната жалба за "рисковата премия" като елемент единствено на договора за кредит като банкова сделка, а не и на облигационния договор за заем. Опущение на съда, което не влияе върху крайната правилност на изводите му, е припознаването като свързани на всички лица по сделките. Всъщност свързаност по смисъла на § 1, т. 3, б. "е" от ДР на ДОПК във вр. с § 1, т. 13 от ДР на ЗКПО съществува само между Владимир Йовчев и дружеството - заемодател, доколкото физическото лице е едноличен собственик на капитала на дружеството. Връзката между Владимир Йовчев и неговите възходящо от първа степен не обуславя свързаност по § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ДОПК, но по правилото на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО се преодоляват последиците от действия водещи до отклоняване от данъчно облагане, включително между несвързани лица. Във връзка с командироването на определени лица от касатора в България и чужбина не съществува информационна следа, която да обвърже разходите за командироването с дейността на предприятието. При действието на чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО не съществува правна пречка да се признаят за данъчни цели и разходи за пътуване и престой на физически лица, които са в извънтрудово правоотношение с ДЗЛ. Съществено изискване към признаването на този разход е да е във връзка с дейността на ДЗЛ. Последиците от признаването на разхода са благоприятни за ДЗЛ, поради което и негова е тежестта да установи с убедителността на пълно доказване предпоставките на признаването. Със заповедите за командироване и счетоводни записвания е доказано извършването на разхода, но не и връзката му с дейността на предприятието. Без тази връзка за ДЗЛ е било длъжно да коригира счетоводния си финансов резултат с данъчните постоянни разлики по чл. 26, т. 1 от ЗКПО, а пропускът да го направи е поправен с РА. С оспорения пред АССГ РА правомерно са установени данъчни задължения и отхвърлянето на оспорването срещу него е правилно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение