Решение № 271 от 11.1.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Михайлова от [населено място], община Хасково, подадена чрез пълномощника адвокат В.Челебиев, против Решение 251/14.04.2022 г. по адм.дело 1245/2021 г. на Административен съд- Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против Решение 1012-26-487-1/24.11.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - гр. Хасково, с което са оставени в сила Задължителни предписания ЗД-1-26-01020472/20.10.2021 г. на контролен орган на ТП на НОИ- Хасково. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подчертава се, че първоинстанционният съд е игнорирал наведените в жалбата възражения относно доказателствената стойност на писмените документи в административната преписка, както и че не е изяснил фактическата обстановка. Молбата към съда е за отмяна на съдебното решение и решението на директора на ТП на НОИ- Хасково, като се постанови решение по същество, с което да се отменят Задължителни предписания ЗД-1-26-01020472/20.10.2021 г. на контролен орган на ТП на НОИ- Хасково като незаконосъобразни и нищожни. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба- директорът на ТП на НОИ-Хасково, чрез главен юрисконсулт Т. Запрянова, с писмена молба изразява становище за неоснователност и недоказаност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд- Хасково е отхвърлил жалбата на Х. Михайлова срещу Решение 1012-26-487-1/24.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Хасково, с което са оставени в сила Задължителни предписания ЗД-1-26-01020472/20.10.2021 г. на контролен орган на ТП на НОИ- Хасково. С тези предписания жалбоподателката е задължена да подаде в ТД на НАП Пловдив- офис Хасково декларация, образец 1 "Данни за осигуреното лице" за себе си, съдържащи заличаващи данни за периода от 04.06.2020 г. до 31.08.2021 г. вкл., като се посочи в т.12 Вид осигурен-13. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че Михайлова е била регистрирана по чл.1, ал.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващи се лица и български граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/ като самоосигуряващо се лице /земеделски стопанин/ на посочена изрично дата 04.06.2020г. За лицето има подадени данни по реда на чл.5, ал.4 от КСО, с код за вид осигурен 13- регистриран земеделски стопанин, като за определени периоди са внесени осигурителни вноски в приход на бюджета на ДОО за периода м.06.20120 г. до м.08.2021 г. Впоследствие са издадени, на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО, задължителните предписания, като е установено, че Х. Михайлова не е отглеждала градински домати и пипер и в тази връзка същата не припокрива дефиницията и не следва да се счита за регистриран земеделски стопанин по смисъла на §1, ал.1, т.5 от Допълнителните разпоредби на КСО, т.е. няма основание за осигуряване по този ред. Обжалваните задължителни предписания по административен ред са потвърдени с Решение 1012-26-487-1/24.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Хасково. Съдът е отхвърлил жалбата срещу това решение като неоснователна и недоказана. Решението е правилно. Понятието "осигурено лице" по смисъла на част първа от КСО, е дефинирано легално в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която такова е "физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5.... " В чл. 10, ал. 1 от КСО е регламентирано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. В чл. 4, ал. 1 от КСО са изброени лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс, а в чл. 4, ал. 3 са изброени задължително осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, между които в т. 4 и "регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители". Съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО, лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Легално понятието "регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" по смисъла на КСО е определено в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, като това са "физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред". В чл. 5, ал. 2 от КСО е регламентирано, че самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка, а според ал. 3 и ал. 4 на същата норма, регистрацията на самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и са изброени данните, които самоосигуряващите се лица периодично представят в Националната агенция за приходите. В чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ е предвидено, че задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване включително регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Според ал. 2, при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, а според ал. 3, самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. Понятието регистриран земеделски стопанин обаче не е идентично с понятието регистриран земеделски стопанин по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, т.е. по правната логика на КСО, наличието само на регистрация по Закона за регистър БУЛСТАТ и в Регистъра на земеделските стопани не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права, тъй като не е налице тъждественост между качеството "регистриран земеделски стопанин" по смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители и осигурено лице по смисъла на КСО. По делото няма спор, че жалбоподателката е регистрирана като самоосигуряващо се лице- земеделски стопанин в Регистъра, воден съгласно Закона за регистър БУЛСТАТ. Установено е и обстоятелството, че жалбоподателката не е отглеждала градински домати и пипер. Същата е заявила намерението си да засее и отглежда посочените растителни култури на 04.06.2020г., а месец и 18 дни по-късно на 22.07.2020г. е поискала отпускането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност. Първоинстанционният съд е обсъдил показанията на разпитаните свидетели, като е изложил подробни мотиви защо не кредитира същите. Изводите на съда са логически обосновани и в съответствие с останалите факти по делото. Доказателствата по делото сочат, че по отношение на Михайлова са издавани болнични листове за временна неработоспособност поради бременност, и поради бременност и раждане, и то без прекъсване, за времето, за което все твърди, че е полагала трудова дейност. Съдът е отчел противоречията и възможната заинтересованост на свидетелите, доколкото същите са нейни родители и правилно не ги е кредитирал. Твърденията на разпитаните свидетели не са подкрепени с никакви други доказателства за това дали Михайлова е произвеждала земеделска продукция и съответно дали е извършвала продажба на такава продукция в периода от 04.06.2020 г. до 31.08.2021 г. Правилно съдът е приел, че с ангажираните по делото доказателства не се установява, че жалбодателката е започнала и е осъществявала заявената трудова дейност като земеделски производител, при която е произвеждала продукция предназначена за продажба. С оглед на изложеното и приложимите разпоредби на чл. 4, ал. 3, т. 4 и ал. 4 от КСО, се налага извод, че в кръга на задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, за които се предвижда кумулативно да произвеждат продукция, предназначена за пазара и да са спазили специфичните изисквания за регистрация по установения ред във връзка с извършването именно на тази дейност, т.е. продукцията да се произвежда в съответен вид стопанство, за което законът изрично регламентира възможност да бъде предлагана на пазара. Първоинстанционният административен съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателна за сторените разноски в касационната инстанция. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сумата от 100 лева, определена на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,