Решение № 6707 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2539/2010 г.

Решение № 6707 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2539/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 237, ал. 1 във връзка с чл. 239, т. т. 1 и 4 АПК. Образувано е по искане на Камен Георгиев Господинов от гр. София за отмяна на влязлото в сила решение № 500 от 13.01.2010 г. по адм. д. № 13805/2009 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение. Позоваването е на новооткрито от него решение на ВАС, както и че това решение противоречи на постановеното по делото, по което той е бил страна. Ответницата Милена Николова Гамозова от гр. Русе моли искането да бъде отхвърлено. Искането за отмяна е постъпило в предвидения в чл. 240, ал. 2 АПК тримесечен преклузивен срок, подадено е от надлежна страна и процесуално е допустимо, но разгледано по същество се явява неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Като ново доказателство, установяващо нови обстоятелства Господинов сочи решение № 15848 от 21.12.2009 г. по адм. д. № 14477/2009 г. по описа на ВАС, Седмо отделение. Това ново решение се отнася за друго дело и обстоятелствата, които се извличат от него са ирелевантни за делото, по което Господинов е бил страна, защото по неговото дело са относими само доказателствата, които са между кориците на същото дело. Те са тези, които са от съществено значение за делото. Различното тълкуване на закона по двете дела не може да служи като ново обстоятелство, респ. да бъде ново доказателство по делото на Господинов. Ето защо се приема, че в случая не е налице отменителното основание по чл. 239, т. 1 АПК. Казаното се отнася и до хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК. Съгласно този текст съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго, влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В конкретния случай страните по двете дела са различни, което препятства приложението на цитираната законова хипотеза. В искането за отмяна на влязлото в сила решение са развити и касационни основания за нарушение на материалния закон. Тези оплаквания не се разглеждат в настоящето производство, тъй като последното не е касационно. По изложените в тези мотиви съображения искането се възприема като неоснователно, поради което се отхвърля. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав, Втора колегия,