Решение № 11868 от 5.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8470/2017 г.

Решение № 11868 от 5.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8470/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "АРКУС" АД, ЕИК 129007079, със седалище и адрес на управление гр. Лясковец, ул."Васил Левски" № 219, представлявано от изпълнителния директор Б. Банков, подадена чрез пълномощника адвокат Д. Цветанова против решение № 217 от 14.06.2017 г. по адм. дело № 115/2017 г. на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против наложена на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда принудителна административна мярка/ПАМ/- Предписание № 4 и 5, от протокол за извършена проверка изх. № 17003/5.1.2017 г. на Инспектор на Дирекция "Инспекция по труда" (ДИТ)– гр. Велико Търново, потвърдена с решение на основание чл. 97, ал. 1 от АПК от Изпълнителен директор на ИА Главна дирекция по труда. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отменят предписания № 4 и 5 от Протокол за извършена проверка изх. № 17003/5.1.2017 г. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба- Дирекция "Инспекция по труда" – Монтана чрез старши юрисконсулт С. Кръстева изразява становище за неоснователност на касационната жалба не е изразил становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С подложеното на касационна проверка съдебно решение № 217 от 14.06.2017 г. по адм. дело № 115/2017 г. Административен съд Велико Търново е отхвърлил жалбата на "АРКУС" АД против наложена на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда принудителна административна мярка/ПАМ/- Предписание по т. 4 и т. 5 от протокол за извършена проверка изх. № 17003/5.1.2017 г. на Инспектор на Дирекция "Инспекция по труда" (ДИТ)– гр. Велико Търново, потвърдена с решение на основание чл. 97, ал. 1 от АПК от Изпълнителен директор на ИА Главна дирекция по труда. За да постанови този резултат съдът в изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК и въз основа на събраните по делото доказателства е извършил проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, обсъдил е исканията и възраженията на страните в мотивите на решението в съответствие с изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК и е приел, че оспореният пред него акт отговаря на всички изисквания за валидност и законосъобразност. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че по повод настъпила трудова злополука на 6.12.2016 г. в цех на дружеството "Аркус" АД гр. Лом е образувано административно производство. Извършена е проверка от служители на Дирекция "Инспекция по труда" -гр. Монтана за спазване на КТ и Закона за здравословни и безопасни условия на труд на работниците. Проверяващите са установили, че пострадалото лице Н. Найденов има сключен трудов договор от 1.12.2016 г. с дружеството, на длъжност оператор преса, но е допуснат до работа самостоятелно, , без да има подпис на ръководителя в съответната книга за инструктаж, без да е преминал необходимото тридневно обучени и без да е положил изпит по правилата за осигуряване на безопасни условия на труд, удостоверен с надлежен протокол. Констатирано е също, че злополуката е станала на машина, на която работникът не е бил обучаван. С оглед на тези констатации са дадени и съответните ПАМ, обективирани в протокол за извършена проверка изх. № 17003/ 5.1.2017 г. като на същата дата е направено устно уведомление до представител на работодателя. На основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ с протокол за извършена проверка изх. № 17003/5.1.2017 г. на Инспектор на Дирекция "Инспекция по труда" (ДИТ) – гр. Велико Търново са дадени оспорените пред съда задължителни предписания по т. № 4 и № 5, с които е наредено работодателят да допуска до самостоятелна работа само лица, на които е проведено необходимото обучение по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд и след успешно положен изпит по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд/основание чл. 13, ал. 4 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд/; допускането на инструктирания работник до самостоятелна работа да се удостоверява с подписа на ръководителя в съответната книга за инструктаж/основание чл. 13, ал. 7 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд/. От изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява, че вещото лице се е запознало с характеристиките на двете преси и дава заключение, че същите обработват едни и същи детайли, но техническите им такива се различават, като производител на първата е Германия, а на втората Япония. Втората преса е значително по бърза, и с по-различна зона за безопасност, а работната поза и действията на оператора на двете преси при изработване на детайлите са идентични, бутоните на двете преси са изправни и са монтирани на леснодостъпно място и ненатоварващо работната поза на работника място. С оглед на изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ в случая са налице предпоставките за прилагат принудителни административни мерки - даване задължителни предписания на работодателя за предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство. Предписанията отговарят на изискванията за форма и съдържание. Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 КТ по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. Наличието на установено нарушение на трудовото законодателство обосновава извод за правилно прилагане на нормата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, която цели неговото преустановяване, посредством издаването на задължителни предписания от контролните органи по спазване на трудовото законодателство. Съгласно чл. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. работодателят не допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В чл. 6, т. 5 и 6 е предвидено, че задължително се провежда обучение на работниците и служителите, работата на които е свързана с използване, обслужване и поддържане на машини и други технически съоръжения, за които се изисква правоспособност за работа; работници и служители, заети в дейности, които създават опасност за тяхното или на други лица здраве и живот, какъвто е и настоящия казус. Безспорно е установено, че липсва удостоверяване на допускането на инструктирания работещ до самостоятелна работа с подпис на ръководителя в съответната книга за инструктаж. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,