Решение № 1105 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 904/2020 г.

Решение № 1105 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 904/2020 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място], чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу решение № 6848/14.11.2019 г., постановено по адм. д. № 1643/2019 г., по описа на Административен съд - София-град, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от [фирма] против Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията) искове, с правно основание чл. 1, ал. 1, във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ за заплащане обезщетение за имуществени вреди общо в размер на 1 222 839, 64 лв. за периода от 01.04.2011 г. до 30.11.2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и обезщетение в размер на законната лихва общо в размер на 215 964, 71 лв., претърпени в резултат на незаконосъобразни административни актове. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски. Ответникът – Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение приема, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. С решение № 6848/14.11.2019 г., постановено по адм. д. № 1643/2019 г. по описа на Административен съд - София-град, са отхвърлени като неоснователни предявените от [фирма] против КЕВР искове, с правно основание чл. 1, ал. 1, във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ за заплащане обезщетение за имуществени вреди общо в размер на 1 222 839, 64 лв. за периода от 01.04.2011 г. до 30.11.2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и обезщетение в размер на законната лихва общо в размер на 215 964, 71 лв., претърпени в резултат на незаконосъобразни административни актове, а именно т. 7 на Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР, отменено с влязло в сила решение № 16953 от 17.12.2013 г., постановено по адм. д. № 7175/2013 г. по описа на Върховния административен съд и Решение № Ц – 5/20.02.2015 г. на КЕВР, отменено с влязло в сила решение № 4039/15.06.2017 г., постановено по адм. д № 2596/2015 г. по описа на Административен съд – София–град. С обжалваното решение [фирма] е осъдено да заплати на КЕВР сумата от 1 000 лв., представляваща разноски по делото. Административният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), с които ищецът е претендирал от КЕВР изплащане на обезщетения в размер на 411 184 лв. за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между определената в т. 7 на Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия произведена от ВЕЦ "Лешница" и ВЕЦ "Арнаут Дере" в размер на 112, 48 лв. /МВтч и т. 3 на Решение № Ц-010/30.03.2011 г. в размер на 178, 68 лв. /МВтч за периода от 01.04.2011 г. до 17.12.2013 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и обезщетение в размер на законната лихва за забава в размер на 208 524, 53 лв., за периода от 17.12.2013 г. до 14.12.2018 г., както и обезщетение в размер на 811 655, 64 лв., от които сума в размер на 777 964, 20 лв. представляваща разликата между определената в Решение № Ц–5 от 20.02.2015 г. на КЕВР преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия в размер на 112, 48 лв. /МВтч и т. 3 на Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. в размер на 178, 68 лв. /МВтч за периода от 18.12.2013 г. до 30.11.2018 г., а сума в размер на ЗЗ 691, 44 лв. представлява разликата между продадените от ищеца количества електрическа енергия над 2 500 работни часа и преференциалната цена по т. 4 на Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. в размер на 171, 18 лв. /МВтч за количествата до 3 724 КВтч, за периода от 20.02.2015 г. до 30.11.2018 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и обезщетение в размер на законната лихва за забава в размер на 7 440, 18 лв. за периода от 12.11.2018 г. до 14.12.2018 г. От фактическа страна по делото е установено, че с решение № 2126/13.02.2013 г., постановено по адм. д. № 5492/2011 г. по описа на Върховния административен съд, потвърдено с решение № 16953/17.12.2013 г., постановено по адм. д. № 7175/2013 г. по описа на Върховен административен съд, петчленен състав – І колегия, е отменено Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР, с което е определена, считано от 01.04.2011 г. преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт, в частта по т. 7 – "Водноелектрически централи под 10 МВт, въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г. – 112, 48 лв. /МВтч, без ДДС", като административната преписка е върната за ново произнасяне при спазване указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. С решение № 4039/15.06.2017 г., постановено по адм. д. № 2596/2015 г. по описа на Административен съд – София–град, потвърдено с решение № 13785/12.11.2018 г., постановено по адм. д. № 12851/2017 г. по описа на Върховния административен съд, е отменено Решение № Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР, с което е определена, считано от 01.04.2011 г., преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт, по смисъла на § 3, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗЕВИ – 112, 48 лв. /МВтч, без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2 500 часа, като административната преписка е върната за ново произнасяне при спазване указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Пред първоинстанционния съд е изслушана съдебна технико-икономическа експертиза, съгласно която приходите от произведената и продадена електрическа енергия от ВЕЦ "Лешница" и ВЕЦ "Арнаут Дере" за периода от 01.04.2011 г. до 14.12.2018 г. са в размер на 2 243 218, 95 лв. Според заключението на вещото лице изградените водноелектрически централи следва да се категоризират по следния начин: ВЕЦ "Лешница" – по т. 3 от Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г., ВЕЦ "Арнаут Дере" – по т. 4 от Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. Разликата между реализираните от [фирма] приходи от продажба на електрическа енергия при преференциална цена 112, 48 лв/МВтч, без ДДС, и приходите, които биха били реализирани по преференциална цена в размер на 178, 68 лв. /МВтч., без ДДС, респективно в размер на 171, 18 лв. /МВтч, без ДДС, за периода от 01.04.2011 г. до 30.11.2018 г. е, както следва: за ВЕЦ "Лешница" – 231 208, 51 лв., а за ВЕЦ "Арнаут Дере" – 957 939, 35 лв. Пропуснатите приходи от продажба на пълно нетно специфично количество електрическа енергия са в размер на 20 704, 49 лв. Обезщетението в размер на законната лихва върху посочените главници е в общ размер от 215 845, 46 лв. В хода на производството пред първоинстанционния съд, КЕВР е приела Решение № Ц–14/03.04.2019 г., с което е определена, считано от 01.04.2011 г., преференциална цена в размер на 112, 48 лв. /МВтч, без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2 500 часа, за изкупуване на електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 MВт, които са въведени в експлоатация до влизане в сила на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ), отм. При така установеното административният съд е приел от правна страна, че исковете са неоснователни и недоказани. За да постанови този резултат съдът на първо място е приел, че за претендирания период е налице действаща разпоредба, която определя цената на изкупуване на електрическа енергия, а именно определената с Решение № Ц–14 от 03.04.2019 г. преференциална цена в размер на 112, 48 лв. /МВтч. Приел е, че по силата на чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката (ЗЕ) този акт има предварително изпълнение. Приел е, че не е налице причинна връзка между твърдените от ищеца вреди и отменените административни актове, тъй като класификацията на отделните производители не е в правомощията на Комисията, която определя само различните групи производители. Решението е частично неправилно. Отговорността по предявените искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е безвиновна, обективна за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни актове на КЕВР, отменени с влезли в сила решения. Първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка, че е налице незаконосъобразен административен акт. Съдът обаче неправилно е извел извод, че към момента на постановяване на решението е налице административен акт, подлежащ на предварително изпълнение, с който е определена преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 МВт в размер на 112, 48 лв. /МВтч, считано от 01.04.2011 г. С Решение № Ц–14 от 03.04.2019 г. административният орган е определил, считано от 01.04.2011 г., преференциална цена в размер на 112, 48 лв. /МВтч, без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2 500 часа, за изкупуване на електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 МВт, които са въведени в експлоатация до влизане в сила на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата, отм. (ЗВАЕИБ). Въведеният от КЕВР времеви критерий "въвеждане в експлоатация до влизане в сила на ЗВАЕИБ" (обн. ДВ. 49 от 19 юни 2007 г.) е идентичен с използвания критерий в Решение № Ц–5 от 20.02.2015 г. - "въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г. " и в Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г., отменени като незаконосъобразни с цитираните съдебни решения. Според настоящия състав Решение № Ц–14 от 03.04.2019 г. е неотносимо към исковия период. С Решение № Ц–14 от 03.04.2019 г. се уреждат отношения за вече изтекъл период, което прави акта неизпълним, тъй като той не може да бъде приложен с обратна сила по аргумент за по-силното основание от чл. 14, ал. 2 от Закона за нормативните актове, независимо от предвиденото в чл. 13, ал. 9 от ЗЕ предварително изпълнение, което очевидно е само занапред. Видно от исковата молба, ищецът претендира вреди под формата на пропуснати ползи за периода 01.04.2011 г. – 30.11.2018 г., който период е изтекъл към датата на издаване на Решение № Ц – 14 от 03.04.2019 г. Следва да се отбележи, че към момента на постановяването на обжалваното съдебно решение е било налице произнасяне на АССГ по адм. д. № 4506/19 г., с което е било обявено за нищожно на основание чл. 177, ал. 2 от АПК Решение № Ц-14/30.04.2019 г. КЕВР като постановено в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Този текст от закона позволява на всеки да се позове на нищожността на такъв административен акт, щом констатира това противоречие, и след като първоинстанционният съд е приел, че това е основният му аргумент в подкрепа на неоснователността на исковата претенция, е следвало или да се позове на тази нищожност, защото тя е явна, или да спре съдебното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до произнасянето от ВАС с влязло в сила решение по спора за нищожността на Решение № Ц-14/3.04.2019 г. КЕВР. А това произнасяне е настъпило с влязло в сила Решение № 492/14.01.2021 г. по адм. д. № 13432/19 г. на тричленен състав на ВАС, с което е било оставено в сила Решение № 5129/23.07.2019 г. по адм. д. № 4506/19 г. на АССГ. При тези обстоятелства следва да се направи еднозначния извод, че през процесния период категорично не е действала преференциална цена от 112, 48 лв/Мвтч без ДДС за изкупуване на електроенергия, произвеждана от ВЕЦ с инсталирана мощност до 10 Мвт, тъй като и трите административни акта, издадени от ответника, налагащи тази цена, са били отменени по съдебен ред с влезли в сила решения. На следващо място, неправилно административният съд е приел, че твърдените от касационния жалбоподател вреди представляват предполагаема, а не реална вреда, която не би довела до сигурно увеличаване на имуществото му. От приложените по делото писмени доказателства и от изслушаната съдебна технико-икономическа експертиза се установява, че ако не действаше незаконосъобразната т. 7 от Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР, респективно Решение № Ц–5 от 20.02.2015 г., притежаваните от жалбоподателя водноелектрически централи е следвало да бъдат категоризирани по т. 3, респективно по т. 4 от Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. Съставът на Върховен административен съд намира направеното от касатора в тази връзка оплакване за основателно. В административния акт не са предвидени други групи производители, освен тези по т. 3 за ВЕЦ "Лешница", респективно по т. 4 за ВЕЦ "Арнаут дере", от Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г., към които да се отнесат притежаваните от касационния жалбоподател водноелектрически централи. Този извод се подкрепя от анализа на чл. 21 от ЗВАЕИБ (отм.); и от чл. 4, ал. 3 и чл. 19а, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ, отм.). Съгласно чл. 19а, ал. 1 от НРЦЕЕ (отм.); , при определянето на преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 МВт, Комисията взема предвид: 1 вида на технологията; 2 големината на инсталираната мощност и 3 наличния ресурс на първичния енергиен източник. Съгласно чл. 19а, ал. 2 от НРЦЕЕ (отм.); , комисията прилага и следните специални критерии: 1 наличие на горен изравнител, който позволява непрекъсната работа на централата с номинална мощност най-малко два часа в денонощие; 2 наличие на долен изравнител за централите, които работят по зададен от министъра на околната среда и водите месечен график за използване на водите на комплексните и значимите язовири. В ЗВАЕИБ (отм.); или в НРЦЕЕ (отм.); законодателят не е предвидил критерий време на влизане в експлоатация. От изслушаната съдебна технико-икономическа експертиза в отговора по задача № 2 е видно, че ВЕЦ "Лешница" по своята конфигурационна схема е деривационна, с нетен пад 30 метра, с инсталирана мощност 250 кВт, съответно е среднонапорна деривационна централа, отговаряща по своите технически характеристики на т. 3 от Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. По сходен начин, ВЕЦ "Арнаут дере" е деривационна, с нетен пад 233 метра, с инсталирана мощност 770 кВт, oтговаряща на т. 4 от Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. Не могат да се споделят мотивите на първоинстанционния съд, че изслушаното заключение не следва да се кредитира в техническата част. Вещото лице, въз основа на представените по делото писмени доказателства, е предоставило заключение по конкретно формулирани технически въпроси, по които са необходими специални знания и няма основания да се счита, че се е произнесло по материя извън неговите компетенции. Касационната инстанция приема, че доколкото правоотношението по изкупуване на електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 МВт се осъществява на регулиран пазар по цени, определени от КЕВР, която е натоварена с властнически правомощия по регулиране на дейностите в областта на енергетиката, то между незаконосъобразните административни актове и причинените вреди под формата на пропуснати ползи е налице пряка причинна връзка, което обуславя основателността на касационната жалба. Действително Комисията определя единствено различните групи производители, като класификацията на всеки един производител не е в нейните правомощия. В резултат обаче на въведения от административния орган незаконосъобразен критерий по т. 7 от Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г., ищецът е пропуснал да реализира имуществена облага, изразяваща се в разликата между цената, по която той е продавал произведената от него електрическа енергия и цената, по която тази енергия е следвало да се изкупува. Вярно е, че производителите следва да доказват своите технически характеристики пред крайния снабдител, но при действието на незаконосъобразно утвърдената т. 7 на Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г., респективно на Решение № Ц – 5 от 20.02.2015 г., крайният снабдител, в съответствие с презумпцията за законност на административните актове и по силата на законоустановеното им предварително изпълнение, е бил длъжен да приеме, че преференциалната цена е в размер на 112, 48 лв. / МВтч, тъй като т. 7 на Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. е специална по отношение на т. 3 и т. 4 от същото решение. Този извод се подкрепя и от Становище на ДКЕВР от 02.05.2011 г., в което е посочено, че в Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. водноелектрическите централи са класифицирани по воден пад и по конфигурация (схема) на изпълнение на водните турбини, като принадлежността на всяка една категория се определя въз основа на разрешително за водоползване, издадено по реда на чл. 60 и сл. от Закона за водите; протокол образец 16, издадено на основание чл. 7, ал. 3, т. 16 на Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство и спецификации на техническите проекти, свързани с машини, съоръжения агрегати. По силата чл. 31, ал. 1 от ЗЕВИ във връзка с § 7 ПЗР на ЗЕВИ, крайният снабдител е длъжен да изкупува електрическа енергия от възобновяеми източници, по определена от КЕВР преференциална цена под санкцията на административнонаказателни разпоредби. Следователно, договорът за изкупуване на електрическа енергия по преференциални цени има императивно определено съдържание в частта, в която се определя цената за изкупуване и страните не могат да се отклоняват от нея чрез свободно договаряне. В процесния период касаторът е бил поставен в невъзможност да приложи в отношенията си с крайния снабдител цена, различна от утвърдената в размер на 112, 48 лв. / МВтч, което представлява пряка последица от незаконосъобразните индивидуални административни актове на КЕВР. Да се приеме обратното означава производителите на електрическа енергия от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 МВт, въведени в експлоатация до 19 юни 2007 г., да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите производители, чиито водноелектрически централи са въведени в експлоатация след тази дата, което създава условия за нелоялна конкуренция, неравнопоставеност и дискриминация на отделните производители от ВЕИ. Като не е съобразил, че договорът за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциални цени е императивно уреден от закона в частта, с която цената за изкупуване на електрическа енергия се определя от КЕВР в изпълнение на регулаторните функции на органа, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че исковата претенция е неоснователна в частта, с която се претендират пропуснати ползи от продажбата на електрическа енергия над 2 500 работни часа до пълното нетно специфично производство от 3 274 часа. Съгласно § 1, т. 29 от ЗЕВИ, "нетно специфично производство на електрическа енергия" е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 кВт инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. Съгласно чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ, крайните снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от ВЕИ по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР. С т. 1 на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г., Комисията е определила нетното специфично производство на електрическа енергия за съответните групи производители по Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г., като в раздел 1, т. 1. 3 и т. 1. 4 го е определила на 3 724 кВтч за водноелектрически централи, отговарящи по техническите си характеристики на т. 3 и т. 4 от Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. Следователно, нереализирането на по-високи приходи от продажбата на електрическа енергия по преференциални цени е закономерна последица от незаконосъобразно утвърдената цена в размер на 112, 48 лв. /МВтч, като липсата на оспорване на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. по отношение на определения размер на нетното специфично производство не е от естество да прекъсне причинната връзка. Неоснователно е оплакването на ответника по касационната жалба, че предявените искове са погасени по давност, т. к. съгласно задължителните постановки на т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК, Върховния касационен съд, началният момент на погасителната давност за предявяване на иска е влизане в сила решението, с което се отменя унищожаемият административен акт, съответно 17.12.2013 г. и 12.11.2018 г. Исковата молба е депозирана на 14.12.2018 г., поради което предявените с нея искове не са погасени по давност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Първоинстанционният съд, като не е съобразил горното, е стигнал до неправилния извод, че не са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на КЕВР по предявените искове. В случая е налице причинена вреда, която подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Относно размера на предявените искове, настоящият съд приема следното: Съгласно изслушаната пред първоинстанционния съд съдебна технико-икономическа експертиза в отговор по задача № 3, приходите, които [фирма] е пропуснало да реализира от продажба на електроенергия, изчислени като разликата между утвърдената в т. 7 на Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР преференциална цена в размер на 112. 48 лв. /МВтч и т. 3 на Решение № Ц-010/30.03.2011 г. в размер на 178, 68 лв. /МВтч за ВЕЦ "Лешница", респективно по т. 4 в размер на 171, 18 лв. /МВтч за ВЕЦ "Арнаут дере" за периода от 01.04.2011 г. до 17.12.2013 г., са в общ размер на 411 183, 60 лв. По тази причина първоинстанционното решение следва да бъде отменена в отхвърлителната част за сумата 411 183, 60 лв. и следва да бъде оставено в сила в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над 411 183, 60 лв до пълния претендиран размер от 411 184 лв. Съответно за претендираното обезщетение в размер на законната лихва за забава, решението следва да се потвърди в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над 208 524, ЗЗ лв. до пълния претендиран размер от 208 524, 53 лв. Пропуснатите ползи, изчислени на същата база за периода 18.12.2013 г. – 12.11.2018 г., са в размер на 777 964, 26 лв. Съгласно заключението в отговор на въпрос № 4, пропуснатите приходи от продажба на пълно нетно специфично количество електрическа енергия, изчислени като разликата между продаденото на свободен пазар и преференциалната цена т. 4 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. в размер на 171, 18 лв. /МВтч за ВЕЦ "Арнаут дере", е в размер на 20 704, 49 лв. за периода 24.07.2015 г. – 12.11.2018 г. Общо за периода 18.12.2013 г. – 12.11.2018 г. ищецът претендира сумата от 811 655, 64 лв., поради което решението на първоинстанционния съд следва да се отмени в отхвърлителната част до размера на сумата 798 668, 75 лв. и да се потвърди в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над 798 668, 75 лв. до пълния претендиран размер от 811 655, 64 лв. Съответно за претендираното обезщетение в размер на законната лихва, решението следва да се отмени в отхвърлителната част за сумата 7321, 13 лв. и да се потвърди в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над 7 321, 13 лв. до пълния претендиран размер от 7 440, 18 лв. Предвид изложеното по-горе решението в отхвърлителната му част следва да се отменено общо до отхвърлената част на исковете 1 425 697, 81 лв. и вместо него да бъде постановено друго, с което КЕВР да бъде осъдено да заплати на [фирма] сума в общ размер от 1 425 697, 81 лв., представляваща обезщетение за вреди под формата на пропуснати ползи за периода от 01.04.2011 г. до 30.11.2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и обезщетение в размер на законната лихва за забава от датите на влизане в сила на съдебните решения за отмяна на незаконосъобразните административни актове до датата на предявяване на исковете, подробно описани по отделни части по-горе, а в останалата обжалвана част първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и изрично направеното искане от процесуалния представител на касационния жалбоподател, съдебното решение следва да се отмени и в частта, в която [фирма] е осъдено да заплати на КЕВР разноски по делото в размер на 1, 000 лв. и вместо него следва да се присъдят претендираните от касатора пред първоинстанционния съд разноски, съразмерно уважената част на исковете, в размер на 891, 81 лв., както и да се присъдят по съразмерност сторените от касатора разноски в касационното производство в размер на 49, 55 лв. за държавна такса. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение: