Решение № 15641 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10697/2020 г.

Решение № 15641 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10697/2020 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" и заместник-министър на труда и социалната политика срещу Решение № 871 от 17.08.2020 г. на Административен съд София-област по адм. дело № 357/2020 г. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила сочи неизпълнението на задължението на съда по чл. 171, ал. 4 АПК да съдейства на страните за отстраняване на непълноти и да им дава указания, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Предвид неизяснената фактическа обстановка съдът е приложил неправилно материалния закон, като приел, че органът не доказва елемент от фактическия състав за осъществяване на правомощията по чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), а именно регистриран сигнал за нередност по договора, по който се отказва верификация. Излага съображения за законосъобразност на административния акт и неправилност на съдебното решение. Представя анализ на разпоредби регламентиращи, правомощията на главния директор на OLAF и АФКОС на национално ниво. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - [фирма], чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил Решение рег. № ВG05 М90 Р001-1. 023-0171/6 от 17.02.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" и заместник-министър на труда и социалната политика, с което е постановен отказ за верификация по искане за плащане № 3 на [фирма] за отчетен период 01.07.2018 година – 01.01.2020 г. по проект "Предприемачеството е висша форма на изкуство!" с № ВG05 М90 Р001-1. 023-0171. Органът е отказал да верифицира разходите на основание чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ. За да отмени оспореното решение, първоинстанционният съд е приел, че същото е издадено от компетентен орган, във валидна писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Според съда липсват доказателства за регистриран сигнал за нередност, представляващ елемент от фактическия състав по чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Касационната инстанция при анализ на доказателствата по делото и като взе предвид възраженията на касатора приема, че съдебното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Мотивите на съда за липса на регистриран сигнал за нередност по отношение изпълнението на проект с № BG05 M90 P001-1. 023-0171 с бенефициер [фирма] е необоснован. Съдът не е анализирал в пълнота представените пред първата инстанция писмени доказателства и не е изпълнил задължението си да даде указания на страните за установяване на релевантните по делото факти и обстоятелства. Напълно правилно, за да даде съдържание на понятието "сигнал за нередност", съдът препраща към легалната дефиниция на понятието в § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби от Наредбата за администриране на нередности по ЕСИФ (НАНЕСИФ), съгласно която сигнал за нередност е постъпила, включително от анонимен източник, информация за извършена нередност. Но съдът е допуснал нарушение, като не е анализирал представената на л. 44 по делото разпечатка от ИСУН. Касационната инстанция споделя възраженията на касатора, че при необходимост от допълнително доказателства за установяване на релевантни за спора факти, първоинстанционният съд е следвало да изпълни задължението по чл. 171, ал. 4 АПК, като укаже на страните, че за релевантни за спора факти не сочат достатъчно доказателства. Съдът е разгледал единствено писмо с per. № 817600-1286/29.11.2019 г. Дирекция АФКОС в МВР, като е приел, че от него не се извлича информация, която да дава ясна референция за конкретния проект, финансиращата програма, административното звено и описание на нередността, както регламентира § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби от Наредбата за администриране на нередности по ЕСИФ. Без обаче да съобрази представената разпечатка от ИСУН, както и без да изиска доказателства за регистриране на сигнал за нередност във връзка с процесния отказ, съдът необосновано формира извод за липса на елемент от фактическия състав на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Решението следва да бъде отменено и при новото разглеждане на спора съдът следва да съобрази, че актът, който е предмет на съдебен контрол, е с правно основание чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Стартирането на процедурата по администриране на сигнал за нередност чрез регистрирането му е основание за отказ за верификация, като при тази хипотеза административният орган не дължи произнасяне по допустимостта на разходите по критериите, заложени в чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ. В тази хипотеза не е предвидено и представянето на допълнителни разяснения или възражения от бенефициера. Административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Тъй като от органа се твърди регистриран сигнал за нередност, на основание на който е отказана верификация на предявени за плащане средства по проекта, при новото разглеждане на делото, съдът следва да даде указания на ответника да представи доказателства за регистриран сигнал за нередност, който да представлява основание за процесния отказ. Досежно разноските, съдът ще се произнесе при новото разглеждане на спора. Воден от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 871 от 17.08.2020 година на Административен съд София-област по адм. дело № 357/2020 година. ВРЪЩА делото на друг състав на съда за ново разглеждане. Решението е окончателно.