Решение № 27 от 20.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 2900/2017 г.

Решение № 27 от 20.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 2900/2017 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 47, ал. 1, т. 2 пр. първо и т. 4 пр. второ ЗМТА. Образувано е по иск на С. П. Ж., за отмяна на арбитражно решение от 15.04.2016 г. по арб. дело № 714/2015 г. на Арбитражен съд при "Стопанска асоциация" - [населено място], с което ищецът е осъден да заплати на [фирма], с настоящо наименование [фирма], сумата от 350 лева - неизплатена главница по договор за заем № 50174/07.04.2011 г., прехвърлен с договор за цесия, сумата 322,61 лв. - обезщетение за забава в издължаването на главницата до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху сумите от подаването на исковата молба до окончателното им изплащане. Ищецът твърди, че не е бил уведомен за арбитражното производство, като в периода 08.05.2014 г. - 10.05.2017 г. е бил в затвора, изтърпявайки наказание "лишаване от свобода". Твърди, че за арбитражното производство е разбрал едва с получаване на арбитражното решение - на 26.10.2017 г. Твърди, че не е бил в договорни отношения с [фирма] / с предишно наименование [фирма] / и липсва договорена помежду им, обвързваща страните арбитражна клауза. Респективно оспорва арбитражната клауза в договора за заем, сключен с цедента [фирма], да е приложима в правоотношението с цесионера. В допълнителна молба от 09.03.2018 г. е претендирал прогласяване нищожността на арбитражното решение, на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Ответникът - [фирма] - оспорва исковата молба. Оспорва допустимостта на иска, като предявен след изтичане на тримесечния срок, съгласно чл. 48, ал. 1 ЗМТА. В евентуалност оспорва основателността на иска, позовавайки се на сключената валидна арбитражна клауза в договора за заем между ищеца и [фирма] и чл. 99, ал. 2 ЗЗД. Позовава се и на редовно уведомяване на ищеца за арбитражното производство, при условията на чл. 12 от Правилника на АС при "Стопанска асоциация" [населено място], след като призовките и съобщенията са изпращани на адреса му, на който не е открит. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че исковата молба, основана на обстоятелства, относими към основание на иск за отмяна на арбитражно решение, по реда на чл. 47, ал. 1, т. 2 пр. първо и т. 4 пр. второ ЗМТА, е подадена в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, считано от датата на получаване на арбитражното решение. В арбитражното дело не се съдържат доказателства за предходно редовно връчено арбитражно решение, а към момента на отправяне на уведомлението ищецът е изтърпявал наказание " лишаване от свобода ". При това, обратната разписка за връчване на решението изрично удостоверява това обстоятелство, но уведомяване на ищеца на посоченото местонахождение, не е последвало. В тази хипотеза следва да се зачете датата на действително получаване на решението - 26.10.2017 г.