Решение № 13296 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 794/2019 г.

Решение № 13296 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 794/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Миленчев от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Тодоров, срещу решение № 2318 от 9.11.2018 г. по адм. дело № 2745/2017 г. на Административният съд – гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 47 – РОА - 442 от 14.09.2017 г. на кмета на район "Южен" при община Пловдив, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 45а, предложение второ от Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на община Пловдив (НРППОУТДОДЕГОТОП) и чл. 22, предложение трето от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на община Пловдив (НРУИРПМОСТОП) е отнето разрешение за поставяне № 502696 от 18.06.2015 г. за поставяне на преместваемо съоръжение за местодомуване на леко МПС и разрешение за ползване № 502696 от 18.06.2015 г. за ползване на терен общинска собственост чрез поставяне на преместваемо съоръжение за местодомуване на МПС № 07 по схема № ВСЮ 028 03, одобрена от главния архитект на район "Южен" община Пловдив, издадено на Д. Миленчев. С решението жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, като посатновено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се неправилност на извода на съда, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като твърди такива. Посочва и неправилност на извода на съда за материална законосъобразност на заповедта, тъй като твърди, че не е посочено каква обществена нужда налага отмяната на разрешението за поставяне, както и че не са ангажирани доказателства за наличие на такава нужда. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на кмета на район "Южен" община Пловдив Ответникът Кметът на район "Южен" община Пловдив с представено писмено становище твърди неоснователност на касационната жалба. Посочва, че е налице обществена нужда, а именно наличието на множество одобрени план – схеми за благоустройване и обособяване на места за местодомуване на МПС без поставяне на преместваемо съоръжение, поради което се налага да бъдат премахнати съществуващите такива. Иска решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Пловдив е приел, че оспорената е издадена от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на закона. Приел е, че жалбоподателят притежава разрешение за поставяне и разрешение за ползване на общински имот от 18.06.2015 г. за поставяне на преместваемо съоръжение за леко МПС, чиито срок не е изтекъл, а е до 2020 г. Приел е обаче, че са налице материално правните предпоставки разрешенията да бъдат отменени, тъй като е приел наличието на обществена нужда – една от материално – правните предпоставки за това по чл. 22, предл. трето от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на община Пловдив, като е изложил мотиви за наличието на превес на обществения интерес над личния и съответно за спазване на принципа за съразмерност. Достигнал е до извод, че са изпълнени условията за отнемане на разрешението, тъй като е установено, че преместваемото съоръжение е поставено в обект общинска собственост. Посочил е в тази връзка и че са налице условията за отнемане и на разрешението за поставяне. Приел е и че не са допуснати нарушения досежно възможността на жалбоподателя да участва в административното производство, тъй като е търсен на неговия адрес и съответно не е намерен, като в тази връзка е бил спазен редът за връчване на съобщение за производството по чл. 61, ал. 2 от АПК. Приел и че заповедта съдържа всички реквизити по чл. 59 от АПК. Поради това е приел, че оспорването е неоснователно и е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно. От доказателствата безспорно се установява, че жалбоподателят притежава разрешение за поставяне № 502696 от 18.06.2015 г. за поставяне на преместваемо съоръжение за местодомуване на леко МПС и разрешение за ползване № 502696 от 18.06.2015 г. за ползване на терен общинска собственост чрез поставяне на преместваемо съоръжение за местодомуване на МПС № 07 по схема № ВСЮ 028 03, одобрена от главния архитект на район "Южен" община Пловдив, които не са с изтекъл срок и са валидни. С оспорената пред първата инстанция заповед на основание чл. 45а, предложение второ НРППОУТДОДЕГОТОП и чл. 22, предложение трето от НРУИРПМОСТОП са отнети разрешение за поставяне № 502696 от 18.06.2015 г. и разрешение за ползване № 502696 от 18.06.2015 г. за ползване на терен общинска собственост, издадено на жалбоподателя. Нормата на чл. 45а, предл. второ НРППОУТДОДЕГОТОП предвижда, че "Разрешенията за поставяне на преместваем обект върху общински имот издадени по реда на тази наредба се отнемат със заповед на кмета на община Пловдив и/или упълномощено от него лице: - при обществени нужди, налагащи това действие или започване на процедура по прилагане на подробен устройствен план на съответната територия", а нормата на чл. 22, предл. трето НРУИРПМОСТОП предвижда също, че Разрешенията за ползване на място общинска собственост, издадени по реда на тази наредба, се отнемат със заповед на кмета на община Пловдив и/или упълномощено от него лице: - когато обществени нужди налагат това". В настоящия случай нито в оспорената пред първата инстанция заповед, нито в проведеното съдебно производство, нито в оспореното решение на съда не е налице посочване каква е конкретната обществена нужда, която налага отнемане на разрешенията преди изтичането на срока им. Съгласно чл. 59 от АПК административните актове следва да съдържат фактическите основания за тяхното издаване. В настоящия случай в оспорената пред АС – гр. Пловдив такива фактически основания не се съдържат, тъй като в нея не е посочено каква е обществената нужда налагаща отнемане на разрешенията. Това от своя страна съставлява съществено нарушения на административно производствените правила, тъй като препятства жалбоподателя да разбере каква обществената нужда налагаща отнемане на разрешенията, съответно да организира защитата си. Липсата на посочване на фактически основания и конкретната обществена нужда съответно препятства и съдът да осъществи контрол за законосъобразно и съответно за наличие на законовите предпоставки за отнемане на разрешенията, т. е. да установи дали действително е налице обществена нужда. Недопустимо е чак в писмено становище пред касационната инстанция да се посочва евентуално обществената нужда от отнемане на разрешението, а именно посоченото от ответника за приети план – схеми за благоустройство, които налага обособяване на места за домуване на МПС без преместваеми съоръжения. Освен това следва да се посочи, че нито пред първата инстанция, нито пред настоящата са представени доказателства за наличие на такава обществена нужда. Изложеното води до извод за незаконосъобразност на оспорената пред АС – гр. Пловдив заповед, поради допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, отразили се на правото на защита на адресата й, а именно липсата на фактически основания за издаване на заповедта и посочване на обществената нужда от отнемане на разрешенията. Оспорената заповед е и материално незаконосъобразна, тъй като от доказателствата не се установява наличие на обществена нужда, т. е. не се установява наличието на предпоставките по чл. 45а НРППОУТДОДЕГОТОП и чл. 22 НРУИРПМОСТОП за отнемане на разрешенията. Като е достигнал до обратен извод за законосъобразност на заповедта, АС – гр. Пловдив е постановил оспореното решение в противоречие със закона, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената заповед на Кмета на район "Южен" община Пловдив. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на ответника по касация Кмета на район "Южен" община Пловдив за присъждане на разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,