Решение № 5771 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8038/2015 г.

Решение № 5771 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8038/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ренета Иванова Ерева от гр. Пловдив, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Екатерина Николова Василева от същия град, срещу решение № 1131 от 02.06.2015 г. по адм. д. № 445/2014 г. на Административен съд - гр. Пловдив.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С посоченото решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател Ренета Иванова Ерева срещу решение № 464 от 16.01.2014 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 6111144811 по протокол № ПР-1548 от 17.09.2013 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което това длъжностно лице е отказало да отпусне на жалбоподателката лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. За да постанови този резултат съдът е приел,

1. Че спорни между страните са:

а) категорията на трудовия стаж от една година (а според удостоверение от 20.10.2010 г. на Държавен военен архив 10 месеца), положен от жалбоподателката като ученик, първоначално на 1/2 длъжност, а от 01.07.1980 г. и на цяла длъжност, в МРЗ "Г. Димитров" с начална дата 01.10.1979 г.,

б) и размерът, който следва да бъде зачетен в България, на осигурителния стаж, придобит от жалбоподателката в Република Гърция за времето от 01.01.2005 г. до 30.06.2005 г. и от 01.11.2005 г. до 01.11.2010 г. с обща календарна продължителност 5 години и 6 месеца;

2. Но разрешаването на този спор не е необходимо, защото дори при едновременното общо сумиране на всички завършени осигурителни периоди, вкл. и тези в чужбина, пак не се получава необходимия сбор 94 от възраст и осигурителен стаж по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО.

Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение и в частност за необоснованост на този извод, защото преценката на правото на пенсия е правена единствено към датата на заявлението от 08.02.2011 г., с което е заявено правото на пенсия, не е признат от първа категория трудовият й стаж като ученик в МРЗ "Г. Димитров" за времето от 01.09.1979 г. до 30.06.1980 г. и от 01.10.1980 г. до 31.12.1980 г., не е сумиран стаж по две трудови правоотношения в различни държави, членки на ЕС, за времето от 01.01.2005 г. до 01.10.2010 г. и не е определено точното количество стаж за горния период отделно в чужбина и отделно в България. Освен това от съдебното решение не ставало ясно общото количество превърнат по реда на чл. 104 от КСО стаж; стажът по категории труд; количество стаж от чужбина и сумирано или не е с българския стаж; възрастта на жалбоподателката и датите, към които съдебният състав достига до извода, че жалбоподателката не събира изискващите се 94 точки за отпускане на пенсия. Поради това била затруднена или невъзможна проверката на правилността на този извод.

Касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно.

Според чл. 118, ал. 1, изр. 1-во и ал. 3 АПК решението на директора на ТП на НОИ се обжалва пред административния съд, който разглежда делата по реда на АПК. Редът на АПК обхваща и правилото на чл. 170, ал. 2 от този кодекс, според което, когато се оспорва отказ за издаване на административен акт (а разпореждането, с което се отказва да бъде отпусната пенсия, отрича претендираното право на пенсия, поради което то е негативен или отрицателен декларативен индивидуален административен акт), оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му.

Такова доказване касационната жалбоподателка не е осъществила в хода на първоинстанционното съдебно производство.

Условията (юридическите факти, които трябва да съществуват кумулативно) за придобиване право на пенсия в хипотезата на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО са:

• 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория;

• възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд

• или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд,

• сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете.

В разпореждане № 6111144811, протокол № ПР-1548 от 17.09.2013 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО подробно е описало установения осигурителен стаж и е посочило, че "общият стаж на лицето за преценка на право на пенсия по българското законодателство възлиза на 38 г. 07 м. 13 д. (български стаж, приравнен на трета категория 33 г. 11 м. 5 д, гръцки стаж за право 03 г. 10 м. 14 д. и кипърски стаж 09 м. 24 д.)".

Според чл. 142, ал. 1 и 2 АПК съответствието на административния акт (независимо от неговия вид) с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.

В случая няма установени нови факти от значение за делото. А според чл. 94, ал. 1, изр. 1-во КСО пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. Поради това единствените релевантни факти - осигурителен стаж и възраст - се преценяват към датата на заявлението, с което е направено искането за отпускане на пенсия или с други думи, с което е заявена претенция за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. Това заявление Ренета Иванова Ерева е подала на 08.02.2011 г. (вх. № МП-9547 от 08.02.2011 г. по регистъра на ТП на НОИ - гр. Пловдив).

Към тази дата (08.02.2011 г.) жалбоподателката е навършила 49 години и 02 месеца (и 24 дни). Сборът на тази възраст и зачетеният от длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО осигурителен стаж 38 години и 7 месеца (и 13 дни) е 87.

Изразеното от Пловдивския административен съд становище е, че законоустановения сбор от осигурителен стаж и възраст 94 (точки) няма да бъде получен, дори:

• да бъде признат целият едногодишен стаж на жалбоподателката като ученик в МРЗ "Г. Димитров" за труд от първа категория (чл. 16, ал. 2, т. 1, предл. 2-ро НПОС във вр. с т. 66б ПКТП), приравнен към осигурителен стаж от трета категория по формулата на чл. 104, ал. 2 КСО (3 г. I кат. = 5 г. III кат.), това ще увеличи общия осигурителен стаж с 8 месеца;

• да бъде зачетен целия осигурителен стаж в Гърция - 1455 дни, които превърнати в години, месеци и дни са равняват на 4 години 9 месеца и 10 дни, според подробно мотивираното решение № 464 от 16.01.2014 г. на директора на ТП на НОИ - общият осигурителен стаж ще се увеличи с още 10 месеца и 26 дни, защото от него вече са зачетени 3 години 10 месеца и 14 дни.

Към този извод на Пловдивския административен съд следва да бъде добавен още един: необходимия сбор 94 не се получава дори да бъде признат целият заявен от жалбоподателката осигурителен стаж, изчислен от длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО в Справка за осигурителен стаж на лицето (на л. 13 от делото на ПдАС) така: а) 17 години 2 месеца и 3 дни осигурителен стаж от първа категория, който превърнат в осигурителен стаж от трета категория по правилото на чл. 104, ал. 2 КСО (3 години от I кат. = 5 години от III кат.) е 33 години 11 месеца и 05 дни; б) 8 години 7 месеца и 10 дни осигурителен стаж от трета категория. Или общ осигурителен стаж от и приравнен към трета категория: 42 години 6 месеца и 15 дни.

Сборът на възрастта на жалбоподателката към датата на подаденото от нея заявление (08.02.2011 г.) - 49 години 02 месеца и 24 дни, и на целия заявен от нея осигурителен стаж от и преравнен към трета категория - 42 години 06 месеца и 15 дни е 91 години 09 месеца и 09 дни или 91 (точки).

Нито в хода на първоинстанционното производство, нито сега в касационната жалба Ренета Иванова Ерева и/или нейния процесуален представител по пълномощно са направили изчисления на релевантната възраст и осигурителен стаж, каквито евентуално те считат за правилни. Нито пък са поискали да бъде изпълнена съдебна експертиза, вещото лице по която да покаже в цифров, респ. в алгебричен вид техните твърдения за релевантна възраст и осигурителен стаж и признатите от пенсионния орган възраст и осигурителен стаж. Както се каза и по-горе оспорващата отказа страна не е осъществила дължимото от нея доказване по чл. 170, ал. 2 АПК във връзка с чл. 118, ал. 3 КСО. Поради това липсва основа, на която да бъде направено критично обсъждане на направеното от Пловдивския административен съд, възпроизведено и по-горе в настоящите мотиви.

Липсата на законоустановения сбор 94 е достатъчна да обоснове крайния извод, че на 08.02.2011 г. Ренета Иванова Ерева не е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. Само на това основание направеният от Пловдивския административен съд извод за неоснователност на жалбата е обоснован, поради което постановеното от него решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на касационния спор настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита че не следва да обсъжда и разрешава спора между страните по тълкуването и прилагането на отделни текстове от посочените в решението на Пловдивския административен съд регламенти (№ 1408/1971 г., № 547/1972 г., № 883/2004 г. и № 987/2009 г.) - при липсата на законустановения сбор 94 от възраст и целия, заявен от жалбоподателката осигурителен стаж, тези регламенти са ирелевантни. При достигане на този сбор от 94 с прибавяне на изминалите няколко години (след 08.02.2011 г.) към числото на възрастта, основателността на искането за отпускане на пенсия ще бъде отново обсъдена въз основа на ново заявление на Ренета Иванова Ерева.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,