Решение № 6127 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9136/2018 г.

ВАСIV отделение23.04.2019 г.докладчик т Диана Гърбатова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2653 от 20.04.2018 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 12678/2017 г. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 6127 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9136/2018 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "ВДК-1" ЕООД, с. Яна, представлявано от управителя В. Стоичков, против решение № 2653 от 20.04.2018 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 12678/2017 г. С жалбата и с писмена молба от 09.04.2019 г. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според касационният жалбоподател е била нарушена разпоредбата на чл. 54 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти /Наредбата/, като не е спазен 15 дневния срок от публикуването на заповедта до крайния срок за подаване на документите, както и че посочената в т. 7. 1 разпоредба на чл. 38, ал. 1, т. 2 не съществувала. В оспорения акт бил посочен и грешен титуляр на банкова сметка. Излага, че в приложение 13.4.4 неправилно било посочен чл. 18, ал. 1, т. 3, вместо правилния текст на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредбата. Според касатора, първоинстанционният съд, като не е съобразил всичко това, е постановил неправилно решение. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, като незаконосъобразно постановено, както и да отмени оспорената от него заповед № РД – 07-314/24.10.2017 г. на директора на ТП на ДГС София. Ответникът - директорът на ТП на ДГС София с писмена молба от 09.04.2019 г. пледира за отхвърляне на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, тъй като по делото еднозначно е установено, че обжалваната заповед е издадена преди изтичане на срока предвиден в чл. 54 от Наредбата при провеждане на търга с явно наддаване. Според участващия по делото прокурор нормативно установеният минимален срок е предвиден като гаранция за участниците и неспазването му съставлявало съществено нарушение на процедура установена с императивна норма на цитираната наредба, поради което допуснатото в хода на производството нарушение на административнопроизводствените правила водело до незаконосъобразност на оспорената заповед на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на "ВДК-1" ЕООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 2653 от 20.04.2018 г. е отхвърлена жалбата на "ВДК-1" ЕООД с адрес на управление с. Яна против заповед РД 07-314 от 24.10.2017 г на Директора на ТП-ДГС София с която на осн. чл. 2, т. 2, чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 46, т. 1 във връзка с чл. 49, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 50, т. 2 и чл. 55, ал. 2 и чл. 38 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти/ приета с ПМС № 316 от 24.11.2011 г., обн. ДВ, бр. 96 от 6 Декември 2011 г., изм. и доп. ДВ. бр. 90 от 16 Ноември 2012 г., изм. и доп. ДВ, бр. 96 от 2 Декември 2016 г., изм. ДВ, бр. 55 от 7.07.2017 г. в сила от 7.07.2017 г. /Наредбата/ във връзка със Заповед за оправомощаване № РД 07-1250/10.11.2016 г. на Директора на ЮЗДП във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 2 чл. 115, ал. 1, т. 1, от Закона за горите (ЗГ) е наредено да се проведе търг с явно наддаване за продажба на прогнозни количества стояща дървесина на корен от обект 17852, включващ подотдели 579-а, 579-б, 579-в на територията на ТП-ДГС София. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд София - град е приел, че при издаване на атакуваната заповед № РД-07-314 от 24.10.2017 г. на директора на ТП-ДГС София, не са допуснати съществени противоречия с императивни материалноправни норми и отклонения от обявените условия на утвърдената тръжна документация. Първоинстанционният съд е извършил подробен фактически и правен анализ на всички релевирани обстоятелства и на всяко от твърденията на жалбоподателя и ги е преценил като неоснователни. Според първоинстанционният съд атакуваната заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, които произтичат от чл. 50, т. 2 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти във връзка със Заповед РД 07-1250 от 10.11.2016 г на Директора на ЮЗДП, с която директорите на териториални поделения в държавното предприятие са оправомощени да провеждат и организират самостоятелно процедури по продажба на стояща дървесина на корен. Съдът е приел, че в съответствие с предвиденото в чл. 55, ал. 2 и, ал. 3 от Наредбата, процедурата е открита със заповед, с която е одобрена документацията за участие в търга и като цяло издадената заповед удовлетворява изискването за съдържание, посоченото в чл. 55, ал. 3, т. 1 - 12 от Наредбата. От тук е изведено заключение за законосъобразност на процесния административен акт. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни норми. Съдебният акт е правилен и при постановяването му не осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Настоящата инстанция намира за неоснователен доводът на касатора, че първоинстанционния съд в нарушение на материалния закон е приел, че неспазването на срока, визиран в чл. 54 от Наредбата е несъществено нарушение от страна на ответника. Според разпоредбата на чл. 54 от Наредбата, при провеждане на търг с явно наддаване органът, открил процедурата, е длъжен да публикува заповедта за откриване на търга най-малко 15 дни преди крайния срок за подаване на документите за участие на интернет страницата си, както и да я постави на видно място в сградата. Когато процедурата е открита от ТП на ДП, заповедта се публикува и на интернет страницата на ДП. В случая видно от приложената извадка от интернет страницата на ЮЗДП, ДП раздел "Процедури" заповедта за откриване на търга е публикувана в деня на издаването й - 24.10.2017 г. Крайният срок за подаване на документите посочен в т. 8 от заповедта е 7.11.2017 г., тоест 14 дни, изчислени съобразно чл. 60, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Очевидно в атакувания акт не е спазен нормативно определения срок от 15 дни. Жалбоподателят обаче, видно от представения по делото списък на кандидатите за участие в търга е подал документи за участие в определения в оспорената заповед срок на дата 7.11.2017 г в 14,14 ч. Това води до верния извод, че правото му на защита по никакъв начин не е било нарушено, като документите на "ВДК-1" ЕООД са подадени в посочения от ответника срок След като правото на защита на касатора не е било нарушено, то обосновано е прието от първоинстанционния съд, че нарушението на чл. 54 не е съществено, тъй като жалбоподателят е подал документите в срока по заповедта и с това е придобил статут на участник в процедурата. Неоснователен е доводът на касатора, че посочената в т. 7. 1 на обжалваната заповед разпоредба на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредбата не съществува и това правело тръжната процедура неизпълнима. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, в случая е налице техническа грешка при изписване числото на алинеята на чл. 38, предвид че ал. 1 няма точки. Погрешното посочване на числото обаче, по никакъв начин не е засегнало правата на жалбоподателя при участието му в търга, тъй като съдържанието на текста на разпоредбата е възпроизведено в раздел V т. 2 и 3 "Право на участие" от условията за провеждане на търга, неразделна част от тръжната документация, с която жалбоподателят се е снабдил /т. 6 от оспорената заповед/. Жалбоподателят е бил запознат с изискванията на посочената разпоредба, в т. ч. с необходимите документи описани в нея, които следва да се представят, което прави касационният му довод неоснователен. Настоящата инстанция намира за неоснователен и последния наведен довод от касатора, че в приложение 13.4.4 към обжалваната заповед неправилно е посочено, че тръжната процедура ще се проведе при условията на чл. 18, ал. 1, т. 3 от Наредбата, вместо правилното – чл. 58, ал. 1, т. 3, а това водело до нарушение на процедурните правила. Следва да се посочи, че отново се касае за техническа грешка. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 18 от Наредбата касае провеждането на конкурс, а разпоредбата на чл. 58 определя условията за провеждане на търг, какъвто е и настоящия случай. На следващо място, видно е, че съдържанието на текста на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредбата е възпроизведено в т. 4, раздел V "Право на участие" от условията за провеждане на търга, неразделна част от тръжната документация, с която жалбоподателят се е снабдил /т. 6 от оспорената заповед/. Страните по делото не претендират присъждане на разноски. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

1