Решение № 6898 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4650/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 – чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано по предявеното от Министерство на транспорта и съобщенията, чрез процесуалните му представители И. Геренска и М. Лолова, служители с юридическо образование, съгласно представени към искането за отмяна за първата и в проведеното открито съдебно заседание за втората пълномощни и доказателства за юридическа правоспособност, искане за отмяна на влязло в сила Решение № 3170/20.03.2026 г., постановено по адм. дело № 5687/2025 по описа на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила Решение № 12372 от 09.04.2025 г., постановено по адм. дело № 3856/2023 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Навеждат се доводи за наличие на основания за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК. Молителят твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, които са от съществено значение за делото и които при решаването му не са били известни на страната. Поддържа че най-късно към месец април 2015 г. ищецът „Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД и третото, неучастващо в процеса лице „България Ер Меинтенанс“ ЕАД не изпълняват дейности на одобрена организация за техническо обслужване или на въздушен превозвач, които да изискват наемането на площи в строго охраняемата зона на летище „Васил Левски“ - София, което се установява както от приложените още в хода на процеса писмени доказателства съгласно писмо изх. № 04-17-85/06.02.2024 г. на Главна дирекция (ГД) „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГВА), необсъдени от съда, така и от новооткритите доказателства – писмо рег. № 10-01-172/06.04.2026 г. на ГД „ГВА“, писмо рег. № 10-01-172/27.03.2026 г. на ГД „ГВА“, ведно с приложения, и Годишните финансови отчети на „България Ер Меинтенанс“ ЕАД за 2021 г. и 2022 г., обявени съответно на 29.12.2022 г. и 15.03.2025 г. С характер на новооткрити обстоятелства по чл. 239, т. 1 от АПК настоява, че са и писмо рег. № 10-01-172/30.03.2026 г. на „СОФ Кънект“ АД и писмо рег. № 10-01-172/03.04.2026 г. на „Летище София“ ЕАД, съгласно първото от които липсват договорни отношения с „Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД, респ. съгласно второто – липсват договорни отношения за отдаване под наем на открити площи и застроени недвижими имоти, разположени в строго охраняемата зона на летището за периода от 20.04.2021 г. до 03.04.2026 г., както и е дадена средна наемна цена на кв.м. за паркиране и за ползване на сграда. Посочените обстоятелства счита, че са от значение за разрешаване на въпросите относно кумулативните предпоставки на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, в частност факта на настъпили вреди, техни вид и размер, конкретно от поведението на ответника по иска, т.е. наличието на пряка причинно-следствена връзка, така както следва от приложимото материално право (чл. 4 от ЗОДОВ) и трайната съдебна практика на съдилищата, вкл. от Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС. Изложените в искането относими към отмяната на конкретно посочения съдебен акт и към хипотезата на чл. 239 т. 5 от АПК съображения са, че „в двете съдебни инстанции не са разгледани при преценката по съществото на спора относими към предмета му и представени по делото писмени доказателства, както и възражения на ответника, като са обсъдени само част от тези доказателства, възражения и оплаквания за отмяна пред касационната инстанция“. Позовава се на практиката, обективира в Решение № 6322/22.05.2024 г., постановено по адм. дело № 2656/2023 г. по описа на ВАС, Петчленен състав, ІІ колегия. Ангажира писмени доказателства. Иска се да бъде допусната отмяна на съдебния акт на касационната инстанция основание чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ВАС. Претендира се и разноски. В проведено открито съдебно заседание на МТС се представлява от процесуалните му представители И. Геренска и М. Лолова, служители с юридическо образование, съгласно представените в съдебното заседание пълномощни, които поддържат искането за отмяна по доводите, изложени в него и в пледоарията по съществото на спора. Претендират разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по искането за отмяна – "Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД, редовно призован, чрез адв. Вангелов, оспорва искането като неоснователно по аргументи, подробно изложени в допозирани писмен отговор и по аргументи, изложени в проведеното съдебно заседание на 11.06.2026 г. Претендира присъждане на разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК и доказателства. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, приема искането за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240 от АПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащи на отмяна съгласно чл. 237, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С Решение № 3170/20.03.2026 г., постановено по адм. дело № 5687/2025 г. по описа на ВАС, трето отделение, е оставено в сила Решение № 12372 от 09.04.2025 г., постановено по адм. дело № 3856/2023 г. по описа на АССГ, в оспорената му пред касационната инстанция негова част, с която е осъдено Министерство на транспорта и съобщенията да заплати на „Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД: сума в размер на 16 269 020 лева главница като обезщетение за претърпени имуществени вреди /пропуснати ползи/ в резултат незаконни действия на МТС изразяващи се във възпрепятстване, недопускане ищецът „Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД да полза /да си служи/ със земята върху която му е учреденото право на ползване за периода 20.04.2021 г. до 27.12.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата от 16 269 020 лева, считано от 21.04.2023 г. /датата на подаване на ИМ/ до окончателното изплащане на сумата. По искането за отмяна, в частта му предявено на основание чл. 239 т. 1 АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на въпросната разпоредба налага изводът, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които имат спрямо спора значение на юридически или доказателствени факти, те да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие на нормата е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. Настоящият състав счита, че нито изложените в искането за отмяна факти са новооткрити такива, нито ангажираните писмени доказателства могат да се приемат за нови такива (било то и новосъздадени), липсата на които е обосновала невъзможността за страна да докаже твърдяните от нея факти от обективната действителност. Обстоятелствата, че „най-късно към месец април 2015 г. ищецът „Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД и третото, неучастващо в процеса лице „България Ер Меинтенанс“ ЕАД не изпълняват дейности на одобрена организация за техническо обслужване или на въздушен превозвач“, т.е. фактите относно развиваната от страните по договора за наем дейност, са изложени вкл. и в касационната жалба по повод на която е образувано адм. дело № 5687/2025 г., като са ангажирани и приети по делото и писмо изх. № 04-17-85/06.02.2024 г. на ГД „ГВА“, ведно с доказателствата към него за установяване на тези твърдения. Приложените към искането за отмяна писмо рег. № 10-01-172/06.04.2026 г. на ГД „ГВА“, писмо рег. № 10-01-172/27.03.2026 г. на ГД „ГВА“ и Годишните финансови отчети на „България Ер Меинтенанс“ ЕАД за 2021 г. и 2022 г. (последните обявени в публичния търговски регистър съответно на 29.12.2022 г. и 15.03.2025 г., поради което и няма как сами по себе си да бъдат приети за нови доказателства), не установяват нещо различно, т.е. не обективират новооткрити факти, респ. не доказват твърдяни до този момент факти, които страната въпреки полагането на дължимата грижа, по причини стоящи извън нея, не е могла да установи. В обобщение не може да се приеме, че е изпълнено условието на чл. 239, т. 1 от АПК, поради изложените по-горе съображения, което прави излишно обсъждането на доводите, дали тези обстоятелства имат отношение към установяване кумулативните предпоставки на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – в частност наличието на реално причинена вреда, нейният вид и размер, вкл. и търсената причинно-следствената връзка. Що се касае до писмо рег. № 10-01-172/30.03.2026 г. на „СОФ Кънект“ АД и писмо рег. № 10-01-172/03.04.2026 г. на „Летище София“ ЕАД – тези документи, аналогично не установяват някакви нови/новооткрити факти, нито според този касационен състав установяват обстоятелства, които да се квалифицират като „съществени за делото“ по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. С оглед изложеното, искането за отмяна на решенията на основание чл. 239, т. 1 от АПК, е неоснователно и следва да се отхвърли. Неоснователно е и искането за отмяна с правно основание чл. 239, т. 5 от АПК. Съгласно чл. 239, т. 5 от АПК „Актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани“. Нито едно от формулираните в искането фактически твърдения не може да обоснове наличието на посочената хипотеза, които да я обосновават, нито са представени доказателства, които да я установяват. Следва да се посочи, че отмяната е извънреден способ за защита срещу неправилни съдебни решения, поради което и въведените от кодекса основания не могат да се прилагат разширително, тъй като чрез тях се засяга силата на пресъдено нещо и стабилитета на влезлите в сила решения, които са израз на принципа на правната сигурност. Основанията за отмяна се тълкуват и прилагат винаги стриктно. Неоснователно МТС се позована на практика, изразена в Решение № 6322 от 22.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2656/2023 г., 5-членен с-в. В настоящия случай, за разлика от фактите, при които е постановен този съдебен акт, не се разкрива каквото и да било нарушение на правилото на чл. 131 от АПК. Искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е разгледан на две съдебни инстанции, в правомощията именно на съда е да даде вярната правна квалификация, съобразно обстоятелствената част и петитум, заявени от ищеца, което е и сторено. Формулираните от подателя на искането оплаквания по съществото си не могат да бъдат предмет на разглеждане от съда по отмяната, доколкото в това производство съдът не осъществява инстанционен контрол за правилност по чл. 209, т. 3 от АПК върху съдебния акт. В това производство не се разрешава и съдът не разполага с правомощията да се произнася по основателността на предявените искови претенции, нито по основанията за валидност, допустимост и/или неправилност на съдебни актове, посочени в чл. 209 от АПК. В настоящето производство по отмяна на влязло в сила решение не могат да бъдат обсъдени по същество многобройните оплаквания на МТС, свързани с твърдяната на практика неправилност на съдебния акт, тъй като неправилността не е отменително основание по чл. 239 от АПК. Или като краен резултат искането за отмяна, депозирано от МТС, на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. При този изход на делото неоснователна е претенцията за присъждане на разноски на МТС. Основателно е искането за ответника по молбата за отмяна за присъждане на сторените в това производство разноски, под формата на уговорен и изплатен адвокатски хонорар (така представените по делото писмени доказателства), в размер на 12 000 евро с вкл. ДДС. Относно претендираното адвокатско възнаграждение съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност, тъй като претендираният размер е в пъти по-нисък от установения в чл. 9, ал. 4 във вр. с чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 8 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждение за адвокатска работа (само за сравнение 210 650 лева, без ДДС). Отделно от това при положение, че възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е изцяло бланкетно и немотивирано, съдът намира, че е достатъчно да посочи, че така уговореният адвокатски хонорар съответства на фактическата и правна сложност на казуса и осъществения обем процесуално представителство. По изложените съображения Върховният административен съд, на основание чл. 244, ал. 1 от АПК