Решение № 15058 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6310/2009 г.

Решение № 15058 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6310/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Рети Исак Видева от гр. Пловдив, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Екатерина Николова Василева от същия град, срещу решение № 346 от 19.03.2009 г. по адм. дело № 421/2008 г. на Административен съд - гр. Пловдив. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на касационната жалбоподателка срещу Решение № 279 от 01.02.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане от 09.11.2007 г., с което длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при същото РУСО е отказало да отпусне исканата от нея пенсия за осигурителен стаж и възраст с мотиви, че сборът на възрастта й и доказания осигурителен стаж, приравнен общо към трета категория, е по-малък от изискуемия по чл. 68 КСО сбор от 93. За да постанови този резултат административният съд е приел, че от събраните по делото доказателства, в т. ч. и от писменото заключение на вещото лице, изпълнило съдебна експертиза, не може да се направи категоричен извод, за това че в периода 04.04.1971 г. - 30.09.1989 г. жалбоподателката е изпълнявала трудовите си задължения при условията на чл. 30в от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - сега отменен), поради което този й трудов стаж не може да бъде определен като такъв от втора категория и длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО законосъобразно е определило общия осигурителен стаж на жалбоподателката в размер на 27 г. 06 месеци и 17 дни. Този извод на Пловдивския административен съд е правилен. Жалбоподателката отново настоява на становището си, че положеният от нея труд за времето от 04.04.1971 г. до 30.09.1989 г. е от втора категория, но това становище не намира опора в доказателствата по делото, както правилно е констатирал Пловдивският административен съд. Пред жалбоподателката стои възможността да установи по исков ред категорията на спорния трудов стаж (т. 14 от Постановление № 8 от 26.06.1963 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, което не е изгубило значението си, защото Указ № 527 от 23.12.1961 г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред все още е в сила) и при благоприятен за нея изход на съдебния спор да поиска отмяна по чл. 239, т. 1 АПК на съдебните решения, на решението на директора на РУСО и на разпореждането от 09.11.2007 г., с което длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е отказало да отпусне исканата пенсия, т. е. да иска възобновяване по реда на чл. 106 АПК на производството по подаденото сега от нея заявление вх. № 59317 от 22.10.2007 г. Правилно Пловдивският административен съд не е възприел заключението на вещото лице Кънчо Спасов Велков, което не е основано на обективни данни, а на съждения, откъснати от доказателствата по делото и непочиващи на някакви специални знания. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,