Решение № 6758 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14180/2013 г.

Решение № 6758 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14180/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Българско обединение за германски овчарски кучета" с председател Камен Георгиев Литов, против Решение № 4389/02.07.2013 г., постановено по адм. д. № 1548/2013 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на жалбата. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Касае се за незаконен строеж, пета категория, съобразно Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи и по-конкретно чл. 10, ал. 2 вр. § 1, предложение последно от Допълнителните разпоредби на Наредбата. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от сдружение "Българско обединение за германски овчарски кучета" с председател Камен Георгиев Литов, против заповед № ДК-02-ЮЗР-566/02.12.2011 г. на началника на РДНСК-ЮЗР, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж "Кучкарник и хотел за кучета", находящ се в УПИ II за обществено строителство, кв. 122, по плана на гр. София, м. "Малинова долина-изток", с адм. адрес бул. "Св. Климент Охридски" и ул. "Георги Кьосеиванов", район "Студентски"-СО, гр. София. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, но неправилно и незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, които са недостатъчни и непълни, както и доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи. Установява се от установените правно релевантни факти, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което я прави незаконосъобразна, на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Действително, видно от съдържанието на заповедта и съпътстващите административната преписка документи, липсват данни, установяващи релевантния факт на времето на извършване на незаконното строителство от страна на жалбоподателя, относим към преценката за наличие или не на "търпим" строеж по § 16 от ПР на ЗУТ. Това обстоятелство е от съществено значение за делото, тъй като органът, а при оспорване на заповедта и съдът, дължат произнасяне за наличие на материалноправните предпоставки на § 16 / в една от трите й хипотези по ал. 1, ал. 2 и 3/ от ПР на ЗУТ, доколкото при наличие на търпим строеж при условията на тази разпоредба, същият не подлежи на премахване. Поради това преценката за наличие на търпим строеж е част от преценката за материална законосъобразност на заповедта, като при липсата на данни и мотиви в заповедта за търпимост на разпоредените за премахване незаконни строежи, съдът също не би могъл да излага такива мотиви, а още по-малко да извърши проверка за законосъобразност на заповедта на това основание. В административното производство не са изяснени част от фактите и обстоятелствата от значение за случая и че заповедта не съдържа мотиви - фактически основания по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за издаването й. Тези факти не са установени от административния орган и пред първоинстанционния съд, въпреки задължението му по чл. 170, ал. 1 от АПК за такова установяване. Освен периода на изграждане, не е установено и не са изложени мотиви и по допустимостта на процесния строеж, спрямо изискването за това по § 16 ПР на ЗУТ. Както в заповедта, така и в обжалваното решение единствено е направено изявление, че строежът е започнат и завършен през 2009 г., като единственото обстоятелство, в подкрепа на тази теза, което е прието за релевантно е, че това се доказва от вида на строителните материали. В противовес - по делото съществуват доказателства, че на същото място, където е процесната сграда е съществувала сграда, обозначена като "Зайчарник", видно от кадастрален план от 1956 г., както и, че същата е отразена и в КП от 1974 г. при това със сходни размери. Като е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Настоящият състав счита, че съдът е следвало да събере доказателства и евентуално да изложи мотиви с оглед законосъобразността на заповедта, по чл. 146, т. 3 от АПК, вр. с липсата на данни за приложението на § 16 от ПР на ЗУТ. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че не са събрани достатъчните доказателства, постановено е необосновано решение, при нарушение на съдопроизводствените правила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав