Решение № 3040 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 749/2013 г.

Решение № 3040 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 749/2013 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. Касаторът Иван Нейчев обжалва решение № 618/05.12.2012 г. постановено по адм. д. № 435/2012 г. на Административен съд гр. Пазарджик, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № ДК- 02-ЮЦР- 120/27.04.2012 г., издадена от началника на РДНК - Южен централен район, с която е наредено премахване на незаконен строеж" пристройка към съществуваща сграда", находящ се в УПИ - V 343, кв. 190 по плана на гр. Пазарджик като неоснователно. Наведени са оплаквания за отмяната му като неправилно по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Ответникът РДНСК -ЮЦР гр. Пазарджик чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението. Ответниците физически лица не изразяват такова. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на съдебния акт и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение след като прецени наведените оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество неоснователна. Решението е правилно. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за законосъобразна, заповедта, предмет на оспорване на посоченото за издаването й основание. Съответни на доказателствата по делото и законосъобразни са съображенията за законосъобразност на оспорения административен акт. Установено е от тях безспорно, че незаконният строеж е изграден без разрешение за строеж и строителни книжа. Второстепенната постройка, предмет на заповедта построена в имота на жалбоподателя не отговаря на строителните правила и норми по Наредба № 5, действала а към момента на извършването й. Оплакването в касационната жалба, че не е изследван въпроса за търпимостта на строежа по смисъла на § 16, ал. 1 от ПЗР ЗУТ е неоснователно. При установеното наличие на отказ на главния архитект за издаване на удостоверение за търпимост на процесния строеж в тежест на жалбоподателя е било да докаже в съдебното производство твърдението си, че по отношение на строежа тези предпоставки са налице. В това отношение доказателства не са представени, поради което изводът за незаконност и нетърпимост на строежа е правилен. Оплакването относно различното обозначение на ПИ по КК и КР, както и разликата в констатираните размери на постройката по констативния акт и и СТЕ е неоснователно. Тези обстоятелства по никакъв начин не се отразяват на идентификацията на обекта и законосъобразно е възприета хипотезата на на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, както от административния орган, а така също и от съда и законосъобразно е наредено премахването на незаконния строеж на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и е изградено въз основа на тях и закона, поради което решението постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК следва да се остави в сила По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, върховният административен съд