Решение № 7 от 18.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 1205/2017 г.

Решение № 7 от 18.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 1205/2017 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова С присъда № 60/06.03.17 г., постановена от Градски съд-София /СГС/, НО, 14 състав по Н. Д. 5728/16 г., подсъдимият И. Я. Я. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" НК и вр. чл. 54 НК вр. чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58а, ал. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим. Приспаднато е времето, през което лицето е било задържано по настоящото производство. Тази присъда е потвърдена с решение № 302/27.06.17 г., постановено от АС-София /САС/, НО, 3 състав, по В. Н. Д. 547/17 г. Недоволен от така постановения съдебен акт е останал подсъдимият, който чрез своя служебен защитник атакува същия с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска ВКС да се произнесе с решение, с което наказанието да бъде намалено. В съдебно заседание пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела подсъдимият сам и неговият служебен защитник поддържат жалбата с отразените в нея доводи. Представителят на ВКП намира, че решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид касационната жалба с отразените в нея доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл. 347 и сл. НПК, намира за установено следното: Единствените възражения са изразени в контекста на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, като се твърди, че наложеното на дееца наказание от 5 години лишаване от свобода е твърде тежко. В тази връзка се намира, че въззивната инстанция не е отчела младата възраст на касатора и неговото семейно положение-това, че живее на семейни начала с жена, от която има детенце на 2 годинки и той единствен работи в семейството. САС е взел отношение по възведените пред него смекчаващи обстоятелства-млада възраст на дееца-31 години, и семейно положение, както е изразено по-горе. Той е споделил позицията на първостепенния съд, че те не могат да бъдат охарактеризирани като облекчаващи вината фактори, с което тази инстанция не може да се солидаризира. Няма спор в теорията и практиката, че изразените обстоятелства винаги се считат за смекчаващи такива /стремежът е лицето да се превъзпита/. Същото се отнася и до това, че Я. работи, за да издържа семейството си. В този аспект липсват представени доказателства и обстоятелството се оказва единствено твърдяно, не и доказано. По-важно е обаче, че ВКС споделя застъпената от контролираната инстанция теза, че обсъжданите смекчаващи фактори не могат да повлияят в сериозна степен върху облекчаване на отговорността на Я. И това е така, предвид изложената преценка на останалите изтъкнати от САС обстоятелства, които са разгледани на плоскостта на отегчаващите такива, извлечени както от личността на самия деец, така и от характеристиките на вмененото престъпно деяние. Това е така най-вече предвид познанието за миналите осъждания на Я., извън квалификацията "опасен рецидив" и обстоятелството, че настоящото деяние е извършено малко повече от три месеца след изтърпяване на наказание лишаване от свобода по предишно осъждане. Няма пречка в светлината на коментираното дължимо наказание, в рамките на пълното въззивно разглеждане на производството САС да допълни съображенията на първостепенния съд при преценка на индивидуализацията на наказанието, независимо че липсва протест на прокурора и/или жалба на частен обвинител за утежняване положението на осъденото лице, стига да не се подходи към нарушаване на принципа за Reformatio in pejus чрез определяне на по-тежко от наложеното вече наказание. Съображенията, изложени в жалбата в обратната насока, са несподелими. На последно място, каквито и доводи да се разискват, наложеното на Я. наказание е пет години лишаване от свобода. Размерът му указва на определянето му при съществен превес на смекчаващи обстоятелства и в съответствие с целите, прогласени в нормата на чл. 36 НК, липсват условия за по-нататъшно снизхождение. В този ред на мисли настоящата инстанция се съгласява с крайните изводи на ревизирания съд и не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Водим от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение