Решение № 9998 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1770/2017 г.

Решение № 9998 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1770/2017 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Ралев дентал" АД със седалище в гр. Пловдив. Жалбата е против решение № 1112 от 20.12.2016 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка № КЗК-520/2016 г. С него е установено, че не е извършено нарушение по чл. 30, по чл. 37, ал. 1 и ал. 2 и по чл. 29 от ЗЗК от страна на "Медикалпарк" ЕООД /т. 1 от решението/; не е извършено нарушение по чл. 30, чл. 37, ал. 1 и ал. 2 и по чл. 29 от ЗЗК във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК от страна на С. Ариф /т. 2 от решението/ и не е извършено нарушение по чл. 30, чл. 37, ал. 1 и ал. 2 и по чл. 29 от ЗЗК във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК от страна на А. Лазаревски. С жалбата се оспорват изводите на КЗК относно липсата на нарушения по посочените разпоредби. Наведени са доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно – постановено в нарушение на материалните разпоредби, при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона - основания за оспорване на административен акт по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Иска се отмяна на оспорваното решение на КЗК и връщане преписката на КЗК за установяване на нарушения по чл. 29 от ЗЗК и налагане на санкция на "Медикалпарк" ЕООД и глоба на С. Ариф и А. Лазаревски. Ответникът Комисия за защита на конкуренцията, чрез пълномощника си юриск. Ц. Кондиева, с представени писмени бележки, излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение. Моли жалбата срещу него да бъде отхвърлено. Заинтересованата страна "Медикалпарк" ЕООД, чрез пълномощника си адв. А. Петров, в съдебно заседание счита жалбата за неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение. Заинтересованите страни С. Ариф и А. Лазаревски, и двамата представлявани от общи пълномощници - адв. Н. Кисьова и адв. Е. Димова, в съдебно заседание и с представени писмени бележки, излагат подробни доводи за правилност на обжалваното решение. Молят жалбата срещу него да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима - подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване и в срока, установен в чл. 64, ал. 1, изр. 2 от ЗЗК. Разгледана по същество жалбата е основателна в частта й за нарушението по чл. 30 от ЗЗК от страна на "Медикалпарк" ЕООД, С. Ариф и А. Лазаревски. В останалата й част жалбата е неоснователна. Като прецени доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна: Жалбоподателят "Ралев дентал" АД /по чието искане по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК е образувано производството пред КЗК/ и заинтересованата страна "Медикалпарк" ЕООД са предприятия по смисъла на &1, т. 7 от ДР на ЗЗК, които извършват стопанска дейност на територията на страната, свързана внос и дистрибуция на медицински изделия за дентално лечение. "Ралев дентал" АД извършва тази дейност най-късно от 14.07.2011 г. (съгласно представен по преписката пред КЗК договор за доставка от същата дата). А "Медикалпарк" ЕООД - най-късно от 29.06.2010 г. (според представени пред КЗК фактури за продажба на изделия и консумативи). И двете дружества са развивали тази си дейност и към момента на производството пред КЗК. Това безспорно ги поставя в отношения на конкуренция помежду им. От 14.07.2011 г. "Ралев дентал" АД има сключен договор за доставка на медицински изделия за дентално лечение с "Neobiotech Co" Ltd., Южна Корея. А от 22.06.2015 г. "Медикалпарк" ЕООД извършва внос и продажба на медицински изделия (импланти) за дентално лечение, произведени от същата фирма "Neobiotech Co" Ltd., Южна Корея (според предоставена пред КЗК стокова разписка за доставка на импланти) от същата дата. На интернет страниците на "Ралев Дентал" АД www. ralev-dental. biz и www. ralev-dental. bg е публикуван списък с партньорите на дружеството (лекари по дентална медицина и групови дентални практики) в цялата страна. "Ралев дентал" АД е акционерно дружество, което според справка от Търговския регистър се представлява заедно и поотделно от В. Ралев и Е. Ралева, които са и двама от тримата члена на Съвет на директорите на дружеството. В. Ралев развива търговска дейност и като ЕТ "Д-р В. Ралев", а Е. Ралева – като ЕТ "Д-р Е. Ралева". В производството пред КЗК са представени писмени доказателства, че в ЕТ "Д-р В. Ралев" е работил заинтересованата страна С. Ариф /от 17.04.2013 г. до 1.07.2015 г. /, а в ЕТ "Д-р Е. Ралева" е работила заинтересованата страна А. Лазаревски /също от 17.04.2013 г. до 1.07.2015 г. /. От показанията на свидетелите по делото се установява, че като служители на ЕТ "Д-р В. Ралев" и ЕТ "Д-р Е. Ралева", С. Ариф и А. Лазаревски са подпомагали и дейността на "Ралев дентал" АД. От представени в производството пред КЗК писмени доказателства се установява, че С. Ариф след напускате на ЕТ "Д-р В. Ралев" е самоосигуряващо се лице като "Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ д-р С. Ариф", а А. Лазаревски след напускате на ЕТ "Д-р Е. Ралева" е самоосигуряващо се лице като "Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ д-р А. Лазаревски". В отговор на писма на КЗК в производството пред този административен орган са представени три писма с идентично съдържание - от П. Зарова (управител на "Омега" ЕООД - гр. Видин), Д. Шарланов (дентален лекар в гр. Стара Загора) и М. Колева (дентален лекар и управител на "Венус Дент" ЕООД - гр. Хасково). В отговори на поставени въпроси в писма на КЗК, трите посочени лица посочват, че С. Ариф и А. Лазаревски и търговски представители на "Медикалпарк" ЕООД са разпространявали пред тях лично невярна информация за "Ралев Дентал" АД. Това се е случило по време на няколко дентални изложения – Софийска дентална среща, проведена в края на м. септември 2015 г., Дентално изложение в Пловдив през м. октомври 2015 г. и Медикус Денто Галения – м. май 2016 г. И на трите изложения "Медикалпарк" ЕООД е имала щанд, на който управителят на дружеството Е. Ангелов упорито е твърдял, че "Ралев Дентал" АД престава да внася импланти Neobiotech, като единствен вносител остава "Медикалпарк" ЕООД. Това твърдение е било отправяно и към други дентални лекари, посетители на щанда на "Медикалпарк" ЕООД. На трите изложения С. Ариф и А. Лазаревски в лични разговори също са ги уведомили, че "Ралев Дентал" АД прекратява вноса на зъбните импланти. Освен това няколкократно на стационарните им телефони са се обаждали лица, представящи се за търговски представители на "Медикалпарк" ЕООД, които са предлагали импланти и са твърдели, че "Ралев Дентал" АД прекратява вноса на зъбни импланти. В писмата се посочва, че далите сведения три лица са знаели, че описаните твърдения са неверни, тъй като те непрекъснато комуникират с "Ралев Дентал" АД. Освен това в писмата се посочва, че неверните твърдения не е повлияла по никакъв начин на търговските им отношения с "Ралев Дентал" АД. В производството пред КЗК е представено още едно писмо с различно съдържание, от описаните писма в предходния абзац. То е от Б. Марков - дентален лекар с дентална практика "Ескада Дент" ЕООД. В писмото се сочи, че Б. Марков е получил телефонно обаждане от жена, която е твърдяла, че е представител на "Медикалпарк" ЕООД, който е основен представител на изделията Neobiotech. А д-р Ралев щял да предлагат имплантите още малко време на пазара. В писмото се посочва, че телефонният разговор не е повлиял на търговските му отношения с "Ралев Дентал" АД. В съдебното производство са разпитани четирима свидетели. Двама от тях - П. Зарова и М. Колева са две от трите лица, представили писма пред КЗК във връзка изисканата от тях информация. Като свидетел М. Колева сочи, че знае от С. Ариф и А. Лазаревски, че вече д-р Ралев не внася имплантите Neobiotech и че трябва да се обръща към тях за тези импланти. Те щели да внасят тези импланти от тяхната фирма "Медикалпарк" ЕООД. Същата свидетелка сочи, че сведението пред КЗК го написала с помощта на адвокат, като не познава другите две лица, дали сведенията с идентично съдържание. Също като свидетел П. Найденова Зарова сочи, че А. Лазаревски и С. Ариф са твърдели на изложенията, където са ходили, че д-р Ралев има проблеми с вноса и че те ще представляват вече имплантите за внос на Neobiotech. Свидетелката е била собственик на медико-дентален център "Омега", като от началото на учредяването на този център до май месец 2018 г. управител на центъра е бил д-р Ралев. Свидетелката твърди, че във връзка с дадените от нея сведения пред КЗК не е говорила с М. Колева и Д. Шарланов. Другите двама свидетели не са давали сведения в производството пред КЗК. Свидетелят Н. Ситнов е дентален лекар и заедно с д-р Ралев, както и със С. Ариф и А. Лазаревски заедно били поставяли импланти. Последните двама му казвали на официалните експо дентални изложения, че във връзка с фирмата "Медикалпарк" ЕООД стават официални представители на имплантите Neobiotech. Това го накарало да се обади на д-р Ралев и да го попита дали ще има проблеми с вноса на имплантите на Neobiotech от негова страна. Той му казал, че няма да има проблем с вноса на имплантите от Neobiotech и така продължил да си купувам имплантите от д-р Ралев. Свидетелят И. Костов твърди, че А. Лазаревски и С. Ариф след като са напуснали работата си за д-р Ралев са се преместили във фирма "Медикалпарк" ЕООД. Имали щанд на изложенията - изложението в Пловдив /в панаирната палата през 2015 г./ и на други изложения, които не си спомня. Там се твърдяло, че са станали единствените представители на Neobiotech импланти системи. По делото са представени писмени доказателство от "Медикалпарк" ЕООД, които установяват, че С. Ариф и А. Лазаревски не са работили на трудови договори към тази фирма. В. Ралев е бил управител на "Медико-дентален център "Омега" ЕООД през периода от 2.02.15 г. до 1.06.2018 г. Освен това по делото са представени писмени доказателства /четири удостоверения/ от пълномощниците на С. Ариф и А. Лазаревски. Трите удостоверения са от Асоциация София Дентал Мийтинг, "Интер Експо Център" ЕООД и "Международен панаир Пловдив" АД. Според първото удостоверение С. Ариф, А. Лазаревски, М. Колева, П. Зарова и И. Костов не са заплатили такса за участие и не са присъствали на проведената "Международна софийска дентална среща в периода 01-04.10.2015 г. А Н. Ситнов е направил онлайн регистрация, но не е заплатил такса за участие, което е необходимо за присъствието му. Според второто удостоверение същите лица не са извършвали онлайн регистрация на изложение "Булмедика/Булдентал" за 2016 г. А според третото удостоверение не са открити документи за регистрация на същите лица в Международна изложба Медикус Денто Галения в периода 22-24.10.2015 г. и в Международна изложба Медикус Денто Галения в периода 22-24.10.2016 г. Четвъртото удостоверение касае пътуванията извън страната на С. Ариф, но сочените дати на изложенията не отговарят лицето да е отсъствало от страната по това време. При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Върховния административен съд в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК приема, че оспореното решение е издадено от компетентния за това независим специализиран държавен орган в рамките на законовата му компетентност, визирана в чл. 98, ал. 1, т. 3 и чл. 60, ал. 1, т. 5 от ЗЗК. Процесният акт е произнесен от горепосочения колективен орган при изискуемия кворум и мнозинство за приемане на решение, регламентирани в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК. Съдът констатира, че атакуваното решение е издадено в писмена форма, подробно е мотивирано с излагане на фактически обстоятелства и правни изводи и съдържа всички необходими реквизити, посочени в чл. 62 от ЗЗК. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. Относно нарушенията по чл. 30 от ЗЗК. Оспорваното решение в тази част е постановено при неправилно приложение на материални закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвид следното: Разпоредбата на чл. 30 от ЗЗК е озаглавена "увреждане на доброто име на конкурентите" и визира форма на такава. Нормата забранява увреждането на доброто име и доверието към конкурентите, както и на предлаганите от тях стоки или услуги чрез твърдение или разпространяване на неверни сведения, както и чрез представяне на факти в изопачен вид. В случая относимо е увреждане на доброто име и доверието към "Ралев дентал" АД чрез твърдение и разпространяване на неверни сведения от "Медикалпарк" ЕООД (чрез управителят на дружеството Е. Ангелов), и чрез С. Ариф и А. Лазаревски, че "Ралев Дентал" АД престава да внася импланти Neobiotech, като единствен вносител остава "Медикалпарк" ЕООД. За да установи, че няма нарушение по чл. 30 от ЗЗК, КЗК е счела, че не следва да приема представената информация от трите лица, представили писма с идентично съдържание. Комисията е счела, че поради идентичността в съдържанието на трите писма, те не са надеждни доказателства. А относно писмото от Б. Марков, КЗК и приела, че това писмо също не може да бъде кредитирано, тъй като от представената информация в писмото нямало надеждни доказателства за идентификацията на свързалото се с Б. Марков лице, както и поради невъзможността да се представят писмени доказателства за извършеното телефонно обаждане и за действителния му източник. В тази част оспорваното решение на КЗК е постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 94, ал. 4 и ал. 5 във вр. с чл. 45, т. 2 от ЗЗК и чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК. КЗК се е задоволила само с правото й по чл. 94, ал. 4 във вр. с чл. 45, т. 1 от ЗЗК да изискват информация от лица. Това нейно право обаче не е единствено. При установени съмнения за предоставената информация /идентично съдържание на представената информация/, КЗК е следвало не просто да изключи предоставената информация. А да положи усилия да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и да провери и прецени събраните доказателства, каквото са нейните задължения по чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК. В тази връзка КЗК е следвало да се възползвала и от правомощието си по чл. 94, ал. 4 във вр. с чл. 45, т. 2 от ЗЗК, като снеме устни или писмени обяснения от лицата, предоставили информацията с коментираните три писма. При това КЗК е следвало да установи защо трите писма са с идентично съдържание, както и да ги анализира съвкупно, както и заедно с четвъртото писмо от Б. Марков. В случая тези допуснати процесуални нарушения са и съществени, тъй като са се отразили и на оспорваното решение на КЗК в частите му за нарушенията по чл. 30 от ЗЗК от "Медикалпарк" ЕООД, а за С. Ариф и А. Лазаревски – и във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК. В хода на съдебното производство съдът извърши допълнително разпит в съдебно заседание на четирима свидетели, които показания са коментирани по-горе в установеното от фактическа страна. От тези четирима свидетели двама са предоставили информация и пред КЗК - П. Зарова и М. Колева. А другите двама - Н. Ситнов и И. Костов, са допълнителни свидетели по делото. От съвкупната преценка на трите писма с идентично съдържание, писмото на Б. Марков, както и от показанията на четиримата свидетели, че налага еднозначния извод, че "Медикалпарк" ЕООД (чрез управителят на дружеството Е. Ангелов), както и С. Ариф и А. Лазаревски, са твърдели и разпространявали неверните сведения. А именно, че "Ралев Дентал" АД престава да внася импланти Neobiotech, като единствен вносител остава "Медикалпарк" ЕООД. Действително трите писма са с идентично съдържание, но верността на информацията в тях беше потвърдена от две от далите информацията лица - П. Зарова и М. Колева. В тази насока са и показанията на другите двама свидетели - Н. Ситнов и И. Костов. Всички те еднозначно потвърждават разпространяването на описаните сведения от управителят на "Медикалпарк" ЕООД, С. Ариф и А. Лазаревски. В тази насока е и предоставената информация от Б. Марков с четвъртото представено пред КЗК писмо. Действително то не позволява да бъде идентифицирано, че лицето, провело телефонния разговор с Б. Марков, е представител на "Медикалпарк" ЕООД. Но това писмо не може да се разглежда отделно и откъснато от другите доказателства по делото. В действителност информацията в писмото на Б. Марков потвърждава верността на информацията, получена от останалите писма и от разпита на четиримата свидетели. Не без значение е също, че всички свидетели установяват едни и същи факти. Единствените доказателства, които са в състояние да внесат съмнения в коментираните в предходния абзац доказателства, са трите удостоверения, представени от пълномощниците на С. Ариф и А. Лазаревски. Трите удостоверения са от Асоциация София Дентал Мийтинг, "Интер Експо Център" ЕООД и "Международен панаир Пловдив" АД. Според удостоверенията С. Ариф, А. Лазаревски, М. Колева, П. Зарова, И. Костов и Н. Ситнов не са присъствали на проведените дентални срещи в периодите 01-04.10.2015 г., 22-24.10.2015 г. и 22-24.10.2016 г. Но тези три дентални срещи не съвпадат като периоди на провеждането им с данните от трите писма на П. Зарова, Д. Шарланов и М. Колева, представени пред КЗК. В тях е посочено време на провеждане на денталните срещи края на м. септември 2015 г., м. октомври 2015 г. и м. май 2016 г. Частично съвпадение има само за втория период. Ако въпреки това се приеме, че трите дентални срещи са единствените такива, които са се провели през 2015 г. и 2016 г., то възниква съмнение, че нито един от петимата лекари /без П. Зарова, която не е лекар/ не са присъствали на денталните срещи. Общоизвестно е, че денталните срещи са събитията, които се ползват от денталните специалисти за запознаване с новостите в развитието на денталната медицина. При положение, че посочените лица са висококвалифицирани специалисти в имплатнологията, е малка вероятността и петимата да не присъстват на всички дентални срещи през 2015 г. и 2016 г. По-логичното обяснение е, че организаторите на денталните срещи не могат да регистрират и индивидуализират всички посетители на денталните срещи и че те се посещават и от други, нерегистрирани лица. Това води до извод, че посоченото в трите удостоверения, не изключва верността на показанията на свидетелите. От данните по делото се установява, че разпространяваните сведения от управителят на "Медикалпарк" ЕООД, С. Ариф и А. Лазаревски са неверни. Така е, защото се установява, че "Ралев Дентал" АД не е престанал да внася имплантите Neobiotech, а е продължил да прави това. А "Медикалпарк" ЕООД не е останал единствен вносител на посочените импланти. Разпространяваните от управителят на "Медикалпарк" ЕООД, С. Ариф и А. Лазаревски неверни сведения са увреждащи доброто име и доверието към "Ралев Дентал" АД. Така е, защото с тях се внася съмнения във възможността на конкурента "Ралев Дентал" АД да доставя имплантите, които са необходими за денталните услуги, които извършват лицата, пред които са били разпространявани неверните сведения. Следва да се посочи, че за състава на нарушението по чл. 30 от ЗЗК не се изисква настъпването на конкретен специфичен резултат. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че спрямо "Медикалпарк" ЕООД са налице признаците от състава на нарушението по чл. 30 от ЗЗК, противно от приетото от КЗК. Спрямо С. Ариф и А. Лазаревски също са налице признаците от състава на нарушението по чл. 30 от ЗЗК, но във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК. За тези лица е налице втората фирма от изпълнителното деяние по чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК – те са съдействали за извършване на нарушението по чл. 30 от ЗЗК от страна на "Медикалпарк" ЕООД. Така е, защото двете лице са съдействали за разпространяваните неверните сведения от "Медикалпарк" ЕООД, като лично са ги разпространявали. За да е налице изпълнителното деяние по чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК не е необходимо да се установи, че С. Ариф и А. Лазаревски са били представители или са били в трудови или граждански правоотношения с "Медикалпарк" ЕООД. Достатъчно е установяване на съдействие, което в случая е налице. С оглед на изложеното оспорваното решение на КЗК е неправилно в частта му за нарушенията по чл. 30 от ЗЗК за "Медикалпарк" ЕООД, а за С. Ариф и А. Лазаревски – и във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК. Затова то следва да бъде отменено в тази му части. Тъй като установяването на нарушения е изрична компетентност, предоставена на КЗК, преписката следва да бъде върната на КЗК за постановяване на решение, при съобразяване указанията на съда. За нарушенията по чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК. По тези нарушения жалбоподателят по реда на чл. 150, ал. 1, т. 6 от АПК не е посочил в какво се състои незаконосъобразността на акта. Въпреки това, тъй като се обжалва решението и в тази му част, съдът на основание чл. 168, ал. 1 от АПК следва да извърши проверка за законосъобразност на решението на КЗК и в тези му части. За тези нарушения КЗК е приела, че подателят на искането "Ралев дентал" АД е посочил като търговска тайна клиентската си база данни, като е изказал предположение, че тази база данни е станала известна на ответниците по неправомерен начин. За да постанови, че няма нарушение по чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК и за тримата ответници, КЗК е приела, че подателят на искането "Ралев дентал" АД не само не е защитил по надлежен начин информацията, която счита за поверителна за предприятието си, но и същата тази информация е била оповестена публично. Поради това, КЗК е счела, че посочената клиентска база данни не изпълнява изискванията на легалната дефиниция за търговска тайна съгласно § 1, т. 9 от ДР на ЗЗК и въз основа на това е приела, че не е извършено нарушение по съставите на чл. 37 ЗЗК. Решението на КЗК в тази му част е правилно. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗЗК се забранява узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика. А нормата на чл. 37, ал. 2 от ЗЗК забранява използването или разгласяването на производствена или търговска тайна и когато тя е узната или съобщена при условие да не бъде използвана или разгласявана. За да са налице нарушения по чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК, е необходимо информацията, която е узната, използвана или разгласена, да е "производствена или търговска тайна". Съгласно легалното определение в § 1, т. 9 от ДР на ЗЗК такава "производствена или търговска тайна" са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки. Или необходимо е за тази информация да са взети необходимите мерки за запазването й. В случая в искането "Ралев дентал" АД до КЗК е посочено, че С. Ариф и А. Лазаревски като бивши служители на "Ралев дентал" АД са предали на конкурента "Медикалпарк" ЕООД цялата база данни от клиенти, предпочитани размери и видове импланти. Освен това именно те създали контакт с южнокорейската фирма на "Медикалпарк" ЕООД. От събраните по делото доказателства – както пред КЗК, така и в съдебното производство, не се установяват по никакъв начин твърденията на "Ралев дентал" АД. Разпитаните свидетели на жалбоподателя не установяват, а и предвид отношенията им със страните, не могат и да установят такива факти. "Ралев дентал" АД не е представил други доказателства в тази насока, въпреки указанията му от съда за разпределение на доказателствената тежест. Освен това липсват и негови доводи в тази насока както в жалбата му, така и в съдебно заседание и представените в него писмени бележки. В тях доводите са свързани само с нарушенията по чл. 30 от ЗЗК. Освен изложеното в предходния абзац, правилни са изводите на КЗК, че за част от твърденията на "Ралев дентал" АД до КЗК - базата данни от клиенти, не е установено жалбоподателят да е взел мерки за запазването на информацията. За нея КЗК правилно е посочила, че тази информация е видима в интернет страниците на "Ралев Дентал" АД на адрес www. ralev- dental. biz и www. ralev-dental. bg. Или касае се за общодостъпна информация, която всеки би могъл да ползва. Затова тази информация не е "производствена или търговска тайна". Затова за нарушенията по чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК, правилно с оспорваното решение на КЗК не е установено нарушения по тези разпоредби. Относно нарушенията по чл. 29 от ЗЗК. С разпоредбата на чл. 29 от ЗЗК е установена обща забрана за нелоялна конкуренция. С нея се забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Съгласно § 1, т. 2 от ЗЗК, добросъвестна търговска практика са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Нормата на чл. 29 от ЗЗК има субсидиарен характер и може да намери самостоятелно приложение само когато разследваното деяние не може да бъде подведено под някой от специалните състави, регламентирани в глава VII от ЗЗК (чл. 30 - чл. 37). В случая се установява, че наведените от жалбоподателя факти са относими към нарушенията по чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК и по чл. 30 от ЗЗК, като за С. Ариф и А. Лазаревски – и във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК. Затова няма основание за самостоятелно приложение на състава на нарушението по чл. 29 от ЗЗК. Предвид изложеното правилно за това нарушение КЗК е установила, че такова не е извършено от "Медикалпарк" ЕООД (т. 1 от решението), С. Ариф (т. 2 от решението) и А. Лазаревски (т. 3 от решението). Решението на КЗК е правилно в тази му част, поради което жалбата в тези й части е неоснователна. Предвид частичната основателност на жалбата и претенциите на всички страни за присъждане на направени разноски по производството, разноските следва да останат така, както са направени, поради невъзможността същите да бъдат разделени. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и четвърто и чл. 173, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 64, ал. 1 от ЗЗК, Върховният административен съд - четвърто отделение,