Решение № 11440 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5230/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Г. Д. чрез процесуален представител, срещу решение 844 от 18.03.2025 г., постановено по административно дело 814/2024 г. от Административен съд Русе, с което е отхвърлена жалбата ѝ против решение 266 от 25.09.2024 г. на Комисията за защита от дискриминация. По наведени доводи за неправилност на решението, с твърдения за наличие на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, а алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, както и да ѝ бъдат присъдени направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба Комисия за защита от дискриминация (КЗД) чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и му присъди деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Д. Л. в представено писмено становище моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба Директорът на [заличен текст] гр. Русе в представени от процесуален представител писмен отговор и становище оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да остави в сила обжалваното решение и претендира присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон. Решението е законосъобразно. Съдът е установил релевантните за спора факти, като въз основа на събраните доказателства е формирал правилни изводи. Неоснователни са наведените доводи за неправилност на изводите на съда за постановяване на акта на КЗД при спазване на изискванията за неговата форма, като при извършената проверка се установява, че в същото се съдържа изложение на установеното от фактическа страна и са посочени правните основания за постановяването му. Противно на твърденията ѝ се установява, че КЗД се е произнесла по всички оплаквания, наведени в жалбата, подадена от нея с вх. 44-00-667/17.02.2022 г. Обстоятелството, че установените в хода на административното и съдебното производство факти не са довели до формиране на извод за осъществена дискриминация по отношение на жалбодателката и нейния син не води до извод, че същите на са разгледани и обсъдени. При извършената проверка се установи, че изводите на първоинстанционния съд за постановяване на акта на КЗД при спазване на административнопроизводствените правила е правилен. От материалите по преписката се установява, че след образуване на преписката е извършено проучване по реда на чл. 55-60 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) Вярно е, че обичайно за КЗД този доклад е приложен по делото без да е посочена датата на изготвянето му, при което реално не може да бъде установено спазване както на срока по чл. 59 ЗЗДискр., така и на срока по чл. 60 ЗЗДискр., но доколкото е приет без възражения от страните в производството, посоченото нарушение е несъществено и не е довело до нарушаване на правата им. По делото е дадена възможност на страните да представят доказателства, като всички представени от жалбодателката са приложени и съобразени от органа, предвид задължението на същата по чл. 9, предл. първо ЗЗДискр. да установи фактите, въз основа на които твърди, че спрямо нея и синът е извършена дискриминация. Правилно въз основа на представените доказателства, при приложението на чл. 9, предл. второ е прието, че в случая установените факти не обуславят извод за извършено нарушение на забраната за дискриминация, доколкото действията на класния ръководител не осъществяват такова нарушение. По оплакванията на жалбодателката относно отношението на ответника в административното производство е установено, че в училището е проведена процедура пред Етичната комисия на училището, приключила със съгласие между страните за уреждане на конфликта, а отделно от това е установено, че ограничението на темите в създадената родитело-учителска вайбър-група е по инициатива на другите родители. Правилен и обоснован е изводът, че по преписката, макар да са установени трудности в комуникацията между Д. и Л. класен ръководител на сина ѝ, същите са двустранни и не изпълват хипотезата на законовия състав, предвиждащ забрана за тормоз. Същият извод следва и относно твърденията в жалбата по отношение на сина ѝ - при наличие на нейна изрична декларация за определено поведение спрямо него, което е в противоречие с действалите към момента нормативни изисквания за посещение в музея действията на ответника са били в изпълнение на тази декларация, а по отношение на изключването на сина на жалбодателката от провеждания онлайн час безспорно е установено, че този акт е бил еднакъв по отношение на всички деца, участвали в часа по този начин. При извършената проверка за постановяване на акта в съответствие с предвидените съдопроизводствени правила настоящият състав намира, че в случая същите са спазени, като липсват и конкретни твърдения за допуснати конкретни нарушения. Наведените доводи за допуснати според жалбодателката нарушения по ЗПУО и нови факти, извън тези твърдени и установени пред КЗД са извън предмета на производството, което пред АС Русе е било за проверка на акта на КЗД. Решението е обосновано. Съдът след установяване на релевантните за спора факти, които са подробно изложени в решението е изложил формираните от него правни изводи подробно и аргументирано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото жалбодателката следва да бъде осъдена да заплати на КЗД деловодни разноски в размер на 200 лв.,представляващи възнаграждение за един юрисконсулт, определено по реда на чл.78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение