Решение № 6681 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13332/2012 г.

Решение № 6681 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13332/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Виктория Паладиева Петрова, подадена чрез процесуален представител, против решение № 5011 от 14.09.2012 г. по адм. дело № 6242/2011 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 39/22.06.2011 г. на директора на дирекция "Човешки ресурси и административно обслужване" при Министерството на финансите, с което на основание чл. 2, ал. 4 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е отказан достъп до информация, поискана със заявление с вх. № У-ЗДОИ-45/10.06.2011 г. Касаторът поддържа, че процесното решение е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Посочено е, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че поисканата информация представлява защитени лични данни. Твърди се, че информацията е обществена по смисъла на ЗДОИ и дава възможност да се състави мнение за дейността по разпределянето на държавна субсидия към политическите партии, както и за дейността на народните представители по съответното насочване на средствата за субсидиране. Иска се отмяна на решението и да се задължи ответникът за предоставяне на достъп до информацията. Ответникът - министърът на финансите, чрез процесуален представител, счита касационното оспорване за неоснователно и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Петрова против решение № 39/22.06.2011 г., с което е отказан достъп до информация, като е приел, че поисканите данни следва да се третират като лични политически убеждения на съответния независим народен представител и са защитени по силата на разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Посочено е също, че в заявлението не е доказано нито едно от изключенията, предвидени в чл. 5, ал. 2 от ЗЗЛД. Поради това съдът е приел, че административният орган, позовавайки се на чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ, правилно е отказал предоставянето на достъп до поисканата информация и е отхвърлил жалбата на Петрова. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. По дефиницията на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ "обществена информация" е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Понятието "обществена информация" следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Тази обществена информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Безспорно е, че съгласно законодателството на Република България, народните представители са лица, изпълняващи публична, висша държавна длъжност по силата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор (изм. загл.). Защитата на личните данни за тези личности съгласно практиката на Конституционния съд на РБ (решение № 4/26.03.2012 г. по к. д. № 14/2011 г.) е много по-занижена в сравнение със защитата на личните данни на останалите граждани. Пример за това е оповестяването в публичен регистър съгласно разпоредбите на Закона за политическите партии. Сам по себе си фактът, че народните представители са задължени да декларират посочените обстоятелства в публичен регистър сочи, че там изнесените данни не са защитени лични данни. По посочените причини изводът на АССГ, че принадлежността на народните представители към определена парламентарно представена група не е обществена информация, а е информация, касаеща личните данни за лицето, е неправилен. Принадлежността на независимите народни представители, които са лица, заемащи висши държавни длъжности, не попада в категорията лични данни по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ. Съгласно тази норма "лични данни" са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци, свързани с неговата физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна или социална идентичност. Целта на ЗЗЛД е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. Принадлежността на независимия народен представител не е свързан с неприкосновеността на личността и личния живот, а е обективно съществуващ факт, който по силата на законодателството следва дори да бъде лично декларирана. В този смисъл исканият достъп до обществена информация не засяга лични данни, а такива, които по силата на друг нормативен акт, са обществена информация. Именно за това в случая се касае за достъп до обществена информация, даваща възможност на заявителя да си състави мнение за определянето и разпределянето на държавна субсидия, което е свързано с политическия живот в страната. За субектите по чл. 3, ал. 2 от ЗДОИ е регламентирано задължението да предоставят информация, която се създава и съхранява от тях. Основателно е твърдението на касатора, че настоящият казус попада в хипотезата на чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ, според която не се изисква съгласието на трето лице, в случаите, когато то е задължен субект и отнасящата се до него информация е обществена по смисъла на закона. Народните представители са задължени субекти по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ, тъй като се финансират от държавния бюджет. Поради тази причина настоящата инстанция намира за неправилно решението на АССГ, в което е посочено, че информацията представлява лични данни, която е защитена по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД, тъй като разкривала политическите убеждения на съответния независим народен представител. Народните представители са публични лица, които се идентифицират пред обществеността със своята политическа ориентация и с разходването на бюджетни средства. Основната цел на ЗДОИ е предоставяне на информация, свързана с функционирането на държавните органи, както и разпределянето на държавните субсидии за политическите партии и разпределението им към независими народни представители. Предвид изложеното първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон и решението следва да се отмени, като се постанови друго, с което решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация да бъде отменено, а преписката да се върне на органа за произнасяне по заявлението. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение