Решение № 1539 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2416/2015 г.

Решение № 1539 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2416/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Милен Димитров Пенчев, подадена чрез адв. Д. Димитров, против решение № 2925/19.12.2014 г., постановено по адм. дело № 4291/2013 г. по описа на Административния съд - Варна, с което е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, за сумата 100 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и унижение в резултат на условията, в които е бил поставен ищеца като лишен от свобода, настанен в I А коридор, в килия № 4 на втора вишка за времето от 10.02.-18.08.2013 г., както и сумата от 100 000 лева, обезщетение за неимуществените вреди в резултат на бездействието на администрацията на Затвора гр. Варна да му осигури необходимото лечение, поради което се е стигнало до ампутирането на трети пръст на дясната ръка. Излага доводи за неправилност на решението, съгласно отменителните основания, посочени в чл. 209, т. 3 от АПК, като е поискано делото да се реши по същество и исковата претенция да бъде уважена, ведно с дължимата лихва. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието (ГД "ИН"), чрез процесуален представител юрк. Николова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Направено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско представителство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Правилно и обосновано административният съд е приел, че от събраните доказателства по делото не се установява кумулативното наличие на законово изискуемите предпоставки, за да бъде ангажирана отговорността на държавата по този ред, поради което следва касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с иск от Милен Димитров Пенчев срещу ГД "ИН" за сумата от 100 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и унижение в резултат на условията, в които е бил поставен ищеца като лишен от свобода, настанен в I А коридор, в килия № 4 на втора вишка за времето от 10.02.-18.08.2013 г., както и сумата от 100 000 лева, обезщетение за неимуществените вреди в резултат на бездействието на администрацията на Затвора Варна да осигури необходимото лечение на ищеца, довело до ампутирането на трети пръст на дясната ръка. Ищецът е посочил, че ответната страна е проявила безотговорност поради бездействие на затворническите органи, в следствие на което той преживял незаличими физически и психически болки и страдания. От фактическа страна по делото е прието, че през посочения период Пенчев е изтърпявал в Затвора - Варна наказание лишаване от свобода, като същият е бил настанен в първа група, при щадящи условия, с оглед декларираното от него заболяване, болест на Бюргер с 97 %. Съгласно приложените доказателства ищецът е бил настанен в четвърто спално помещение заедно с още двама лишени от свобода. За установяване на обстоятелствата по делото са били разпитани двама свидетели, като единият е дал показания относно условията в килията, в която е бил настанен Пенчев, както и че той се оплаквал, че го болят пръстите на ръцете, това се е случвало и през нощта. Свидетелят е посочил, че на ищеца са давали лекарства, бинтове, ходил е на лекар, като също така винаги, когато е търсено съдействие от служителите на затвора, те са се отзовавали, като в един от случаите през нощта е била викана и бърза помощ. Другият свидетел по делото е медицинският фелдшер в Затвора Варна, който е посочил, че Милен Димитров Пенчев е имал заболяване от съдов характер, което е налагало консултации, хоспитализация, третиране на рана на горен крайник. На ищеца е била оказвана необходимата специална медицинска помощ, включително консултациите и хирургичната интервенция, които в условията на затвора не могат да бъдат предоставени. От друга страна от приетите като доказателства извлечения от медицинския журнал, воден в Затвора Варна, се установяват 22 посещения на ищеца в амбулаторията за времето от 29.01.2013 г. до 13.08.2013 г., при които са били извършвани съответни прегледи и са му били изписвани лекарства. Също така, в Епикризата, издадена след изписването на пациента на 24.06.2013 г., в частта на Анамнезата е посочено, че Пенчев постъпва за пореден път за оперативно лечение по повод болки и почервеняване на III-ти пръст на дясната ръка, оток и зачервяване на същата с давност няколко седмици. Въз основа на горното административният съд приел, че още преди постъпването на ищеца за изтърпяване на влязлата в сила присъда на 28.01.2013 г., същият е имал заболяване с установена диагноза, която обусловила 97 % инвалидизиране. Съответно, в хода на производството по делото, не е било установено наличието на така твърдените от Пенчев незаконосъобразни действия или бездействия на орган или длъжностно лице при осъществяване на административна дейност - т. е. не е била установена първата предпоставка по чл. 1 от ЗОДОВ. Посочено е, че на ищеца му е била оказвана медицинска помощ, като също така са му били давани и нужните лекарствени средства, от където и е изведен извод, че органите на ответната страна са предприемали изискваните действия по осигуряване на Пенчев на адекватна и навременна медицинска помощ. В решението също така е посочено, че ампутирането на трети пръст на дясната ръка на Милен Пенчев е безспорен факт, поради което е прието наличието на вреда. Въпреки това обаче по делото не са били събрани доказателства, които да установяват причинна връзка между действията, респ. бездействията на затворническите власти и тази вреда, още повече че Пенчев е имал установено заболяване преди постъпването му в затвора. Именно поради е изведено заключение, че ищецът не е доказал по категоричен начин реално причинени неимуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от твърдените незаконосъобразни действия и бездействия на административен орган или длъжностно лице. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е анализирал подробно събраните по делото доказателства и е приложил правилно материалния закон. Изведените правни изводи са обосновани и законосъобразни, поради което напълно се споделят от настоящата инстанция. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, за това в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отмененото действие или бездействие и вредата. При липсата на кой и да е елемент от фактическия състав не може да реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая Милен Димитров Пенчев не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи на състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ относно твърдяното бездействие на затворническите органи към ГД "ИН". Настоящата инстанция напълно споделя изложеното от първоинстанционния съд, че с оглед приложените по делото доказателства не е установено наличието на незаконосъобразни действия или бездействия на орган или длъжностно лице при осъществяване на административна дейност. Напротив, с оглед заболяването на Пенчев, той е бил настанен при щадящи условия, като също така в случаите, когато се е нуждаел от медицински грижи, той се е ползвал от съдействието на затворническите власти - обстоятелства, които са доказани както от свидетелските показания по делото, така и от представената медицинската документация. По делото напълно е доказано, че органите на ответната страна са предприемали изискваните действия по осигуряване на адекватна и навременна медицинска помощ по отношение на Пенчев. От тук напълно обосновано следва изводът, че ищецът не е успял да се справил с доказателствената тежест по установяване на твърденията си за бездействие от страна на органите на ответника. Или казано по друг начин - не е налице първата предпоставка на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразно действие или бездействие на орган при упражняване на административна дейност. Действително, както и административният съд е посочил, по делото е установена само една от изискуемите предпоставки по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно: вредата. Въпреки това, щом не е доказано извършването на незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган или длъжностно лице, както и причинно следствена връзка между тези действия/бездействия и вредата, то напълно обосновано исковата претенция е отхвърлена от първоинстанционния съд. Посочените съображения водят до извод, че не са налице твърдените касационни основания за неправилност на решението. Изводите на административния съд за неоснователност и недоказаност на иска са обосновани и постановени при правилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за настоящата инстанция, изразяващо се в юрисконсултско възнаграждение, в размер на 300 лв. на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,