Решение № 563 от 18.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8018/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез юрк. Д. Бонев, срещу Решение 4026/19.06.2023 г., постановено по адм. дело 10278 по описа на Административен съд - София град (АССГ) за 2022 г., с което е отменена негова Заповед 513з-4959/14.06.2022 г., за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване служебното правоотношение на младши инспектор П. Петров, [ЕГН] - старши полицай в 01 група на 02 сектор на отдел Специализирани полицейски сили (СПС) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва и сочи за изцяло погрешни заключенията на съда за недоказаност на вмененото дисциплинарно нарушение. Излага съображения, че в хода на дисциплинарното производство и в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно и убедителни доказателства, от които може да се установи по несъмнен и безспорен начин извършването на тежко дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2 т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съставомерно по чл. 203, ал.1, т. 13 ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Моли обжалваното решение да се отмени като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът по касация младши инспектор П. Петров, чрез процесуален представител, в писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да се потвърди изцяло като правилно, обосновано и постановено в съответствие със съдопроизводтвените правила и с материалния закон. Претендира разноските за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила, след като същото е постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменена Заповед 513з-4959/14.06.2022 г., издадена от директора на СДВР старши комисар К. Милтенов, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР (неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР не са спазени т. 15, т. 19, т. 20, т. 21, т. 31, т. 33, т. 69 и т. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР), чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 203, ал.1, т. 13 ЗМВР (деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата), на младши инспектор П. Петров - старши полицай в 01 група на 02 сектор на отдел СПС при СДВР е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в МВР като държавен служител, считано от датата на връчване на заповедта 19.10.2022 г. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд е преценил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е акта с целта на закона. След извършената проверка за законосъобразност съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в установената писмена форма по чл. 59 АПК и съдържание за издаването ѝ чл. 210 ЗМВР, в предвидените от чл. 195 ЗМВР преклузивни срокове, но в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Въз основа на представените по делото доказателства съдът е направил извод, че дисциплинарно наказващия орган (ДНО) неправилно е приел, че П. Петров е извършил инкриминираното дисциплинарно нарушение, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност като приема, че нито в хода на дисциплинарното производство пред административния орган, нито в хода на съдебното следствие, не са събрани достатъчно и убедителни доказателства, от които да може да се установи по безсъмнен и безспорен начин извършването на тежко дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Констатира, че макар и обяснение по смисъла на чл. 206, ал. 1 ЗМВР да не е поискано, то възражение с рег. 338300-2288/19.04.2022 г. е депозирано от младши инспектор П. Петров до наказващия орган, поради което съдът е счел, че е изпълнено условието на чл. 206, ал. 1 ЗМВР и не се констатира нарушение, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Съдът е счел, че от страна на ДНО са предприети всички необходими и възможни действия по установяване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и съпричастността на младши инспектор П. Петров към него. Повод за образуване на производството са били изнесените данни за действия на полицейски служители, възприети в Експертна справка 26-Ф/2020 г. В рамките на проверката е изготвен и Протокол с рег. 4575р-2728/24.09.2021 г. от проведен съвместен преглед на видеозаписи от камера 03 на Министерски съвет (МС) с главен инспектор Е. Йорданов началник сектор 02 в отдел СПС при СДВР. При преглед на видеозаписите от гл. инспектор Е. Йорданов на ДРО (Комисията) са посочени имената на служители на сектор 02 в отдел СПС при СДВР, като са индивидуализирани според местоположението им, реда на включването им при действията по задържането на лицето Марчев или облеклото. Изискани са от НСО записи от охранителна камера върху фасадата на МС, приобщени по преписката заедно с Експертна справка 26-Ф/2020 г. като всички данни са били подложени на анализ, оценена е еднопосочността на сведенията, дадени както от протестиращите, така и от служителите на реда, относно хронологията на събитията в периода 22:30 -23:30 ч. на 10.07.2020 г. пред и под колоните на МС. Първоинстанционният съд излага съображения за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила отменително основание чл. 146, т. 3 АПК. Приема, че изложената в Заповед 513з-4959/14.06.2022 г. фактическа обстановка се основава изцяло на доказателствата, събрани в хода на първата проверка, образувана със заповед 513з-10492/11.07.2020 г. на директора на СДВР. Като в хода на дисциплинарното производство материалите, събрани в хода на тази проверка не са приобщени. С протокол 513р-106083/06.12.2021 г. на ДРО (Комисията) само материалите от извършената проверка, разпоредена със заповед 8121з-1052/16.08.2021 г, на министъра на вътрешните работи (изм. със заповед от 17.08.2021 г.) са били приобщени по така образуваното дисциплинарно производство. Съдът е приел това за съществено процесуално нарушение, тъй като се нарушава правото на защита. С обжалваното съдебно решение, съдът е приел, че са събрани доказателства, сочещи за извършено тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на ЗМВР, но от тях не се установява по еднозначен начин авторството на извършеното дисциплинарно нарушение. При така установеното от фактическа и правна страна съдът е приел, че заповедта е постановена в нарушение на материалния закон и я е отменил. Така постановеното решение е правилно. За да постанови този резултат АССГ е събрал относимите за спора доказателства като ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, подложил ги е на детайлен анализ и точно е установил фактите по делото. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и не следва да ги преповтаря. Редът и условията за ангажиране на дисциплинарна отговорност на държавните служители в МВР са уредени в Глава осма, чл. 194 чл. 215а ЗМВР, респективно в Инструкция 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (Инструкция 8121з-877/06.07.2021 г.). Въз основа на представените доказателства съдът е стигнал до правилен и законосъобразен извод, че както в дисциплинарното производство, така и в производството пред него, не са събрани достатъчно и категорични доказателства, че посочените в заповедта неправомерни действия са извършени именно от П. Петров. Приел е, че в настоящия случай заповедта е издадена при неяснота относно обстоятелствата, при които е извършено деянието, без същите да бъдат изяснени и установени в нарушение на административнопроизводствените правила по установения законов ред, което е довело и до неправилно прилагане на материалния закон и неговата цел. В изготвените от ДРО Справка и Предложение по отношение на идентификацията на нарушителя се казва, че може да бъде оприличено с голяма степен на вероятност са идентифицирани служителите, заснети по време на протестните действия на 10.07.2020 г. от камерите на МС. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, основани и на заключенията на извършените експертизи (ЕС 21/ИДИ-21/02.09.2021 г. и ЕС 21/ИДИ-210/17.09.2021 г.). Тези две експертизи са сред доказателствата приобщени от ДРО и са изготвени от компетентни специалисти на НИК МВР, поради което съдът правилно е приел, че няма основание заключенията им да не бъдат зачетени. От приложените експертни справки е установено, че във видеоматериалите не се съдържат данни за идентифициране на младши инспектор П. Петров в резултат на извършените анализ на видеозаписа и лицево-идентификационно разпознаване (сходство по общи признаци) въз основа на извършен анализ на външни анатомични белези на главата и лицата според тяхната конфигурация, на 12 полицейски служители. Правилно на съдът е възприел заключението на експертите в частта, че по отношение на част от полицейските служители, заснети да използват неправомерно физическа сила и помощни средства спрямо лица, задържани на протеста на 10.07.2020 г. като изображенията на лицата, извлечени от видеозаписа, не съдържат различими частни идентификационни признаци и не отговарят на изискванията за категорична идентификация. От заключението на втората Експертна справка 21/ИДИ-201, обективирана в протокол от 17.09.2021 г. за резултатите от извършен анализ на видеозаписи, съдържащи се на четири оптични носителя, е установено, че ...униформените лица са на значително разстояние от заснемащите устройства, изображението е със силен шум, тъй като е заснето в тъмната част на денонощието, дефокусирано и компресирано, лицата се движат и застават едно пред друго, което не позволява разграничаване на действията на всяко едно от тях . Подробно са обсъдени справките, отразяващи съдържанието на видеофайловете от датата на инцидента, както и тяхната годност за сравнително лицево-идентификационно изследване. Нещо повече, съдът непосредствено е извършил преглед на видеозаписите от камера 03 на МС и е направил правилен извод, че с оглед резолюцията на записите, разстоянието на камерите от заснеманите лица, факта на заснемане в тъмната част на денонощието, същите са годни да установят само определени, но не и всякакъв род обстоятелства. Обосновани са изводите на съда, че от тези записи може да се установи извършването на неправомерни действия и техният вид, извършването им с голяма степен на вероятност от полицейски служители, техният брой, евентуално и полът им, като приема за възможно също така да се установи и броят на задържаните лица и евентуално техния пол, но лицево разпознаване при неекспертен преглед не може да бъде извършено. Което кореспондира и с изводите в експертните справки, че изображенията на униформените лица, невключени в списъка с идентифицираните такива, са негодни за сравнително лицево-идентификационно изследване. С оглед изложеното касационната инстанция споделя изцяло изводите на съда, че дисциплинарното обвинение не може да почива на вероятност, т. е. на предположения и догадки, а не на действителни факти. От изложените съображения и при липса на сочените като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на П. Петров следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не в претендирания размер от 1100 лева. В случая касаторът е направил възражение за прекомерност, което с оглед правната сложност на делото пред касационната инстанция е основателно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение