Решение № 467 от 12.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1544/2012 г.

Решение № 467 от 12.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1544/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия М. А. А. против решение № 244/11.07.2012 г. по въззивно нохд № 504/2012 г. на Софийския апелативен съд. Поддържа се, че наложеното за престъплението по чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 3, пр. 2 вр. ал. 1 НК наказание лишаване от свобода в размер на 5 години е завишено. С касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК се обосновава искането за намаляване в справедлив размер и алтернативно - да се върне делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането за намаляване размера на наказанието. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира: Софийският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 504/2012 г. потвърдил изцяло присъда № 139/03.05.2012 г. по нохд № 1242/2012 г. на Софийския градски съд, наказателно отделение, 13-ти състав, с която признал подсъдимия А. за виновен в това, че в гр. С. на: 04.07.2011 г. противозаконно отвлякъл св. Д. И., ненавършила 18 години и деецът е бил въоръжен. На основание чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 58А, ал. 1 НК го осъдил на 5 години лишаване от свобода; 05.07.2012 г. се съвкупил с лице от женски пол - св. Д. И., ненавършило 18 години като го принудил към това със сила и заплашване и на основание чл. 152, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 58А, ал. 1 НК го осъдил на 4 години лишаване от свобода; 05.07.2011 г. противозаконно лишил от свобода непълнолетно лице - св. Д. И.. На основание чл. 142А, ал. 3, пр. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 58А, ал. 1 НК го осъдил на 4 години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК наложил едно общо наказание - най-тежкото, от определените - 5 години лишаване от свобода, което да изтърпи при условията на чл. 61, т. 2 вр. чл. 60 ЗИНЗС. Приложил чл. 68, ал. 1 НК за наказанието, наложено му с влязлата в сила присъда по нохд № 6908/2010 г. на Софийския районен съд, за изтърпяването на което определил първоначален режим и затворническо общежитие от открит тип. Приложил чл. 59, ал. 1 и ал. 2 вр. ал. 1, пр. 1 НК за времето на задържане и чл. 189, ал. 3 вр. чл. 190, ал. 2 НПК за разноските. Производството по делото е проведено в първоинстанционния съд по реда на глава двадесет и седма - съкратено съдебно следствие. Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Въз основа на цялостна и задълбочена оценка на събрания доказателствен материал съдът е направил извод, че самопризнанието се подкрепя, обвинението е доказано от фактическа страна и са налице обективните и субективните признаци на престъпленията, за които е привлечен да отговаря. Постановил осъдителна присъда и подробно мотивирал решението си за размера на наказанията, които определил въз основа на обоснована оценка на установените индивидуализиращи обстоятелства. Въззивният съд с обжалваното решение изложил подробни аргументи в подкрепа на извода, че възражението за явна несправедливост на наложените наказания е неоснователно. Възприел като законосъобразно приложението на чл. 58А НК, а оценката на индивидуализиращите обстоятелства за вярна. Обосновал липсата на нарушение на правилата за индивидуализация, както и на многобройни или изключителни обстоятелства. Изложил съображения за решението си да определи наказанията по размер за всяко от престъпленията като съответстващи на извършеното и на целите по чл. 36 НК. Макар и да не е изброил повторно установените индивидуализиращи обстоятелства въззивният съд е заявил по ясен и недвусмислен начин съгласието си с оценката им като цялостна и задълбочена, направена в съответствие с изискванията по чл. 107, ал. 3 НПК. Няма обстоятелство, чиято тежест и значение на смекчаващо или отегчаващо да са оценени в различие от установения действителен смисъл и във вреда на подсъдимия. Наказанието, за което безмотивно се поддържа, че е завишено, в определения му размер от 5 години е близо до долната граница на предвиденото в закона, съответства на обществената опасност на деянието и на особеностите на личността на подсъдимия, на извършеното и на целите на специалната и генерална превенция, т. е. няма основание да бъде определено като явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 вр. ал. 1, т. 3 НПК. Предвид изложеното, доводите за постановяване на решението при наличие на касационно основание за изменение са неоснователни и следва да бъде оставено в сила. Затова и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение