Решение № 3988 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14977/2009 г.

Решение № 3988 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14977/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Виден Павлов Стоянов, от с. Хераково, община - Божурище, чрез пълномощника му - адв. Василева, против Решение № 597/9.10.2009 г. по адм. дело № 389/2009 г. на Административен съд София - област, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът- Началникът на Столична РДНСК, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, при повторно разглеждане на делото, Административен съд София - област е отхвърлил жалбата на настоящия касатор против Заповед № ДК-02-Сф-60/20.05.2008 г. и Заповед № ДК-02-Сф-61 от 20.05.2008 г., и двете на Началника на Софийска РДНСК, с които е наредено премахването на незаконни строежи: "Навес" и "Хале за складови нужди", находящи се в ПИ № 106014, м. "Среден завой", махала Белица, землището на с. Хераково, община - Божурище, извършени от Виден Павлов Стоянов, без издадени строителни книжа, на основание чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. За да постанови този резултат, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства, включително и заключение на съдебно-техническа експертиза, е приел, че и двете постройки са "Строежи" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, които са извършени без необходимите строителни книжа, не са декларирани и не са заявявани за узаконяване, по реда на § 184, ал. 2 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ, бр. 65/2003 г./, както и не са търпими строежи по § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, поради което законосъобразно е постановено премахването им, като незаконни. Съдът е приел, че строежите са изградени в този си вид, през 1995 г., след закупуването на земята от Виден Стоянов и въз основа на нот. заверена декларация от същия пред Софийска РДНСК, от 28.11.2007 г. Така постановеното решение правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи относно наличието на незаконни строежи. С оглед описанието и характеристиката на строежите по съставените Констативни актове № 49 и № 48, от 15.02.2008 г., които не са били оборени от касатора в хода на съдебните производства, правилно е прието, че и двете постройки са "Строежи" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Спорен е бил въпросът за момента на изграждането им, а оттук и за необходимостта от съответни строителни книжа, съобразно действащите към този момент правила и нормативи. Настоящият състав, съобразно данните по делото и заключението на вещото лице, прието без оспорвания от страните, намира за правилни изводите на решаващия съд, че момента на изграждането им е през 1995 г. В подкрепа на този извод са нот. акт за собственост № 21/1994 г. на името на Виден Павлов Стоянов, подадената от последния пред органите на ДНСК декларация от 28.11.2007 г., с която под страх от наказателна отговорност е деклариран този факт и извършеното в процесния имот строителство, както и заключението на вещото лице - инж. Коцева. Срещу тези доказателства, касаторът Стоянов не е ангажирал други, които да ги оборват. Позоваването на гласните доказателства, събрани от друг съдебен състав е недопустимо, с оглед нарушаване на принципа на непосредственост. В отсъствие на други доказателства, установяващи годината на извършеното строителство на процесните стопански сгради, съдът законосъобразно е приел, че същите са изградени /преустроени/ от касатора през 1995 г., след закупуване от същия на стопанската сграда-овчарник, находящ се в същия земеделски имот, през 1994 г. Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) и чл. 225, ал. 1, т. 1 от ППЗТСУ /отм., в ред., ДВ, бр. 48/1985 г./, в сила към 1995 г., за изграждането на сгради, от вида на процесните, е било необходимо издаването на разрешения за строеж, с каквито в случая извършителят им не разполага. Липсата на разрешения за строеж и за двете сгради, ги прави незаконни, по смисъла чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Поради това началника на Софийска РДНСК е разполагал с правото да издаде заповеди по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, за премахването им като такива. Като е направил същите изводи, решаващият съд е приложил правилно материалния закон и решението му се явява законосъобразно. Правилни са и другите изводи, че за двата строежа липсват издадени актове за узаконяване, на основание § 27 от ПЗР на ЗИДЗТСУ, респ. на основание § 184, ал. 1 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ, както и че същите не са "Търпими строежи", по § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, тъй като не са декларирани от касатора пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. Издаденото удостоверение за търпимост от 10.06.2008 г. на Гл. архитект на община - Божурище, е по отношение на стопанската сграда - овчарник, която е различна от Навеса и Халето. За последните е издадено само становище от главния архитект, че са търпими, но липсва удостоверение за търпимост. Становището не е задължително за органа и съда, предвид отсъствието на условията по § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ за признаване търпимост на сградите. От изложеното следва, че касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,