Решение № 11183 от 30.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5936/2009 г.

Решение № 11183 от 30.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5936/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Силвър-05" ЕООД гр. В. Търново, ул. "Христо Ботев" № 2 вх. А, представлявано от Управителя Марин Станев Станев, против решение № 138 от 25.03.2009 г. на Административен съд гр. В. Търново по адм. д. № 860 по описа за 2008 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт (РА) № 40800159/19.08.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП В. Търново, потвърден с Решение № 437/7.11.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" В. Търново при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице е отказан данъчен кредит общо в размер на 235 249,35 лв. за данъчни периоди м. 03, 04, 05, 09, 10, 11 и 12.2007 г. и м. 01.2008 г. и е определен ДДС за внасяне в размер общо на 232 648,94 лв. главница и 31 289,34 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в изцяло необоснован на събраните по делото доказателства извод относно реалността на доставките на "Коопром" ЕООД, "Диамант 99" ЕООД, "Мега Ен" ЕООД, "Плам-007" ЕООД и "Селект-06" ЕООД. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отмени РА в посочената част, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" В. Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Цацинова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице против подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Основното оплакване в касационната жалба - за необоснован на събраните по делото доказателства фактически извод за недоказана реалност на процесните доставки, е неоснователно. Не са представени доказателства, установяващи извършени разходи и формирана себестойност на произведената продукция от метални отпадъци. Не са представени и доказателства за достатъчно наети работници по трудови или граждански договори, които да осъществяват посочената дейност. Двама от разпитаните свидетели са били наети съответно като общ работник и товаро-разтоварач и техните показания обосновано са приети от решаващия съд като недостатъчни за доказване на кадрова обезпеченост за преработка на отпадъци от благородни метали в процесните големи количества. Приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза за принципните особености на технологичния процес по получаване на метални отпадъци и тяхната преработка не е доказателство относно извършването на посочената дейност именно от процесните доставчици, по чийто фактури се претендира данъчен кредит. Това се отнася и за приетата съдебно-икономическа експертиза относно счетоводното отразяване на фактурите в счетоводствата на доставчиците. Представените пред първоинстанционния съд Протоколи за анализ, издадени на осн. чл. 62 от Наредбата за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие (ДВ бр. 69/6.08.2004 г.), за фирма "Плам-007" ЕООД са извън ревизираните периоди, а за ревизираното лице са доказателство единствено, че това дружество е представило за анализ метални сплави от посочените в протоколите видове. Жалбоподателят е поддържал, че четири от петте дружества-преки доставчици са били наематели на части от един и същ обект- 50 кв. м. производствено хале, където дружествата са развивали производствената си дейност. Обоснован е изводът на съда, че при няколко договора за наем на едно и също помещение от няколко лица за един и същ период, без разпределение на ползването и при липса на осчетоводени разходи за наем при доставчиците, наемните договори не са реално изпълнени. Липсват доказателства и за складиране на получаваните отпадъци. От заключението по СТЕ, се установява, че посоченият от ревизираното лице технологичен процес включва дейността по механичното разглобяване (разкомплектоване) на бракувани отпадъци, съдържащи метали, в резултат на което е получаван отпадък . Разглобяването се извършва ръчно с инструменти, като отверки, клещи и др., която дейност е трудоемка. Цитираната дейност предполага наличието на съответно помещение, в което да се разглобяват отпадъците. В случая е останало недоказано наемането на помещение, поради което е правилен изводът, че липсват доказателства досежно техническата обезпеченост на доставките. При така установените факти, съдът е съобразил и правилно приложил разпоредбите на чл. 6, чл. 9, чл. 68 и чл. 69 ЗДДС, като е приел за недоказана първата предпоставка за възникване на право на данъчен кредит- фактурираните доставки да са реално осъществени. Решението следва да се остави в сила. Претенцията на ответника за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна поради присъждане на такова от първоинстанционния съд и с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение