Решение № 9315 от 2.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5525/2015 г.

Решение № 9315 от 2.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5525/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Константин Кирилов Антонов, от гр. София, чрез пълномощника му, против Решение № 1588/13.03.2015 г. по адм. д. № 5963/2014 г. по описа на Административен съд - София град. Изложени са доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по същество, с което да бъде отменено решение от 21.03.2014 г. на Управителния съвет (УС) на Камарата на архитектите в България (КАБ) или да бъде върнато делото за разглеждане от друг състав на АССГ. Иска се присъждане на направените разноски по делото. Ответникът - Камарата на архитектите в България, представлявана от зам. -председателя на УС арх. Весела Георгиева чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба и претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Производството пред Административен съд - София град е образувано по жалба от настоящия касатор срещу Решение на Управителния съвет на Камарата на архитектите в България, обективирано в Протокол № 13/21.03.2014 г., с което на касатора на основание чл. 36, ал. 1, т. 4 вр. чл. 45, ал. 1 от Устава на КАБ е наложено дисциплинарно наказание "Лишаване от пълна проектантска правоспособност" за срок от 1 г. за нарушение по чл. 24 от Професионалния кодекс на КАБ. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. Констатирал е, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 24 от Професионалния кодекс на Камарата на архитектите в България и е осъществил състава на чл. 32 от Закона за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП). Така постановеното решение е правилно. След цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, като е взел предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, съдът е достигнал до правилния извод, че постановеното от УС на КАБ решение е законосъобразно. Съгласно чл. 24 от Професионалния кодекс на КАБ, архитектът няма право да сключва договор за проектиране и авторски надзор, преди да уведоми писмено носителя на авторските права на същия проект или обект на архитектурата за новото възлагане. Той е длъжен да се информира от своя възложител за евентуални неуредени отношения по същия проект с друг архитект, и ако има такива, архитектът прави всичко необходимо и зависещо от него за уреждането на тези взаимоотношения. В случая безспорно е установено, че касаторът е извършил проектиране на преустройство в сградата на Родопски драматичен театър - гр. Смолян, без да уведоми предварително авторите на първоначалния проект. Правилно съдът не е възприел тезата на жалбоподателя, че изработеното от него не е архитектурен проект, а идейна архитектурна концепция, видно от сключения с възложителя договор, поради което не следвало да спази чл. 24 от ПК на КАБ и да уведоми писмено автора на първоначалния архитектурен проект, че му е възложено ново проектиране, касаещо част от сградата на Родопски драматичен театър - Смолян. Съгласно действащото законодателство, въз основа единствено на идейна архитектурна концепция не може да се издаде разрешение за строеж и удостоверение за въвеждането му в експлоатация, каквито в случая са издадени за извършения строеж. С оглед така установеното, правилен е изводът на съда, че като е извършил посоченото проектиране, без да уведоми авторите на първоначалния проект, жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 24 от Професионалния кодекс на Камарата на архитектите в България, което представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 32 ЗКАИИП и наложеното му с оспорения административен акт дисциплинарно наказание на основание чл. 36, ал. 1, т. 4 вр. чл. 45, ал. 1 от Устава на КАБ е в съответствие със закона. Наведените от касатора доводи не оборват изводите на съда за законосъобразност на оспорения акт, поради което обжалваното решение като материално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. При този изход на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски за касационната инстанция в размер на 3000 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат, които са поискани своевременно в съдебното заседание по делото и за които по делото е представен договор за правна защита и съдействие. Поради фактическата и правна сложност на делото и поради липса на изрично предвиден минимален размер на адвокатския хонорар по дела от подобен характер, възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно и не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение,