Решение № 6330 от 13.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 376 от 10.10.2022 г., постановено по адм. д. 414/2022 г. по описа на Административен съд (АС) Стара Загора, е отхвърлена жалбата на ИВ ЕООД срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК-161-0450024 от 27.05.2022 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" гр. Пловдив в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект механа Чановете , находящ се в гр. Стара Загора, ул. Поп М. Кънчев 137, стопанисван от ИВ ЕООД, с [ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от ИВ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, [улица], представлявано от управителя И. Тарълов, чрез процесуалния си представител адв. Н. Младенов. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Стара Загора е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Стара Загора и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба - началник на отдел "Оперативни дейности" гр. Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез своя процесуален представител юрисконсулт А. Лимберова, взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си АС Стара Загора е отхвърлил жалбата на ИВ ЕООД против Заповед за налагане на ПАМ ФК-161-0450024 от 27.05.2022 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" гр. Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187 от Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е постановена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект механа Чановете , находящ се в гр. Стара Загора, ул. Поп М. Кънчев 137, стопанисван от ИВ ЕООД, с [ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед. Прието е, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на изискванията за форма и при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да са от категорията на съществените, предвид което е прието, че не са налице основания по смисъла на чл. 146, т. 1 т. 3 от АПК за обявяване на заповедта за незаконосъобразна, съответно - нищожна. Направен е и извод, че заповедта е издадена в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Според съда допуснатото по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС нарушение е безспорно установено, като при извършената на 07.05.2022 г. в 00:12 ч. контролна покупка на индивидуализирани по вид и количество храни и напитки на обща стойност от 84.60 лв., заплатени в брой от проверяващия екип на В.Н.Т. сервитьор била издадена фискална касова бележка (ФКБ) от монтирано и работещо в обекта фискално устройство (ФУ), модел "Datecs DP-25", с индивидуален номер (ИН) на ФУ DT519254 и ИН на ФП 02519254. За установяване на посочените обстоятелства в хода на проверката е изваден дневен финансов отчет (ДФО), междинен финансов отчет, като е направена и проверка за фактическата наличност, след преброяване на наличните средства в касата в размер на 686.00 лв и съставения опис за това. Така била установена положителна разлика в размер на 170.60 лв., която разлика по обясненията на Т. - служител в обекта, дадени в писмен вид, представлявала нефискализирана сметка на клиенти, като не била издадена фискална касова бележка . Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършената проверка (ПИП), серия АА 0450024 от 07.05.2022 г. Предвид изложеното съдът е приел, че търговеца не е регистрирал и отчел извършените от него продажби по законово определения начин и ред. При тези факти, съдът е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС. 2. На следващо място е посочено, че при наличие на предпоставките на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за налагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, без да разполага с възможността да съобрази обстоятелствата, при които следва или не следва да я наложи. На преценката на органа е оставена единствено продължителността на срока на наложената ПАМ. Съдът е приел, че определеният 14-дневен срок при законоустановен 30-дневен е в съответствие с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, както и с целите по чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Прието е, че при определяне продължителността на срока на мярката са съобразени тежестта и характера на извършеното нарушение, последиците от същото, извършваната търговска дейност, местонахождението на търговския обект и неговата значимост от гледна точка възможността за реализиране на дневни обороти, като е взето предвид и обстоятелството, че срокът на наложената принудителна административна мярка е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд Стара Загора е правилно и законосъобразно Основните оплаквания в касационната жалба на ИВ ЕООД са за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се аргументи, че административният съд неправилно е приел, че заповедта е мотивирана относно срока на налагане на мярката, както и че принципът за съразмерност и целта на закона не са били спазени. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: По делото действително няма спор за факти. При извършената проверка на 07.05.2022 г. в търговски обект механа Чановете , находящ се в гр. Стара Загора, ул. Поп М. Кънчев 137, стопанисван от ИВ ЕООД, с [ЕИК] е извършена съпоставка между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата такава в касата на обекта. Фактическата наличност е в размер на 686.00 лв., а установената положителна разлика е в размер на 170,60 лв., която разлика представлява неотчетени продажби за деня. Установеното се подкрепя допълнително, посредством дадените в писмен вид обяснения от присъствалото по време на проверката лице, което същевременно е и работник в обекта. Това обстоятелство изрично е посочено в съставения ПИП серия АА 0450024 от 07.05.2022 г. - л. 18 - л. 19 от първоинстанционното дело. Административният орган приема, че търговецът не е регистрирал и отчел извършени от него продажби по регламентирания за това ред, което изпълва ангажирания в случая състав на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ последното нарушение, представляващо основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС, във връзка с чл.118, ал. 1 от ЗДДС за запечатване на търговския обект и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни. Последвало е издаване на процесната заповед от страна на началник отдел "Оперативни дейности" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, с която е наложена ПАМ запечатване на обекта и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. С оглед на това първоинстанционният съд правилно е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). Административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. при допуснато нарушение той е длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Настоящата инстанция не споделя оплакванията на касатора, че процесната заповед за налагане на ПАМ не е мотивира относно срока на налагане на мярката. При съобразяване на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 ал. 5 от АПК, правилно е определен 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок, съответстващ тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, площта на обекта, работното му време, възможността за реализиране на значителни обороти предвид множеството потенциални клиенти с оглед на характера на дейността, и при съобразяване установената касова разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата наличност в размер на 686.00 лева, която представлява индикция, че допуснатото нарушение не е еднократно и са извършени и други продажби, приходите от които са останали неотчетени. Изложеното налага извода, че накърнените обществени отношения във връзка с отчитане на реализираните обороти от стопанския субект не се свеждат само до сумата 170,60 лева, тъй като установената касова разлика свидетелства за системност на нарушенията от този вид, поради което обосновано същата е отчетена от органите по приходите при определяне на срока на продължителност на мярката. При така изложеното, определянето на срока за налагане на заповедта към средата удостоверява спазването на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6 АПК, тъй като по-кратък срок би бил несъвместим с наличието на установената значителна касова разлика. На следващо място необосновани са твърденията в касационната жалба, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена в противоречие с целта на закона. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, касаторът, в условията на обвързана компетентност, е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. В настоящия случай наложената ПАМ съответства и на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като в тази връзка съдържанието и предпоставките за налагането на ПАМ я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на началник отдел "Оперативни дейности" гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Предвид изложеното следва да бъде прието, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Предвид изложеното, като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отхвърлил жалбата на ИВ ЕООД, Административен съд Стара Загора е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция по приходите в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза административния орган, издал оспорения акт, разноски по делото за настоящата инстанция (юрисконсулско възнаграждение) в размер на 200, 00 лева. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,