Решение № 7636 от 19.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9511/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. М. Д. и В. В. Д.,починал в хода на производството и като касатори са конституирани неговите наследници - С. Б. Д. и А. В. Х. против решение 4859 от 17.07.2023 г., постановено по адм. д. 2239/2023 г. по описа на Административен съд София град. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции. Ответникът главният архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорват касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът Ц. Л. Д. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отхвърля жалбата на В. М. Д. и В. В. Д. против заповед РА50-924/08.12.2021 г., издадена от главния архитект на Столична община, с която е отказано издаване на схема с указан начин на поставяне/виза за инвестиционно проектиране по подадени от В. М. Д., В. В. Д. и Ц. Л. Д. заявления с вх. РМЛ20-ГР00-132/10.09.2020г., САГ20-ГР00-2000-(2)/30.12.2020г., САГ20-ГР00-2000- (7)/16.07.2021г. и САГ20-ГР00-2000-(10)/30.09.2021г. за изграждане на тенис игрище, павилион с покрита тераса и паркинг в имот с идентификатор 68134.4082.223, част от УПИ I - за локална градина и парк , кв.13а, м. [район], район [район] по плана на гр. София. С решението жалбоподателите са осъдени да заплатят и направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводтвените правила и същият е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за неоснователност на оспорването. Констатира, че В. М. Д., В. В. Д. и Ц. Л. Д. са собственици на ПИ с идентификатор 68134.4082.223, който попада в УПИ І за локална градина и парк , кв. 13а, м. [район], район [район] и е част от зелената система на Столична община. Излага съображения, че главният архитект отказва издаване на виза и схема за поставяне на преместваеми обекти, тъй като с оглед предмета на искането изграждане на тенис корт и преместваемите обекти, които да обслужват спортното съоръжение е необходимо извършването на конкретни строителни работи с оглед приспособяването на терена към изискванията за изграждане на такъв тип игрища, поради което прави извод, че игрището за тенис представлява спортно съоръжение по смисъла на §5, т. 38 ДР на ЗУТ, а не преместваем обект и предвид, че в имота не се допуска застрояване, тъй като по ОУП на СО е част от зелената система на Столична община достига до заключение за законосъобразност на оспорения отказ. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че жалбоподателите с последното заявление и представеното преработено мотивирано предложение са поискали издаване на виза за инвестиционно проектиране на тенис на стена (временна открита спортна площадка) и павилион на един етаж с идейно разпределение: офис (преддверие) за напитки, съблекалня и тоалетна с душ, покрита тераса и паркинг с четири броя паркоместа в ПИ с идентификатор 68134.4082.223, част от УПИ I "за локална градина и парк, кв. 13а, м. [район], район [район] СО, попадащ в устройствена зона Тго - терени на локални градини и озеленяване, съгласно действащия ОУП на Столична община, одобрен през 2009 г. Искането е направено на основание чл. 49, чл. 50, т. 2, чл. 56, ал. 1 и съгласно чл. 62, ал. 7, т. 3 и т. 5 ЗУТ във връзка с чл. 11, ал. 3, чл. 12 и чл. 19 Закона за устройство и застрояването на Столична община (ЗУЗСО). Съгласно т. 33 на Приложение към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО имотът е с предназначение и функции за: Паркове за ежедневен отдих с площ под 5 ха, като се допуска само застрояване, обслужващо основната паркова функция сгради (кафе, църква, трафопост, тоалетна). В самостоятелни терени с площ под 1 ха застрояване не се допуска . Предвид устройствената зона в която попада имотът съгласно ОУП на СО, предназначението му следва да съответства на допустимите функции по т. 33 от Приложението по чл.3, ал.2 ЗУЗСО. Съгласно чл. 127, ал. 7 ЗУТ правилата и нормативите за устройство и застрояване на територията на Столична община се определят с отделен закон, а съгласно ал. 8 от цитираната разпоредба ОУП на Столична община, както и измененията в действащия ОУП се приемат с решение на Министерски съвет по реда на ЗУТ и при спазване на ЗУЗСО. Законосъобразен е изводът на съда, че в устройствена зона Тго в самостоятелни терени с площ под 1 ха застрояване не се допуска, като доводът на касаторите, че в имота не е реализирано озеленявяне е ирелевантен, тъй като това не води до друг извод за устройствената зона, в която попада имотът, а дейностите в него следва да са съобразени с допустимите функции и ограниченията в тази устройствена зона. От приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза е видно, че имотът на жалбоподателите е под 1ха, поради което същият не може да бъде застрояван. Правилно първоинстанционният съд констатира, че искането пред административният орган само формално е за поставяне на преместваеми обекти в ПИ с идентификатор 68134.4082.223 и преценява, че проекта предвижда и строеж, предвид факта, че игрището за тенис представлява спортно съоръжение по смисъла на §5, т.38 ДР на ЗУТ и е строеж, а не преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ като изводите му в тази насока се споделят от настоящата инстанция, на основание 221, ал.2 АПК и не е необходимо да бъдат преповтаряни. В случая редът за издаване на виза за проектиране и разрешение за поставяне на преместваеми обекти е различен. Съгласно чл. 56, ал. 2 ЗУТ за обектите по ал. 1, т. 1 и т. 2 се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината, като условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет. За да издаде главният архитект на Столична община разрешение за поставяне на преместваеми обекти, в това число и в имоти частна собственост на физически или юридически лица, следва преди това да е налице одобрена схема за поставяне на тези обекти, определяща пространственото им разположение в поземления имот и техния вид, тип, размер и предназначение - чл. 56, ал. 2 от ЗУТ и чл. 23, ал. 1 от Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община (НПОРИМДЕРДТСО). Действително в конкретния случай от страна на касационните жалбоподатели е представена пред административния орган скица с указан начин на поставяне на обектите, но доколкото процесният имот попада в УПИ І за локална градина и парк , то в случая се явява приложима нормата на чл. 56, ал. ал. 8 от ЗУТ, а не тази на чл. 56, ал. 2, изр. първо от ЗУТ. Цитирана разпоредба въвежда императивното изискване в паркове и градини поставянето на преместваеми обекти да се извършва съгласно план схема, одобрена от общинския съвет по реда на чл. 62, ал. 9 от ЗУТ, която е неразделна част от план-схемата за разполагане на преместваеми обекти, но такъв ПУП, както е посочено и в заповедта на главния архитект на Столична община не е одобряван за УПИ І, кв. 13а, м. [район], район [район]. Ето защо като прави извод за материална законосъобразност на обжалваната заповед, съдът постановява решение в съответствие с материалния закон. Доводът на жалбоподателите, че съдът не се е произнесъл по възражението им за нецелесъобразност на оспорения административен акт, е неоснователен, тъй като целесъобразността на административният акт може да бъде проверена при обжалването му по административен ред, но не и в съдебното производство. Съдебният контрол върху актовете на администрацията е контрол само за законосъобразност, в който се проверява и съответствието на акта с целта на закона, но не и неговата целесъобразност. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, своевременно направеното искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал.3 АПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъдят В. М. Д., С. Б. Д. и А. В. Х. да заплатят на Столична община сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,