Решение № 134 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13694/2017 г.

Решение № 134 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13694/2017 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Боев, ЕТ "М. Боев" против решение № 29 от 10.10.2017 г. по адм. д. № 242/2017 г. на Административен съд Русе, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 312/28.04.2017 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която е забранено да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика – да предоставя на интернет сайта www. villigepark. eu и на място в самия туристически обект чрез рекламен надпис върху фасадата на обекта невярна информация относно вида и капацитета на туристическия обект, като посочва че е "Hotel" и "хотел" с капацитет 40 места, а всъщност притежава удостоверение за утвърдена категория за обект "семеен хотел" с капацитет 24 легла, която е отразена в удостоверението, в нарушение на чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68д, ал. 1, предложение първо от Закона за защита на потребителите /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Неправилно съдът приел, че е неотносимо обстоятелството, че туристическият обект обективно съответства на минималните изисквания за категория "хотел -две звезди" и че търговецът е длъжен да обяви на потребителя информация за обекта съобразно неговата категория. Счита, че липсва правна норма която да задължава търговеца да рекламира обекта си според неговата категория и че целта на забраната за оповестяване на невярна/подвеждаща информация е потребителят да е информиран за обективния вид и качество на туристическата услуга, за това, което реално би получил, а не за формалното категоризиране на обекта. В действителност потребителите получават в обекта туристическа услуга, съответстваща на място за настаняване с категория "Хотел - две звезди", поради което счита, че не е налице нелоялна търговска практика. Счита, че неправилно е тълкувана разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения, която позволява на търговеца да предоставя по- благоприятни условия, на повече и по- добри услуги, без обектът да е прекатегоризиран., която не предвижда задължение за категоризиране в по- висока категория, когато са осъществени минималните изисквания за нея, следователно правомерно в туристически обект с определена категория е да се предоставя услуга, съответстваща на минималните изисквания за по-висока категория, поради което счита, че следва да се приеме правомерно и оповестяването/рекламирането на действително предоставяните условия и услуги от по- висока категория. Счита, че след като правният ред позволява на търговеца да предоставя на потребителя по- благоприятни условия, повече и по- добри услуги, не може да му забранява да оповестява / рекламира това. Счита, че преимуществено значение има действителното фактическо състояние на туристическия обект, поради което информацията е пълна и точна с оглед фактическите условия, макар и не съответстваща на формалната категоризация. Счита, че съдът допуснал съществено процесуално нарушение, като не допуснал поисканата експертиза за установяване на съответствието на действително предлаганите услуги и услуги с минималните изисквания за категория "хотел - две звезди" и по този начин не изяснил спора от фактическа страна. Допълнително излага доводи, че дори да е установено и доказано нарушение към датата на извършване на проверката, няма данни за продължаване на нарушението към момента на издаване на заповедта. Писмено становище е представено от Регионална дирекция Русе към Комисията за защита на потребителите, която не е страна по делото, макар и становището да е представено чрез юрисконсулт, упълномощен от председателя на КЗП. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 12.10.2017 г., в законоопределения срок, при връчено съобщение за решението на 13.10.2017 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че заповед е издадена за това, че туристическият обект на търговеца се предлага като "хотел" с 40 легла, а в действителност обектът е категоризиран като "семеен хотел" с 24 легла. Установеното нарушение е квалифицирано по чл. 68д, ал. 1, предл. 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в от Закона за защита на потребителите. Изричната забрана за осъществяване на нелоялна търговска практика е установена в чл. 68в от ЗЗП. Изложил мотиви, че видовете туристически обекти са изброени в чл. 3, ал. 3 от Закона за туризма (ЗТ). Хотелите са места за настаняване от клас А, а семейните хотели – места за настаняване от клас Б. Съответно всеки от тези видове туристически обекти трябва да отговаря на определени изисквания, разписани в Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения (Наредбата). Дефиниция на отделните видове места за настанява е дадена разпоредбата на § 1 от ДР на ЗТ, като съответно по т. 17 за "хотел" и по т. т. 23 - за "семеен хотел". Чл. 17, ал. 1 от наредбата страна регламентира, че категорията на туристическите обекти се определя на базата на съответствието им с минималните задължителни изисквания за изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване, предлагани услуги и наличие на образование или професионална квалификация, езикова квалификация и стаж в туризма на управителя и професионална и езикова квалификация на персонала на туристическия обект, както следва: 1. на местата за настаняване клас "А" – хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически селища и вили, съгласно приложение № 1; 2. на местата за настаняване клас "Б" – семейни хотели, хотели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, стаи за гости, апартаменти за гости, бунгала и къмпинги, съгласно приложение № 2. Съпоставката на двете приложения показва, че изискванията за местата за настаняване клас А – хотели две звезди, са по-високи от тези за местата за настаняване клас Б – семейни хотели две звезди, например относно обзавеждането на стаите, броя и квалификацията на персонала и др. В местата за настаняване клас Б – семейни хотели две звезди, има по-малък брой задължителни услуги, отколкото в местата за настаняване клас А – хотели две звезди. За неоснователни са приети възраженията на жалбоподателя, че фактически не е налице заблуждаваща търговска практика, поради това, че туристическият обект реално отговаря на предоставяната на потребителя информация, тъй като стопанисваният от него семеен хотел напълно съответства на минималните изисквания за хотел "две звезди" съобразно изискванията на наредбата, като при сегашната си категоризация предоставя по-благоприятни условия, повече и по-добри услуги от предвидените за категорията си, в съответствие с нормата на чл. 15, ал. 3 от Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения. Изложени са мотиви, че обстоятелството дали мястото за настаняване отговаря фактически на изисквания за друг вид или категория туристически обект не се отразява на задължението на търговеца да обяви на потребителя информация за обекта, съобразно категорията, за която има удостоверение. Изпълнението на минималните изисквания по Наредбата за хотел би могло да е единствено предпоставка жалбоподателят да поиска от компетентния орган прекатегоризиране на туристическия обект като хотел с 40 легла и едва след получаване на удостоверение за това ще има право да рекламира мястото за настаняване като такъв хотел. За неоснователно е прието и позоваването на нормата на чл. 15, ал. 3 от Наредбата, съгласно която, в категоризираните туристически обекти могат да се предоставят и по-благоприятни условия, както и повече и по-добри услуги от предвидените за дадената категория в съответното приложение. В съответствие с нормите за лоялна търговска практика, тези по-благоприятни условия или повече и по-добри услуги следва да се оповестяват именно като услуги предоставяни от съответния вид туристически обект и капацитет, такъв какъвто е удостоверен в удостоверението за категоризиране. Наличието на повече и по-добри услуги не променя автоматично вида, категорията и капацитета на обекта. Направил извод, че че административният орган законосъобразно е установил невярна и следователно подвеждаща търговска практика, т. е. предварителната информация, която потребителят получава на сайта, а и на място в обекта е, че ще бъде настанен в "хотел" категоризиран с "две звезди" и капацитет 40 легла, а всъщност търговският обект е "семеен хотел" с категория "две звезди" и 24 легла. Констатирано е разминаване между вида и капацитета на туристическия обект. Решението е правилно. Фактическите обстоятелства са безспорно установени от административния орган и от съда и те обосновават направените правни изводи. Съдът е установил, че на 22.02.2017 година служители на КЗП-РД-Русе са извършили планова проверка на туристически обект – семеен хотел "Вилидж Парк Кнежа" гр. Кнежа, при която са установили, че обектът има удостоверение за категоризация с № 00141/07.06.2012 година като "семеен хотел" с утвърдена категория "две звезди", издадено от Община Кнежа. При проверката е констатирано, че на фасадата на обекта има поставен надпис "хотел **" (две звезди), какъвто е надписа и върху издаваните в обекта фискални бонове. На същата дата е извършена и проверка в интернет сайт www. villigepark. eu, при която е установено, че мястото за настаняване се представя като "хотел", разполагащ с 40 легла. При тези обстоятелства правилно е прието от административиня орган и от съда, че е осъществена хипотезата на заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал. 1, предложение първо от Закона за защита на потребителите, която съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща. Безспорно е, че представената информация на сайта и на на място в самия туристически обект чрез рекламен надпис върху фасадата на обекта е невярна относно вида и капацитета на туристическия обект, с оглед притежаваното от дружеството удостоверение за категоризация - "хотел" с капацитет 40 места, а всъщност притежава удостоверение за утвърдена категория за обект "семеен хотел" с капацитет 24 легла, и че е възможно тази информация да има за резултат вземането на търговско решение, което следният потребител не би взел без използването на търговската практика. Правилно съдът е приел, че търговецът е длъжен да обяви на потребителя информация за обекта съобразно предоставената му категория. Дали обектът съответства на по-висока категория не е установено по надлежния ред, поради което търговецът предоставя невярна информация за придобитата категория на заведението и съответстващите на тази категория услуги, независимо дали фактически са налице. Търговецът не може сам да категоризира туристическия си обект и да му даде друга и по-висока категория, поради което не може да претендира, че фактически предоставя услуги от друга категория, това следва да се установи от компетентния орган в процедура по категоризиране и прекатегоризиране на обекта, в какъвто смисъл са правилни изложението доводи от съда. Противно на твърденията в жалбата правилно е тълкувана разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията, съгласно която в категоризираните туристически обекти могат да се предоставят и по-благоприятни условия, както и повече и по-добри услуги от предвидените за дадената категория в съответното приложение. Обстоятелството, че жалбоподателят предоставя по-благоприятни и по- добри условия, както той счита, не му дава основание, че заведението е друга категория, от категорията, за която има издадено удостоверение. Освен това, както е посочил съдът, от характеристиките на "хотел" и "семеен хотел" е видно, че двата обекта за настаняване съществено се различават и по своя капацитет. При хотелите се изисква да бъдат осигурени минимум 15 стаи за настаняване (с възможност за намаляване на този праг най-много с 20 %), докато при семейните хотели ограничението е в точно обратната посока – капацитетът може да е от 5 до 20 стаи. С оглед посочената разлика следва да се приеме, че двата вида туристически обекти се посещават от туристи, които предпочитат различен вид престой – в по-голямо (шумно, оживено) място за настаняване или в по-малко (тихо, спокойно). За да избере вида туристически обект, туристът следва да е надлежно и правилно информиран какъв точно е обектът - хотел или семеен хотел, както и за капацитета му. Съдът не е допуснал нарушение на съдопризводствените правила, като не е допуснал експертиза за установяване на съответствието на действително предлаганите услуги и услуги с минималните изисквания за категория "хотел - две звезди", тъй като съдът не може да изземва компетентността на административиня орган и да установява, че дружеството предлага услуги с минималните изисквания за категория "хотел-две звезди", а следва само да установи какво удостоверение издадено от компетентните органи е притежавал жалбоподателя към момента на извършване на проверката. Неоснователни са доводите, че административният орган не е установил към момента на издаване на заповедта дали е продължавала заблуждаваща търговска практика. От данните по делото не се установяват твърденията на жалбоподателя, че заблуждаващата търговска практика е била преустановена към момента на издаване на заповедта от административиня орган и към момента на приключване на устните състезания по делото пред първата инстанция. Жалбоподателят не е представил доказателства, че е променил информацията, която е предоставял на интернет сайта и на място в самия туристически обект, поради което в случая е неотносима посочената съдебна практика. С оглед изложеното обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. На ответната страна не се присъждат разноски, тъй като искането за присъждането им не е направено от надлежната страна по делото.