Решение № 4250 от 8.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11662/2023 г.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" София срещу решение 6087/17.10.2023 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. 3973 по описа за 2022 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ Р-22220421002062-091-001/14.12.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта неотменена при оспорването по административен ред. Оплакванията на касатора са относими към трите категории касациони основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи опущения на съда в процеса на доказване и формирането на изводите му за осъществяване на предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Твърди, че е не е взето предвид отсъствието на информационни източници за пряката доставка на стока по фактурата на ГЕ.И.КО.Н джестиони иммобилиари конструциони навали ЕООД за предаването, съхранението и местодомуването на автомобила; за придобиването на вещта от доставчика и за сключването на договор за продажба във формата за действителност. Отрича установяванията на съда за отреждането на автомобила за последваща вътреобщностна доставка. Изразява несъгласие и с констатациите на съда за извършване на доставката на посредническа услуга от Клийвс ЕООД, тъй като бил неясен предметът на услугата, а доставчикът не разполагал с ресурс за изпълнение. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. Претендира деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация Абакс капитал ЕООД, чрез повереник отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационната съдебна инстанция Заключението на прокурора от Върховната прокуратура е за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Пред АССГ е оспорена частта от РА, с която е коригиран декларирания от ревизираното лице резултат по ЗДДС в данъчен период м. 12.2020 г. По СД за периода резултатът е данък за възстановяване 61 568.28 лева, а с РА /след изменянето на РА при обжалването по административен ред/ е определен резултат данък за възстановяване 5 507.68 лева. Основание за корекцията е отказът да се признае правото на приспадане на данъчен кредит, упражнено в този данъчен период. Отреченото данъчно предимство е в размер 45 636.03 лева по фактура 0 1/01.12.2020 г. с издател ГЕ.И.КО.Н джестиони иммобилиари конструциони навали ЕООД и предмет на доставката автомобил Ауди Rs7 и 215.14 лева по фактура 0 169449/18.12.2020 г. на Клийвс ЕООД за посреднически услуги. Според органите не е осъществена доставката на стока с получател ревизираното лице /РЛ/ както и последващата декларирана от него вътреобщностна доставка /ВОД/ към румънското дружество Auto concept development SRL. Липсата на доставка е обвързана с отсъствието на материалните предпоставки за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Отречено е и извършването на услугата от Клийвс ЕООД. Не било конкретизирано нейното съдържание, извършилите я лица и мястото на извършване. Ако посредничеството било за наемане на конкретен апартамент, то при установяване за ползването му за лични нужди на управителя на ДЗЛ, услугата не се ползвала за облагаеми доставки, а това при действието на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС изключвало правото на приспадане на данъчен кредит. С първоинстанционното решение е отменен РА в обжалваната част. По установяванията на съда за доставката на стока началото на веригата от правоприемства се поставя с продажбата на автомобила от италианското дружество Аутомобиле Рома С.Р.Л., чието право на собственост се установява от издадено от Министерството на инфраструктурата и транспорта на Италия удостоверение. Италианският търговец е издал фактура за продажбата на стоката на прекия доставчик ГЕ.И.КО.Н джестиони иммобилиари конструциони навали ЕООД, който е декларирал ВОП в дневника си за покупки. Превозът на стоката се установявал с транспортен документ. Получателят платил напълно продажната цена и осчетоводил придобиването по сметка 304. Използвал стоката за последваща облагаема доставка вътреобщностна към румънското дружество Auto concept development SRL, чието осъществяване е признато от ДДОДОП. Съдът е приел за установен предмета на посредническата услуга на Клийвс ЕООД посредничество за сключване на договор за наем за конкретен недвижим имот, като договор е сключен за същия имот на 17.12.2020 г. Получател платил за доставката на услуга. Според инстанцията по същество отсъствието на доставчика от адреса за кореспонденция при извършената насрещна проверка не е основание да се откаже правото на приспадане на получателя. Решаващият извод на съда е за упражнено от жалбоподателя право на данъчен кредит по реално осъществени доставки на стоки и услуги. Оспореният съдебен акт е правилен. Административният съд основателно е концентрирал спорът по фактите до придобиването от жалбоподателя на правото да се разпорежда фактически като собственик със стоката /вж. чл. 6, ал. 1, IN fine ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/ по фактурата на ГЕ.И.КО.Н джестиони иммобилиари конструциони навали ЕООД и получаването на услугата по фактурата на Клийвс ЕООД. Така е ограничил спорните елементи от пораждащия правото на приспадане на данъчен кредит фактически състав чл. 153 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК /не е спорно качеството ДЗЛ на страните по доставката и своенето на данъчния документ/. Неоснователни са упреците на касатора към дейността на съда по преценка на писмените доказателствени средства. В обхвата на познавателната дейност на инстанцията по същество са включени относимите към спора информационни източници, доказателствената им стойност е определена при тяхното съпоставяне и чрез изследване на съдържанието им. Съдът е следвал логическите и опитните правила при формиране на вътрешното си убеждение. На тези правила се основава очакването на касатора за наличие на информационна следа за придвижване в пространството лекия автомобил предмет на доставката по фактурата на ГЕ.И.КО.Н джестиони иммобилиари конструциони навали ЕООД. РЛ не е страна по правоотношението, чието съдържание е извършването на превозната услуга от А и В транспорт ООД, и не може да влияе върху съдържанието на транспортния документ. Непълнотите на този документ не го дисквалифицират като информационен източник. Автентичността му не е оспорена. Неизпълнението от превозвача на публичноправните му задължения по начисляването на ДДС не засягат доказателствената стойност на документа за превоза. В същото време изпълнението на тези задължения от прекия доставчик декларирането на ВОП и документирането на доставката към получателя, както и индицията на плащането сочат на осъществяване на пряката доставка. Съмненията на органите по приходите /които не са подкрепени при оспорването на РА по административен ред/ за извършването на ВОД към румънския съконтрахент на ДЗЛ не са скрепени с данъчноправни последици, тъй като е съхранен ефекта от прилагане на нулевата ставка на данъка по чл. 53 ЗДДС. Не съответства на позитивното право доводът за дължимо сключване на договор с транслативен ефект във форма за действителност. Без да е регистрирано превозното средство и с арг. от чл. 144, ал. 1 ЗДвП квалифицираната писмена форма е недължима. А и съюзното право не обвързва доставката на стока с формата за придобиване на право на собственост върху материалната вещ (така т. 35 от решението на Съда по дело С-78/12). Касаторът не е въвел твърдение за непълнота на данъчния документ, издаден за доставката на Клийвс ЕООД, което да изключва правото на приспадане на данъчен кредит (арг. решението на Съда по дело С-271/12, т. 1). Предметът на посредническата услуга съответства на сключения от ДЗЛ договор за наем и това очертава резултата от изпълнението. Заради генетическата и функционална връзка на насрещните престации по двустранните договори, какъвто е и този за посредничество, плащането от възложителя е индиция за изпълнението на услугата от посредника. В касационната жалба не се поддържа доводът за дисквалифициране на данъчното предимство на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, а и той е неоснователен. Ако наетият в резултат на посредничеството актив се ползва възмездно от управителя, то предоставянето на ползването е доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Ако ползването е безвъзмездно, то е приложима фикцията на чл. 9, ал. 3, т. 2, пр. 2 ЗДДС за осъществяване на възмездна доставка на услуга, което я отнася към осъществяваната от ДЗЛ независима икономическа дейност /вж. чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС/. В контекста на горното е дължимо оставяне в сила на оспорения съдебен акт. При този изход на спора на ответника по касация се следват деловодни, но не е доказано такива да са направени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение