Решение № 13274 от 19.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10236/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. З. И. срещу Решение 5379/12.06.2025г. на Административен съд Бургас (АС Бургас), постановено по адм. дело 1884/2024 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018г. (УП) 02-020-6500/6732#1 от 03.11.2022 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , в частта относно отказано подпомагане по Подмярка 13.1/НР1 - намаление с 11240,22лв., по СЕПП намаление с 27649,64лв., Мярка 12/Натура 2000 - намаление с 2789,48лв., по СПП - намаление с 58,26лв., по СПК - намаление с 5896,27лв. и по ЗДП - намаление със 7285,96лв. Със съдебното решение Н. И. е осъден да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е необосновано, неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът неправилно и необосновано не е кредитирал наличната по делото съдебно-техническа експертиза. Сочи, че последната била изготвена от независим експерт и възприета при първоначалното разглеждане на спора от първоинстанционния съд и ВАС. В тази връзка твърди допуснати съществени процесуални нарушения предвид, че първоинстанционният съд му е вменил задължение да заплати нова съдебна експертиза, при наличие на такава, която е в негова полза. От последното прави извод, че уведомителното писмо е било непълно и немотивирано, а съдът посредством експертизата по недопустим начин е санирал административния акт. Моли за отмяна на съдебният акт и решение по съществото на спора. Претендира разноски по делото за които представя списък по чл. 80 от ГПК. Представя писмени бележки. Касаторът се представлява от адв. Хубенова. От ответника по касационната жалба - заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) е депозиран писмен отговор, в който излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното съдебно решение. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение и претендира разноски по делото за касационната инстанция. Ответникът се представлява от юрисконсулт Гъркова. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната му. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, събрал е относимите към спора доказателства и не е допуснал нарушения при анализа им. Не е допуснато и нарушение на правилото по чл. 224 АПК доколкото АС Бургас е изпълнил указанията, дадени с отменителното Решение 11097/17.10.2024 г. постановено от ВАС по адм. дело 3250/2024 г. От фактическа страна съдът е установил, че Н. З. И. е земеделски производител с уникален регистрационен номер (УРН) [номер], който на 12.05.2018г. е подал Заявление с УИН [номер] за подпомагане за 2018г., видно от което посочил следните схеми и мерки за подпомагане - Схема за единно плащане на площ (СЕПП); Схема за преразпределително плащане (СПП); Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени директни плащания (ЗДП); Схема за обвързано подпомагане за овце майки и/или кози майки под селекционен контрол (ДПЖСК); Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК); Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП); Схема за преходна национална помощ за овце майки и/или кози майки, обвързана с производство (ПНДЖ 3); Компенсаторни плащания по Натура 2000 и Рамкова директива за водите (Мярка 12); Компенсаторни плащания в планинските райони (Подмярка 13.1/НР1). По подаденото заявление били извършени административни проверки. Извършена е и проверка на място за които бил изготвен доклад. Докладът е изпратен на земеделския производител и получен от същия, но няма данни, че Н. И. е подал възражение срещу констатациите от доклада. Въз основа на проверките било издадено Уведомително писмо с изх. 02-020-6500/6732 от 30.03.2021г., с което е отказано частично или пълно оторизиране на исканите от жалбоподателя суми и не е изплатено подпомагане по заявените от него схеми и мерки, както следва: по Подмярка 13.1/НР1 финансовото подпомагане е намалено с 11 240,22лв., по СЕПП намалението е с 27 649,64лв., по Мярка 12 финансовото подпомагане е намалено с 2 789,48лв., по СПП е намалено с 58,26лв., по СПК намалението е с 5 896,27лв. и по ЗДП е със 7 285,96лв. Това УП е отменено с Решение 1000/29.07.2022 г. на АС Бургас, постановено по адм. дело 1118/2021 г. и преписката е върната на органа за ново произнасяне с указания за излагане на мотиви. На 03.11.2022 г. е издадено процесното УП изх. 02-020-6500/6732#1. Съдът е посочил, че мотивите на органа се съдържат в УП, съответно в таблици и обяснения към тях, с посочване на заявените за подпомагане парцели по всяка от мерките/схемите, данни за декларираната от заявителя площ и допустимата площ, установена в резултат на извършените проверки, констатираните разлики, както и правното основание, въз основа на което е прието, че е налице наддеклариране. Таблица 14 обобщава оторизираните суми като разлика между исканата сума и извършените намаления: 1. по мярка 13.1/НР исканата сума е 20824,18лв., намалението е 11240,22лв., а оторизираната сума 9583,96лв; 2. по СЕПП исканата сума е 73829,36лв., намалението е 27649,64лв., оторизираната сума 46179,72лв.; 3. по мярка 12/Натура 2000 исканата сума е 3044,71лв., намалението е 2789,48лв., а оторизираната сума е 255,23лв.; 4. по СПП исканата сума е 4126,50лв., намалението е 58,26лв., а оторизираната сума е 4068,24лв; 5. по СПК исканата сума е 5896,27лв., намалението е 5896,27лв. и няма оторизирана сума; 6. по ЗДП исканата сума е 46335,25лв., намалението е 7285,96лв., а оторизираната сума е 39046,29лв. и 7. Възстановяване на ФД (финансовата дисциплина) 1486,87лв. е оторизираната сума. Първоинстанционният съд подробно е изследвал констатациите на административния орган относно недопустимостта на площи, съпоставяйки ги с приетата в предходното адм. дело 2037/22г. съдебно-техническа експертиза, доколкото жалбоподателят не е заплатил депозит, респ. отказал изслушването на нова такава. Съдът мотивирано е отхвърлил констатациите на съдебният експерт по отношение на 19 подробно описани парцела, като констатирал, че заключението на експерта в тези части е необосновано и формирано без да са извършени съответните измервания. Въз основа на последното АС Бургас е формирал краен извод за правилно приложение на материалния закон в хипотезата на чл. 43, ал. 3, т. 4, предл. второ от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), доколкото заявените площи не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в Наредба 2 от 26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Към мотивите на съда настоящата инстанция препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, поради което не следва да ги преповтаря. Съдебното производство по адм. дело 1884/2024г. по описа на АС Бургас е второ по ред първоинстанционно след като с Решение 11097/17.10.2024г. постановено от ВАС по адм. дело 3250/2024г. делото е върнато за ново разглеждане при съобразяване на задължителните указания по смисъла на чл. 224 АПК. Последните се свеждат до необходимост от мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, съобразно събраните по делото доказателства, като съдът да се обоснове за приемането им или изключването от доказателствения материал. С така поставената рамка АС Бургас се е справил, като подробно е обсъдил процесните 19 парцела и мотивирано е отказал приемането на съдебната експертиза в тази част. В този смисъл неоснователни са възраженията на касатора, че съдът не е кредитирал съдебната експертиза изцяло, както и че незаконосъобразно е вменил в задължение на жалбоподателя да ангажира нова такава. Тук е мястото, където следва да се посочи, че доклад за проверка на площи и работните листа към него представляват официални свидетелстващи документи чл. 179, ал. 1 от ГПК, които обвързват с материалната си доказателствена сила както страните, така и съда. Оборването на доказателствената им сила е в тежест на страната на която са противопоставени, като доказването следа да е пълно и главно. Приетата по адм. дело 2073/2022г. съдебно техническа експертиза не оборва констатациите в официалните документи, като АС Бургас подробно за всеки един имот е отхвърлил заключението на вещото лице. За всичките 19 бр. имоти съдебният експерт не е извършвал замервания или преброявания, като изводите му за допустимост се основават на недостоверни източници. Неоснователно е и възражението за липса на мотиви в УП 02-020-6500/6732#1 от 03.11.2022 г. Решаващият съдебен състав е установил мотиви /фактически и правни основания/ както в УП, така и в приложената по делото административна преписка, в частност резултатите от извършени проверки на които касаторът е присъствал и със същите е бил запознат. Неоснователна е и претенцията за неизпълнение на Решение 1000/29.07.2022г. постановено от АС - Бургас по адм. дело 1118/2021г. С последното е отменено предходно УП 02-020-6500/6732 от 30.03.2021г. формирано по Заявление с УИН 02/060618/28323 за подпомагане за 2018г., като преписката е върната за излагане на мотиви от административния орган, но не и за съобразяване с приетата по делото съдебно-техническа експертиза, както правилно е констатирал първоинстанционният съд. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се уважи в размер на 200 лева на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение