Решение № 5252 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 942/2016 г.

Решение № 5252 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 942/2016 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на областния управител на област Б. против решение № 1873 от 02.12.2015 г. по адм. дело № 479/2015 г. на Административен съд - Б., с което е отменена заповед № ОА-ЧР-465/26.05.2015 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното правоотношение на К. С. К. е прекратено поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и със събраните доказателства, тъй като длъжността е съкратена, а заповедта в този смисъл е издадена след изпълнение на всички законови предпоставки. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на К. против административния акт да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Б. е постановено в съответствие с материалния закон, но по съображения, които не съвпадат изцяло с изложените в съдебния акт. Заключението на съдебния състав, че независимо че е издадена от компетентен орган (съгласно чл. 7, ал. 1, т. 27 от Устройствения правилник на областните администрации, областният управител е орган по назначаването на държавните служители в съответната областна администрация) и при спазване на формалните изисквания на чл. 108 от ЗДСл, заповедта следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й е нарушен материалния закон, е направено при правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба и се споделя от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. В случая правилно е преценено, че предпоставките, предвидени в текста не са осъществени. Установено е, че жалбоподателят пред първоинстанционния съд и ответник в касационното производство е назначен на длъжност "главен експерт "Системен администратор и информационна сигурност" в дирекция "Административно- правно обслужване, финанси и управление на собствеността" на областната администрация на област Б. съгласно длъжностното разписание от 21.01.2014 г., като изпълнява функции по осигуряване информационното и комуникационно обслужване на администрацията, по защитата на информационната сигурност и такива, свързани с пряко поддържане, контрол, обслужване и управление на сървърите и компютърната и офис техника (длъжностна характеристика). Присъщите за длъжността функции са в съответствие с дейностите на дирекцията, предвидени в чл. 15, т. 16 от Устройствения правилник на областните администрации. Служителят заема единствената бройка за длъжността в дирекцията, тъй като другата длъжност за главен експерт е с функции в областта на човешките ресурси и е различна от изпълняваната от К. (обстоятелство неоспорено от страните). С ПМС № 121/15.05.2015 г. е изменен Устройствения правилник на областните администрации, като общата численост на Областна администрация на област Б. е намалена на 32 щатни бройки, а конкретно бройките на дирекция "Административно - правно обслужване, финанси и управление на собствеността" са намалени от 10 на 9 щатни бройки. На това основание областният управител утвърждава, считано от 25.05.2015 г., ново длъжностно разписание на администрацията, с която длъжността, заемана от К. е премахната. По тези причини със заповед № ОА-ЧР-465/26.05.2015 г., предмет на оспорване, служебното правоотношение на последния е прекратено, поради съкращаване на длъжността. Същевременно на същата дата е сключен договор, с който поддържането на компютърната, мрежа, техника и софтуер на областната администрацията са възложени на търговско дружество. При тези данни аргументирано първоинстанционният съд приема, че предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл не са изпълнени. Цитираният текст предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. Следователно, за да възникне основанието, посочено в нормата, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 АПК). В случая, независимо че длъжността, заемана от служителя е премахната като нормативно определена позиция, присъщите й функции и задължения са запазени и продължават да се изпълняват от дирекция "Административно- правно обслужване, финанси и управление на собствеността" на областната администрация съгласно чл. 15 на Устройствения правилник на областните администрации. Поради това следва да се приеме, че втората от кумулативно установените в цитираната по-горе разпоредба предпоставки не е осъществена и следователно не е налице съкращение на заеманата от служителя длъжност, а правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение е упражнено в нарушение на материалния закон. Възражението на касатора, че съкращението е реално, тъй като има право да прецени под каква форма ще се изпълнява дейността, е неоснователно. Действително в правомощията на органа по назначаването е да организира дейността на съответното структурно звено, както съответно предвиди или премахне определени длъжности. Това обаче, както първоинстанционният съд правилно приема, не може да бъде направено в противоречие с функционалните характеристики на дирекция "Административно - правно обслужване, финанси и управление на собствеността". Освен това обстоятелството, че информационното и компютърно обслужване на областната администрация е възложено на търговско дружество, подкрепя извода, че задълженията на служителя К. са запазени и областната администрация има нужда от лице, което да ги изпълнява. Поради това следва да се приеме, че длъжността на К. е съкратена, без да са осъществени материалноправните предпоставки за това. Възлагането по граждански договор на функции, които до момента са изпълнявани по служебно правоотношение обосновават извод, че е налице заобикаляне на закона, тъй като тези действия на органа не са свързани с оптимизиране на работата, а са насочени към постигане на цел, която е в разрез със смисъла на съкращението. Обстоятелството, че главен експерт от дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост" на областната администрация изпълнява функции, сходни с тези, осъществявани от К., не дава основание за различен извод. След като служебните функции на К. не са възложени на този служител, а на външен изпълнител, следва да се приеме, че за осъществяване на дейността по информационно обслужване на администрацията един служител не е достатъчен и служебните задължения на К. не са премахнати. Всичко изложено налага извода, че не е налице реално съкращение на длъжността, заемана от служителя К. и служебното правоотношение е прекратено в противоречие с изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и приема, че заповедта е издадена в противоречие със закона първоинстанционният съд постановява акт в съответствие с нормативната уредба. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на административния съд е постановено в съответствие със събраните доказателства. Представените по делото длъжностни разписания, длъжностни характеристики и договор за абонаментно обслужване, обосновават извода на съдебния състав, че функциите, изпълнявани от К. са запазени, а премахването на длъжността е предприето и в противоречие с функционалните характеристики на дирекция "Административно - правно обслужване, финанси и управление на собствеността" в областната администрация. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, също не може да бъде споделен. В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК съдът извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК, основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, а решението е постановено след анализ и преценка на представените доказателства и доводите на страните. Решението е постановено след цялостно обсъждане на релевантните за спора доказателства, а изводите на съдебния състав са мотивирани с конкретни съображения относно основателността на жалбата. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебният акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и събраните доказателства и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,