Решение № 342 от 4.08.2011 г. на ВКС по н. д. № 1617/2011 г.

Решение № 342 от 4.08.2011 г. на ВКС по н. д. № 1617/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. С.. Атакува се въззивна присъда № 78 от 17.03.11 г., постановена по ВНОХД № 512/11 г. по описа на Софийски градски съд. От същата може да се извлече единствено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК - допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на съдебния акт и алтернативно - оправдаване на С. или връщане на делото за ново разглеждане. Жалбата се поддържа в съдебно заседание със същите искания. Прокурорът намира жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на присъдата. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, посочените основание и доводи и становището на страните, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда от 22.05.08 г., постановена по НОХД № 14866/06 г. по описа на Софийски районен съд, подсъдимият С. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 198, ал. 1 НК. Тази присъда е отменена от СГС. С. е осъден по посочения текст на закона. От своя страна въззивният акт е отменен от ВКС, като постановен при съществено процесуално нарушение - невръчен протест и неприсъствено разглеждане на делото при нередовно призоваване на подсъдимия. Делото е възобновено и е върнато за ново разглеждане. С атакуваната присъда С. е признат за виновен в това, че на 09.03.06 г. в гр. София, отнел от владението на С. Н. движими вещи, негова собственост, на обща стойност 348.80 лв., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, поради което и на осн. чл. 198, ал. 1, пр. 1 и 2 и чл. 54 НК е осъден на ЧЕТИРИ години лишаване от свобода. Съдът на осн. чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение наложеното на С. по НОХД № 1400/03 г. наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. Произнесъл се е по първоначалния режим и типа затворническо общежитие, разноските по делото и вещественото доказателство. Като съществено процесуално нарушение се посочва, че СГС е дал вяра на свидетелските показания на пострадалия и свидетелите С. и Г., а е игнорирал обясненията на подсъдимия и свидетелските показания на В. и В., както и частично - на А.. Доводът не може да бъде споделен. Съдът е взел решението си след обстоен анализ на всички доказателствени източници. Обсъдил е събраните две категории такива - разобличаващите и оправдаващите, като не е придал на първите смисъл и тежест, каквито те нямат. Право на съда по фактите е да приеме едните от тях за достоверни, стига да изложи съображенията си по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК. В мотивите на въззивната присъда това е направено, поради което СГС не може да бъде упрекнат в нарушение на основните принципи на наказателното производство по чл. 13 и 14 НПК. Кредитирането на първата група свидетели не е произволен. То е подкрепено от: заключенията на съдебнопсихиатричните експертизи за свидетелската годност на Н.; съдебномедицинската експертиза установила, че нараняването на пръста на пострадалия е от насилственото сваляне на пръстена му; протокола за доброволно предаване на единия от предметите на престъплението /л. 20 от дознанието/ и саморъчната разписка /л. 21 от дознанието/. На следващо място се изтъква доводът, че неоснователно съдът не е допуснал свидетел, който да установи, че пострадалият дължи на подсъдимия 530.00 лв. от игра на карти. Законосъобразно съдът е отхвърлил искането. Играта на карти "на вързано" е вид хазарт, който при системност е престъпление по чл. 327, ал. 4 НК. Ето защо "спечелената" сума не може да се търси от "длъжника" чрез граждански иск, подкрепен със свидетелски показания или чрез писмено доказателство. Не е и законно оправдание да се събере насилствено. При тези съображения, не се касае до гражданскоправни отношения, а на базата на приетите фактически обстоятелства и съдебното минало на С., законосъобразно е ангажирана наказателната му отговорност и му е наложено справедливо наказание. Водим от посоченото и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,