Решение № 9697 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8047/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Спортен клуб по тенис на маса Машстрой-Марица фест“-Пловдив с представляващ С. Костадинов чрез адвокат Т. Паришев против Решение № 4838/24.04.26г по административно дело № 2386/25г на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Сдружението против Заповед № РД-09-667/07.08.25г на Министъра на младежта и спорта в частта й, с която не се одобрява финансиране на Сдружението по Заявление вх.№ 09-00-11/07.01.25г. В касационната жалба се сочи, че Решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на чл.62 ал.2 от ГПК, чл.31 от АПК и съдебната практика /д.№ 3787/01г на ВАС/, като се моли за отмяната му и отмяна на Заповедта като необоснована и незаконосъобразна. Твърди се, че Заявлението не е било просрочено, като е било депозирано преди края на срока, с куриерска фирма, която съгл. Практиката на ВАС е приравнена на изпращане по пощата във вр. чл. 62 ал.2 от ГПК. Получателят на пратката /Българска федерация по тенис на маса/, е следвало на осн. чл. 31 от АПК да препрати Заявлението на компетентния орган /Министерство на младежта и спорта/. С молба от 16.09.26г касаторът претендира разноски за двете инстанции. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът Министър на младежта и спорта депозира Отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за отхвърлянето й, претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Твърди се, че чл.31 от АПК касае административен орган, какъвто получателят на пратката /Българска федерация по тенис на маса/ не е. Неприложим е и чл.62 ал.2 от ГПК, доколкото пратката не е изпратена директно до компетентния орган.В съдебно заседание главен юрисконсулт Х. Хюсеин поддържа Отговора и оспорва касационната жалба. Сочи, че първоинстанционният съд е установил правилно фактите, респ. че Заявлението е постъпило след крайния срок и е било изпратено на ненадлежен получател. Върховният административен съд-състав на шесто отделение, намира касационната жалба за допустима, като депозирана в срока и съобразно изискванията на АПК, пред надлежния съд, срещу съдебен акт, подлежащ на оспорване с касационна жалба, от лице с активна процесуална легитимация/за което съдебното Решение е неблагоприятно/. Върховният административен съд-състав на шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Със Заповед № РД-09-946/25.11.24г на Министъра на младежта и спорта е утвърдена „Програма за развитие на спортните клубове за 2025г“. В раздел VІ, т.2 от Програмата е предвидено, че кандидатите за финансово подпомагане представят Проект по утвърден формуляр, не по-късно от 17.30часа на 27.12.24г, по един от следните 3 начина: на хартиен носител в деловодството на ММС, по електронен път на официалната електронна страница или чрез Системата за сигурно електронно връчване/ССЕВ/, като Проекти, подадени извън посочения срок, не подлежат на разглеждане. Със Заповед № РД-09-283/22.04.24г /изменена със Заповед № РД-09-354/10.05.24г и Заповед № РД-09-422/28.05.24г/, Министърът на младежта и спорта назначава Комисия, която да разглежда постъпилите Проекти. С решение по т.1.4.22 от Протокол №22/30.07.25г, Комисията предлага на Министъра на младежта и спорта да не одобрява финансово подпомагане по Заявление вх.№ 09-00-11/07.01.25г на Сдружение „Спортен клуб по тенис на маса Машстрой-Марица фест“-Пловдив, на осн. Раздел ІV.2 от Програмата/Проектът е подаден извън срока/. Въз основа на предложението на Комисията, на осн. чл.10 ал.1 т.3 от Наредба № 3/19г за реда за финансово подпомагане на дейности в областта на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност, Министърът на младежта и спорта издава оспорената пред съда Заповед № РД-09-667/07.08.25г. С т.1.1 от същата не се одобрява и се отказва финансово подпомагане на Сдружението, на осн. Раздел ІV.2 от Програмата/Проектът е подаден извън срока/. По жалба на Сдружението, Административен съд-Пловдив е постановил Решение № 4838/24.04.26г по административно дело № 2386/25г, като е отхвърлил жалбата срещу Заповедта. Съдът е приел, че Заявлението е постъпило в ММС след срока по Раздел ІV.2 от Програмата /постъпило на 07.01.25г, при срок 17.30часа на 27.12.24г/, като Програмата е общ административен акт/влязъл в сила/. Съдът е приел също, че макар чл.9 ал.1 от Наредба № 3/19г да предвижда назначената Комисия да остави без разглеждане проектното предложение като просрочено, то тя е само помощен орган, който няма предвидена компетентност да издава индивидуален административен акт, който да подлежи на самостоятелно оспорване пред съда. Поради което процесното произнасяне на Министъра по реда на чл.10 ал.1 т.3 от Наредбата е единственото предвидено произнасяне с индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване пред съда. Следователно Заповедта на Министъра, издадена на осн. чл. 10 ал.1 т.3 от Наредбата, е издадена от компетентен орган. Върховният административен съд-състав на шесто отделение, намира касационната жалба за основателна по следните съображения: По сходни казуси има формирана практика на ВАС /д.№ 4864/26г, д.№ 3274/25г, д.№ 648/26г, д.№ 10953/25г/, видно от която – Заповедта на Министъра подлежи на оспорване пред първоинстанционния съд по реда на чл.145 и сл. от АПК/а не по реда на чл.197 и сл. от АПК - като акт, с който Заявлението се оставя без разглеждане/; Заповедта на Министъра представлява произнасяне по същество на Заявлението/отказва се финансиране/, каквато компетентност Министърът има съгласно чл.10 ал.1 т.3 от Наредба №3/19г и респ. Заповедта не е нищожна поради липсата на компетентност у Министъра; при съдебен контрол върху Заповедта следва да се преценява дали е имало фактически и правни основания за отхвърляне на Заявлението по същество, респ. дали тези основания са били изложени в документ от административната преписка; при отмяна на Заповедта от съда - преписката не следва да се връща на Министъра за ново произнасяне по Заявлението, доколкото вече е изтекъл срокът за финансиране на кандидатстващите по Програмата. Оспореното Решение № 4838/24.04.26г по административно дело № 2386/25г на Административен съд-Пловдив е валидно и допустимо, но постановено при неправилно приложение на материалния закон. Неправилно първоинстанционният съд приема, че Заявлението е било оставено от Комисията без разглеждане /като просрочено/ и в резултат на предложението на Комисията - правилно Министърът е отказал финансиране с обжалваната Заповед/отново поради просрочие на Заявлението/. Всъщност в случая липсва произнасяне на Комисията по реда на чл. 9 ал.1 от Наредба №3/19г, с което да остави Заявлението без разглеждане като просрочено. Налице е предложение на Комисията до Министъра - той да откаже със Заповед финансиране на Сдружението/т.е. той да се произнесе по същество по Заявлението/, поради просрочие на Заявлението. Предложението на Комисията е било незаконосъобразно, доколкото Министърът се произнася по реда на чл. 10 от Наредба №3/19г- само по Заявления, депозирани в срок /а самата Комисия счита, че Заявлението е просрочено/. Заповедта на Министъра представлява произнасяне по същество/отказва финансиране, а не оставя Заявлението без разглеждане/, като единственото основание за отказа по същество е просрочие на Заявлението по Раздел VІ.2 от Програмата. Следователно, за да откаже по същество/каквото правомощия Министърът има/, се позовава на липса на процесуална предпоставка за допустимост на Заявлението/да е депозирано в срок, за да подлежи на разглеждане по същество от него/. В хода на административното производство са смесени проверките за допустимост на Заявлението по чл.9 от Наредлбата и за основателност на Заявлението по чл.10 от Наредбата, което не е отчетено от първоинстанционният съд. Всъщност, липсват фактически и правни основания за отказ по същество на Заявлението- такива няма посочени нито в Заповедта, нито в документ от административната преписка. Единственото цитирано фактическо и правно основание в Заповедта/просрочие на Заявлението/, не обосновава неоснователност, а недопустимост на Заявлението. Заповедта е постановена от компетентен орган /Министърът има компетентност да се произнесе по чл.10 от Наредба №3/19г/, но е налице негово произнасяне по същество - по недопустимо за разглеждане /според самия него/ Заявление. Доколкото АПК не съдържа регламентация на „недопустим „ административен акт, т.е. постановен по недопустимо Заявление, то съдът според степента на порока следва да приравни такъв акт или на нищожен или на незаконосъобразен. Съгласно цитираната по-горе практика на ВАС/която се споделя напълно от настоят състав на ВАС/, в случая Заповедта е незаконосъобразна- постановена при липсата на фактическо и правно основание за отказ по същество на Заявлението. Първоинстанционният съд е следвало да отмени Заповедта като материално незаконосъобразна и само на това основание, което не е сторил. Съгласно цитираната по-горе практика на ВАС/която се споделя напълно от настоят състав на ВАС/, след отмяна на Заповедта, административната преписка не следва да се връща за ново произнасяне по Заявлението- предвид изтеклия срок на действие на Програмата за 2025г, респ. изтеклия срок за кандидатстване за финансиране за 2025г. При този изход на спора, на касатора следва да се присъдят разноски по чл.143 ал.1 от АПК – за двете инстанции. В касационната инстанция разноските са 189.18евро такса и 462евро /с ДДС/ - договорен, внесен и неоспорен адвокатски хонорар/385евро без ДДС/, а за първата инстанция разноските са 25.56евро такса и 180евро /с ДДС/ - договорен, внесен и неоспорен адвокатски хонорар/150евро без ДДС/. Разноските на Сдружението са общо 856.74евро. Водим от горното и на осн. чл. 221 ал.2 и чл. 222 ал.1 от АПК, Върховният административен съд-състав на шесто отделение