Решение № 8886 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15963/2013 г.

Решение № 8886 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15963/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Н. М. В. от [населено място] против решение № 160 от 28.10.2013 г., постановено по адм. д. № 204 по описа за 2013 г. на Административен съд – Ямбол. Релевира оплакване за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Иска отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения от същата иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ответната страна по каасационната жалба – [община] оспорва основателността на същата. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. С обжалваното решение Административен съд – Ямбол е отхвърлил иска на Н. М. В. против Община [населено място], за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания от незаконосъобразен административен акт - Решение на Комисията за картотекиране на нуждаещи се граждани при Община - Я., назначена на основание чл. 8, ал. 1 от Наредбата за реда за управление и разпореждане с общински жилища /НРУРОЖ/ на ОбС – Я., прието с Протокол № 5, т. 3 от заседание проведено на 22.02.2013 г., в размер на 5 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.03.2013г., като неоснователен. Решението на Административен съд – Ямбол е валидно, допустимо , но е постановно в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Съдът е приел в мотивите си, че макар и допустим, същият е недоказан, тъй като по делото не са установени елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ , които да ангажират обективната отговорност на общината за вреди от незаконосъобразен административен акт, отменен по съдебен ред. Съдът е посочил в мотивите си, че ищцата е безработна и е регистрирана като такава в Дирекция “Бюро по труда” [населено място], както и че няма доходи и не притежава имущество. На последната е бил отдаден за временно ползване общински жилищен имот находящ се в [населено място], като наемното правоотношение за същото е било прекратено със Заповед № ОСО1/0019 от 07.07.2009г. на кмета на Община [населено място], поради неполагане грижата на добър стопанин при ползване на жилищния имот и нарушаване на добрите нрави. По подадена молба-декларация с вх.№ Ал-237 от 27.12.2011г. Комисията по чл.8, ал.1 от Наредбата за реда за управление и разпореждане с общински жилища /НРУРОЖ/ на ОбС - Я. на свое заседание проведено на 15.02.2012г. е определила на ищцата ІІ /група/ - 5 /пета/ подгрупа. На основание чл. 43, т. 1 от Закона за общинската собственост и чл. 14, ал. 4 от Наредбата за реда за управление и разпореждане с общински жилища на ОбС - Я. кметът на [община] е издал Заповед № ОСО1/0012 от 20.07.2012г., с която е разпоредил ищцата В. да бъде настанена в общински жилищен имот в [населено място], с площ 20.80 кв.м., съгласно условията и изискванията на чл. 4 от НРУРОЖ на ОбС-Я., за срок от 3 години с месечна наемна цена в размер на 8.32 лева. Заповедта е била връчена на ищцата на 23.07.2012г., и същата е отказала да я получи в присъствието на двама свидетели. Ищцата е отказала също така да се настани в предоставеното жилище мотивирайки се с лошото му състояние и наличието на неплатени сметки от предходни наематели за изразходвани ел. ток и вода. По жалба на ищцата против Заповед № ОСО1/0012 от 20.07.2012 г. в Административен съд – Ямбол е образувано адм. дело № 192/2012 г. по описа на съда. С Определение № 374/28.08.2012 г. постановено по делото, жалбата е оставена без разглеждане поради липса на правен интерес, а производството е прекратено. С Определение № 11631/24.09.2012 г. по адм. дело № 10799/2012 г. на ВАС е оставено в сила Определение № 374/28.08.2012 г. по адм. дело № 192/2012 г. на ЯАС. На 22.02.2013 г. се е провело заседание на Общинската жилищна комисия, назначена по чл. 8, ал. 1 от НРУРОЖ на ОбС – Я.. С Протокол № 5/22.02.2013г. Комисията е приела Решение по т. 3, съгласно което ищцата губи правото да бъде настанена в общинско жилище за срок от 3 години, на основание чл. 19, ал. 4 от НРУРОЖ на ОбС - Я., тъй като е отказала настаняване в общински жилищен имот под наем. Въз основа на съставения протокол е издадено Решение № РД/02-00189/21.03.2013г. от името на Комисията за картотекиране на нуждаещи се граждани при ОбС - Я., назначена на основание чл. 8, ал. 1 от Наредбата за реда за управление и разпореждане с общински жилища на ОбС - Я., подписано от председателя на комисията , в което е посочено, че ищцата е извадена от картотеката за срок от три години, поради нарушаване изискванията по чл. 19, ал. 4 от НРУРОЖ на ОбС – Я.. С Решение № 105/01.07.2013 г. по адм. дело № 137/2013 г. по описа на ЯАС по жалба на В., съдът е отменил Решение на Комисията за картотекиране на нуждаещи се граждани при Община - Я. прието с Протокол № 5, т.3 от заседание проведено на 22.02.2013г., поради нарушение на материалния закон – липса на издадена заповед с която да е отменена Заповед № ОСО1/0012 от 20.07.2012г. на кмета на [община]. Посоченото решение не е оспорено от ответника в настоящото производство и е влязло в законна сила на 18.07.2013г. За да приеме, че искът е неоснователен и недоказан съдът е обсъдил представените доказателства за здравословното състояние на ищцата, като е посочил, че здравословното състояние на ищцата, довело до установяване на процент на намалена трудоспособност, а също така и отразените в амбулаторната карта на същата заболявания предхождат по време на възникване отмененото решение на Комисията по чл. 8, ал.1 от НРУРОЖ на ОбС Я. от 22.02.2013г. Неправилно обаче по делото не са кредитирани като достоверни и показанията на свидетеля В. А., който по делото твърди, че ищцата е изпаднала в емоциален срив и отчаяние, загубила е доверието си в хората, занемарила е външния си вид, в частта им, че това е станало едва след като е получила решението на комисията по картотекирането. Правилно се посочва, че след постановяване на Заповед № ОСО1/0019 от 07.07.2009г. на кмета на Община [населено място] ищцата е останала без жилище и към момента на отмяна на решението на Комисията за картотекиране на нуждаещи се граждани при Община – Я. повече от три години е живяла при изключително тежки битови условия, включително и на гарата и които вероятно са станали причина за изостряне на вече констатираните й заболявания. Липсват доказателства от насрещната страна в процеса, оборващи данните, установени с показанията на свидетеля А., че решението на комисията по чл. 8, ал. 1 от НРУРОЖ се е отразило неблагоприятно върху емоционалното състояние на ищцата. При това положение игнорирането на показанията на свидетеля и установените с тях обстоятелства, не може да бъде обосновано с оборването им от ответната страна. Съдът е следвало да приеме същите за достоверни, още повече , че те са преки доказателства, не са опосредени от други възприятия и непосредствено сочат твърдените в исковата молба факти и обстоятелства, дадени са от лице, за което липсват доказателства да е заинтересовано от изхода на процеса или да е в отношения с ищцата, поставящи по съмнение достоверността на същите. Предвид изложеното, решението , поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост , следва да се отмени. В настоящото производство не се налага събиране на нови доказателства за установяване на факти и обстоятелства, от значение за решаване на правния спор. Делото следва да се реши по същество от настоящата инстанция на базата на събрания доказателствен материал. От доказателствата по делото , а именно от показанията на разпитания по делото свидетел се установява, че ищцата в резултат от постановяване на Решение на Комисията за картотекиране на нуждаещи се граждани при Община - Я., назначена на основание чл. 8, ал. 1 от Наредбата за реда за управление и разпореждане с общински жилища на ОбС – Я., прието с Протокол № 5, т. 3 от заседание проведено на 22.02.2013 г., е преживяла силен емоционален стрес, довел до неблагоприятно въздействие върху нейната емоционална сфера. От показанията на свидетеля А. се установява, че състоянието на В., макар и влошено преди това от съществуващите заболявания, рязко се се променило. Започнали са болки в стомаха, преживян е бил емоционален срив, ищцата се е чувствала отхвърлена от обществото, което усещане е било особено болезнено, тъй като тя е израснала в детски домове и винаги е разчитала на държавните и общинските институции. Въпреки, че към датата на издаване на отменения адимнистративен акт, ищцата е търпяла неблагоприятните последици от Заповед № ОСО1/0019 от 07.07.2009г. на кмета на Община [населено място], както правилно сочи в решението си съдът, това не игнорира отрицателното въздействие на отменения административен акт на комисията по чл. 8, ал.1 от наредбата на ОбС Я. върху нейната правна сфера. Ето защо искът, основан на чл. 1 , ал.1 от ЗОДОВ се явява доказан по основание. Налице са основанията , визирани в хипотезата на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране на отговорността на [община] за вредите, причинени на ищцата от незаконосъобразното решение от 22.02.2013г. на Комисията по чл. 8, ал. 1 от НРУРОЖ. При определяне на размера на дължимото обезщетение настоящата инстанация следва да вземе предвид продължителността на вредоностоно въздействие и поведението на ответната страна. В случая видно от доказателствата на ищцата административният акт е отменен с решение № 105 от 1.07.2013г., т. е. около 4 месеца след постановяването му. Освен това още през 2012 г. кметът на [община] е издал заповед за нестаняване на ищцата в общинско жилище. При тези данни размерът на обезщетението следва да се определи на 500лв., който следва да се приеме за отговарящ на изискването за справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД. В останалата част искът следва да се отхвърли. С оглед изложеното, Върховният административен съд