Решение № 6741 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1714/2014 г.

Решение № 6741 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1714/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на здравеопазването против решение № 7845 от 12.12.2013 г., постановено по адм. дело № 6028 по описа за 2013 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № РД-22-32 от 04.03.2013 г. на директора на Дирекция "Медицински дейности и електронно здравеопазване" при Министерство на здравеопазването и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. № 95-00-199 от 05.11.2012 г. съобразно дадените от съда указания. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост и неправилно прилагане на чл. 34, ал. 2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 8 и ал. 5 от Закона за здравето като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Елена Стойкова Гюрушева от с. Малко градище, обл. Хасково, е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е заповед № РД-22-32 от 04.03.2013 г. на Директора на Дирекция "Медицински дейности и електронно здравеопазване" при Министерството на здравеопазването (закрита без правоприемник съгласно заповед № РД-28-196/05.09.2013 г. на министъра на здравеопазването), с която на Елена Стойкова Гюрушева от с. Малко градище, обл. Хасково, е отказано заплащане на 10 448 евро за лечение с кибер - нож в Медицински център "Анадолу", гр. Истанбул, Република Турция, с мотиви за провеждане лечението през периода 6-8 ноември 2012 г. преди постъпване и разглеждане на изисканата документация към заявление вх. № 95-00-199 от 05.11.2012 г. За да уважи жалбата, Административен съд София - град законосъобразно е приел, че въведеното с чл. 4, ал. 4 от Наредба № 12 от 2011 г. ограничение за финансиране на вече осъществени или осъществявани по отношение на пациента медицински дейности, преди да му е съобщена заповедта по чл. 34, ал. 2, влиза в противоречие с по-високата по степен норма на чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето (ЗЗ). Употребената от законодателя форма на изразяване - "заплащане на лечение за заболявания" - не съдържа ограничението "предстоящо лечение", като в обсега на действие на нормата влизат както предстоящи лечения, така и вече проведени. Министърът на здравеопазването е овластен да определи реда, по който ще се извърши заплащането и не е в рамките на неговата компетентност да стеснява обхвата на леченията по чл. 82, ал. 1, т. 8 ЗЗ. В този смисъл съдът се е позовал на съдебна практика (решение № 14653 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. дело № 9075/2012 г., VI о. и решение № 5452 от 18.04.2013 г. на ВАС по адм. дело № 1558/2013 г., 5-членен с-в). Така постановеното решение е правилно. Касационните доводи за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 34, ал. 2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 8 и ал. 5 от Закона за здравето се преценяват като неоснователни. Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина (обн., ДВ, бр. 1 от 03.01.2012 г.) е издадена от министъра на здравеопазването по законова делегация от чл. 82, ал. 5 от ЗЗ (редакция - ДВ, бр. 70 от 2004 г.). Предвидено е, че дейностите по ал. 1, 2, 3 и 4 се финансират от републиканския бюджет и от общинските бюджети и се ползват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването. В хипотезата на чл. 82, ал. 1, т. 8 от ЗЗ на българските граждани се предоставят медицински услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, които са свързани със заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването. Цитираната законова разпоредба не обвързва заплащането на медицинските услуги с времето на провеждане на лечението, от което може да се направи извод, че съгласно изразената законодателна воля българските граждани имат право на заплащане извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, както на вече проведено лечение, така и не предстоящо лечение. Подзаконовата разпоредба на чл. 4, ал. 4 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г., която изключва от финансиране по реда на наредбата медицинските дейности, които вече са осъществени или се осъществяват по отношение на пациента, преди да му е съобщена заповедта по чл. 34, ал. 2, е в несъответствие със законовото основание по чл. 82, ал. 1, т. 8 от ЗЗ и правото на физическите лица да получат заплащане за своевременно лечение предвид текущото им здравословно състояние и вероятното развитие на заболяването. Щом не е създаден подзаконов ред за финансиране на вече осъществени медицински дейности, министърът на здравеопазването следва да се произнесе по заявлението и да прецени правото на лицето по чл. 82, ал. 1, т. 8 от ЗЗ без да се позовава на Наредба № 12 от 2011 г. Като е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне с дадени указания по тълкуването и прилагането на закона, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,