Решение № 156 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 135/2011 г.

Решение № 156 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 135/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба от С. А. Г., Н. И. Г. и Г. А. Г. за отмяна на влязлото в сила решение от 4.11.2005 г. по гр. д. № 2620/04 г. на Варненския районен съд, оставено в сила с решение от 16.06.2006 г. по гр. д. № 398/06 г. на Варненския окръжен съд, което е потвърдено с решение № 1177 от 13.11.2007 г. по гр. д. № 1285/06 г. на ВКС, III г. о. Молителите се позовават на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като твърдят, че решенията, чиято отмяна искат, са основани на административен акт - заповед № 1417 от 16.05.1989 г. на Председателя на ИК на ОбНС - В., който е бил обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение по адм. д. № 2868/09 г. на Варненския административен съд. Ответникът по молбата за отмяна Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез ст. ю. к И. Г. в писмено възражение изразява становище, че молбата за отмяна е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата за отмяна, взе предвид следното: С решение от 14.11.2005 г. по гр. д. № 2620/04 г. на Варненския районен съд молителите С. А. Г., Н. И. Г. и Г. А. Г. са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, а той от своя страна представляван от Областния управител на Област В., владението върху реална част от ПИ № 239 по КП "Франга дере и К." от 1999 г., целият имот с площ 839.30 кв. м, представляваща част от бивш имот пл. № 677 по КП от 1968 г., при граници на частта, така както са обозначени на скицата към СТЕ на вещото лице Д. П. на л. 122 от делото, заключена между точки B-T-Z-R-N-O-D-B, ведно с построената върху този имот масивна двуетажна сграда, състояща се: първи етаж със застроена площ 157.30 кв. м - работилница, втори етаж със застроена площ 200 кв. м, в който са развити два апартамента с по три стаи, кухня, баня - тоалет, коридор и тераса. В тази част първоинстанционното решение е било оставено в сила с решение № 648 от 16.06.2006 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 398/06 г. От своя страна въззивното решение е потвърдено с решение № 1177 от 13.11.2007 г. по гр. д. № 1285/06 г. на ВКС, III г. о. По делото е прието за установено, че процесният имот е идентичен с част от имот стар пл. № 667 с площ 1200 кв. м в м. "Пчелина". Със заповед № 1417 от 16.05.1989 г. на Председателя на ИК на ОбНС В. имот пл. № 667 е бил отчужден по реда на чл. 98 З. в полза на държавата за предвиденото по плана мероприятие - Производствена база на В. - В. за изграждане на малко предприятие "Техника и защита от корозия", като на собствениците М. П. К. и П. О. А. е било определено парично обезщетение. През 1993 г. собственикът П. А. продал х от имот пл. № 667 на С. М. Ц. и Д. Б. Д., а другата х ид. част - на С. А. Г. и Г. А. Г. През 1994 г. приобретателите извършили доброволна делба, по силата на която С. Ц. и Д. Д. получили в дял 600 кв. м, разположени в източната част, а С. Г. и Г. Г. получили 600 кв. м в западната част. Установено е също, че по действуващия КП на "Франга дере и К." от 1999 г. поради трансформация на северната и южната граници, бившият имот пл. № 667 попада в имоти пл. № 237, 238, 239 и 240, като имот пл. № 239 е с площ 894.30 кв. м и е записан на името на молителите. В него са построени двуетажна масивна сграда, състояща се от първи етаж - работилница и втори етаж с развити в него два апартамента. При така установените факти по делото съдилищата са приели, че към момента на продажбата на имота продавачът П. А. не е бил негов собственик, тъй като имотът е бил надлежно отчужден по реда на З. и няма данни отчуждаването да е било отменено и собствеността възстановена на бившите собственици. Поради това продажбата не е произвела вещнопрехвърлително действие и купувачите не са станали собственици, респ. по силата на договора за доброволна делба молителите не могат да се легитимират като собственици на имот пл. № 239. Оттук е направен извод за основателност на иска за ревандикация на имот пл. № 239 и то в границите му, идентични с бившия имот пл. № 667, определени от вещото лице съобразно приложената към заключението скица. Намерено е за неоснователно възражението на ответниците за придобиване на правото на собственост на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност. В настоящото производство молителите представят решение № 998 от 14.05.2010 г. по адм. д. № 2868/09 г. на Варненския административен съд, с което е прогласена нищожността на заповед № 1417 от 16.05.1989 г. на Председателя на ИК на ОбНС - В., с която на основание чл. 95 З. във вр. с чл. 268, ал. 2 ППЗТСУ е отчужден в полза на държавата собственият на П. О. А. и М. П. К. недвижим имот пл. № 667, находящ се в м. "Пчелина" в [населено място]. Това решение е оставено в сила с решение № 12922 от 2.11.2010 г. по адм. д. № 8522/2010 г. на Върховния административен съд, II отд. и е влязло в сила. При тези данни молбата за отмяна е основателна. Влязлото в сила решение, с което е уважен предявеният против молителите иск за ревандикация на недвижим имот, представляващ част от имот пл. № 239 по КП на "Франга дере и К. " от 1999 г. е основано на порочен административен акт - Заповед № 1417 от 16.05.1989 г. за отчуждаване на имота по реда на чл. 95 З., която впоследствие е била прогласена за нищожна. Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, а въззивното решение е било потвърдено от касационната инстанция, като са се позовали на същият административен акт, за да обосноват извод, че след като имотът е бил надлежно отчужден и отчуждаването не е било отменено, то праводателите на молителите не са били собственици към момента на продажбата и следователно и молителите не са могли да придобият правото на собственост върху него. Налице е основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което решение № 648 от 16.06.2006 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 398/06 г. и решение № 1177 от 13.11.2007 г. по гр. д. № 1285/06 г. на ВКС, III г. о. следва да бъдат отменени и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от гореизложеното съдът,