Решение № 12350 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8622/2015 г.

Решение № 12350 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8622/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ П. при ЦУ на НАП, срещу решение № 1208 от 12.06.2015 г. по адм. дело № 200 по описа за 2014 г. на Административен съд - П., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 161302409 от 20.08.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД - гр. П., ИРМ - гр. П. на НАП, в частта, потвърдена с Решение № 1227 от 29.11.2013 г. на директора на Д "ОДОП" П., при ЦУ на НАП, в частта му, с която на П. П. П. са определени допълнително данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2006 г. в размер на 31 635 лв. и лихви върху тази сума в размер на 23 550,39 лв., както и допълнително са определени задължения за ЗОВ за 2006 г. за ДОО в размер на 3 409,25 лв., ведно с прилежащи лихви и за ЗО в размер на 889,37 лв., ведно с прилежащи лихви. Изложените и развити оплаквания сочат на наведени касационни основания за необоснованост и материална незаконосъобразност на решението. Иска се отмяна на решението и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло ревизионният акт. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - П. П. П. не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба в частта, в която е отменен РОА относно установените задължения за ЗОВ и за основателност на жалбата в частта на решението на АС П., в която е отменен РА относно установените задължения по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е допустима, а по същество неоснователна предвид следното: В ревизионно производство, проведено по реда на чл. 122 и сл. ДОПК приходните органи са определили за РЛ - П. П. данъчна основа за облагане в размер на 134462,64 лв., върху която е определен допълнително данък по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ в размер на 31 635 лв. и лихви. Данъчната основа е определена след рекапитулация на паричния поток на РЛ и неговата съпруга, установяване на недостиг от парични средства в размер на 12 182,84 лв. и укрит доход от продажби на недвижими имоти в размер на 125 812,82 лв., и след приспадане на допълнително установени задължения за ЗОВ. Определени за допълнително и задължения за ЗОВ за 2006 г. - ЗО и ДОО. За да отмени РА в частта му по ЗОДФЛ /отм./ за 2006 г., както и в частта за ЗОВ за 2006 г. административният съд е приел, че ревизионното производство, започнало със ЗВР № 1204914/12.10.2012 г., връчена на 17.01.2013 г., е образувано след изтичане на петгодишния преклузивен срок за това, установен по реда на чл. 109 ДОПК. Счел е нарушението за особено съществено, поради което само на това основание РА е отменен в тази му част. Решението е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон поради неправилно приложение на разпоредбата на чл. 109 ДОПК. Неоснователни са съображенията, че срокът по чл. 109 ДОПК се счита прекъснат с издаване на заповедта за възлагане на ревизия, което в настоящия случай е станало преди изтичане на 5-годишния срок, както и развитата теза, че са били предприети активни действия по връчване на ЗВР до края на 2012 г., но единствено и само поради поведението на РЛ е осуетено връчването на ЗВР, поради което не следва да се черпят права от това неправомерно поведение. Съгласно чл. 109 ДОПК, не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Този срок не е давностен, а преклузивен срок. С изтичането му се препятства възможността на органите по приходите да установяват данъчните задължения. Този срок се прилага служебно и предопределя допустимостта на производствата за установяване на задълженията за данъци. В константната си практика Върховният административен съд приема, че началният момент на ревизионното производство е моментът на връчване на заповедта за възлагане на ревизия. В случая от събраните писмени доказателства безспорно се установява, че процесната ЗВР е издадена на 12.10.2012 г., но е връчена на 17.01.2013 г. Първоначалният момент на започване на ревизията следва да се свърже с връчването на заповедта за възлагане на ревизията, а не със самото й издаване. Данъчната ревизия на РЛ е за задължения за данъци върху доходите на физическите лица за периода 01.01.2006 г. - 31.12.2006 г. Според правилата за броене на сроковете, за задължения по ЗОДФЛ /отм./ за 2006 г. преклузивният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК за образуване на производство по издаване на РА изтича на 31.12.2012 г. Съгласно чл. 112, ал. 1 ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизия, а според правилото на чл. 114, ал. 1 ДОПК срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. С връчването на ЗВР на 17.01.2013 г., процесното ревизионно производство се явява незаконосъобразно като образувано след срока, визиран в чл. 109 ДОПК. Наличието на предприети действия по връчване на заповедта преди 31.12.2012 г. не съставлява надлежно връчване като релевантен начален момент, от който започва да тече срокът за извършване на ревизията, съответно срокът, до който би следвало да се образува производството. Като е достигнал до същия извод и е отменил РА в тази му част като незаконосъобразен, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. В частта, в която жалбата на П. П. П. срещу РА е отхвърлена, решението на АС П. като необжалвано е влязло в сила. При този изход на спора в полза на касатора не се дължи заплащане на разноски в касационното производство. Такива не се следват и на ответника по касация, тъй като по делото не е направено надлежно искане за присъждане, нито са представени доказателства за сторени разноски пред ВАС. Съобразно изложеното Върховният административен съд, осмо отделение