Решение № 12232 от 13.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7625/2016 г.

Решение № 12232 от 13.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7625/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Г. против решение № 30 от 22.04.2016 г., постановено по адм. д. № 21/2016 г. на Административен съд - Г. и по частна жалба, подадена също от директора на ТП на НОИ - Г. срещу определение № 266 от 10.052016 г. по същото дело на Административен съд - Г. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение, като вместо него се постанови друго, с което първоинстанционната жалба да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В частната жалба излага доводи за неправилност на определението, с което обжалваното съдебно решение е допълнено в частта за разноските, тъй като не е взето в предвид възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от административния орган в първоинстанционното производство и претендира изменение на размера на присъдените на жалбоподателя разноски. Ответникът - И. Й. П. от гр. Д., чрез повереника си адв. Ненов, изразява писмено становище по касационната и частната жалба, като моли същите да бъдат оставени без уважение, като неоснователни. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната и частната жалба. Решението и определението на административния съд са правилни, поради което следва да се оставят в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е правилно и не страда от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са допуснати в конкретния случай. С решение № 30 от 22.04.2016 г., постановено по адм. д. № 21/2016 г., Административен съд - Г. е отменил решение № 1 от 8.01.2016 г., постановено от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Г., с което е отхвърлена жалбата на И. Й. П. против разпореждане № 5310082201 от 9.10.2015 г. на ръководителя на "ПО" при същата администрация, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и преписката е върната на административния орган за ново разглеждане, съобразно указанията, съдържащи се в мотивите на съдебния акт и ново произнасяне в срока по чл. 117, ал. 3 от КСО. Пенсионните органи са приели, че И. Й. П. няма стаж от втора категория труд, за да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Кодекса за социално осигуряване (КСО), както и изискуемия сбор от осигурителен стаж и възраст, тъй като стажът му за периода от 1.04.1977 г. до 31.12.1997 г. и от 1.07.1999 г. до 31.12.1999 г. (общо 21 г. и 3 м.) в "К. Ф." ЕООД, гр. Д., правоприемник на Общинска фирма "К. Ф." - Д., а преди това на СП "БКС" - Д. се зачитала за трета категория, вместо за втора. Предмет на съдебния спор е категорията на труда, положен в описания период, през който Петров е работил като технически ръководител и началник на строителен обект в СП "БКС" - Д., Общинска фирма "К. Ф." - Д. и "К. Ф." ЕООД, гр. Д., занимаваща се преимуществено със строителство - жилищно, културно- битово, водоснабдяване, канализация, пътно, благоустройствено, озеленяване, строително-ремонтни услуги за населението. От фактическа страна административният съд е приел за установено следното: На 4.09.2015 г. И. Й. П. от гр. Д. е подал заявление с вх. № 2113-07-265/4.09.2015 г. за отпускане на лична пенсия за ОСВ, като към него е приложил необходимите документи за осигурителен стаж и доход. Като е приел, че не са налице предпоставките по чл. 68 от КСО и § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за придобиване право на пенсия, с разпореждане № 5310082201/09.10.2015 г. пенсионният орган отказал отпускането й. И. П. е обжалвал така постановеното разпореждане, като е изложил мотиви, че в представеното към заявлението УП-3 и в трудовата книжка, които са официални удостоверителни документи по силата на чл. 40, ал. 1 от НПОС, е посочено, че положения от него труд в периода от 1.04.1977 г. до 31.12.1997 г. и от 1.07.1999 г. до 31.12.1999 г. в СП "БКС" - Д., Общинска фирма "К. Ф." - Д. и "К. Ф." ЕООД, гр. Д., е от втора категория. С посоченото по-горе решение № 1/08.01.2016 г., директорът на ТП на НОИ - Г. е отхвърлил жалбата на И. П. срещу обжалваното разпореждане. За да отмени решение № 1 от 8.01.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Г., с което е отхвърлена жалбата на И. П. срещу разпореждане № 5310082201/9.10.2015 г., издадено от ръководителя на отдел "ПО" при ТП на НОИ - Г., и върне преписката за издаване на административен акт съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, административният съд е приел, че за спорния период от 1.04.1977 г. до 31.12.1997 г. и от 1.07.1999 г. до 31.12.1999 г., през който Петров е работил като технически ръководител и началник на строителен обект в СП "БКС" - Д., преобразувано впоследствие в Общинска фирма "К. Ф." - Д., а след това в "К. Ф." ЕООД, гр. Д. намира приложение разпоредбата на т. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) и лицето има право да ползва по-благоприятната за него втора категория. Този извод е обоснован и се основава на годни писмени и гласни доказателства. Административният съд правилно е възприел, приложеният по делото протокол № 8/14.11.1986 г. на СП "БКС" - Д., от който се установява, че до края на същата година е следвало да се довършат 8 обекта, като на 3 от тях технически ръководител е бил И. Й. - вертикално планиране на ж. бл. "Б.", разтоварище на жп гара и Микровъзстановяване център покрив, от което може да се направи извод, че жалбоподателят в първоинстанционното производство е престирал труд, свързан със строителната дейност на СП "БКС" - Д. Горното се подкрепя и от протокол № 5 от 26.11.1985 г., в който е обсъждан отчет на техническите ръководители за състоянието на пускови обекти, една част от които са били ръководени от И. Й. П. - Трафопост, ул. "Д. Благоев" - Д. и ж. к. "К. Ф." - Д. От заповед № 270/1.10.1982 г. на директора на СП "БКС" - Д. пък се констатира, че заявителят е определен за отговорник на строителни обекти, които е следвало да бъдат завършени и пуснати в експлоатация - "Навес спортни съоръжения" и "Зала за борба и тежка атлетика". Със заповед № 142 от 14.05.1985 г., директорът на СП "БКС" - Д. е посочил за технически ръководител на обектите ул. "Д. Б., ж. к. "К. Ф.", Г. пазарище, Спорна зала Д., Читалище - с. Г., Микровъзстановителен център и асфалтиране - с. Г., настоящият ответник. Друго безспорно доказателство за изпълнявани строителни функции целогодишно от жалбоподателя в малко по-късен период е заповед № 225 от 12.05.1986 г. на директора на СП "БКС" - Д., с която И. П. е бил определен за ръководител на следните обекти: Подпорна стена - ул. "Ан. Жданов", Паркинг пазарище, Улици - с. Г., ул. - с. Б. Въз основа на тези доказателства, ведно с документи, удостоверяващи строителната дейност изпълнявана целогодишно от СП "БКС" - Д., преобразувано впоследствие в Общинска фирма "К. Ф." - Д., а след това в "К. Ф." ЕООД, гр. Д. - сметки, протоколи за строителни обекти, договори за строителство, както и от приложените с пенсионната преписка удостоверения и от показанията на свидетелите В. Г. и И. И., дадени в проведеното по делото съдебно заседание, съдът правилно е преценил, че по отношение на процесния стаж се изпълняват условията по чл. 66и от ПКТП (отм.). Пенсионните органи са формирали своите фактически изводи в противоречие с правилата на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК. Оспореният административен акт е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Необосновано са игнорирани записванията в удостоверението за осигурителен стаж УП-3, представено при подаване на заявлението за отпускане на пенсия, както и другите писмени доказателства. Административният орган се е мотивирал с липсата на данни за заявителя при осигурителя, който към момента на провеждане на административното производство е бил в ликвидация, а в съдебното производство, процесуалният представител на И. Й. П. е представил множество документи, доказващи характера на извършваната от СП "БКС" - Д. и неговите правоприемници дейност, както и задълженията на ответника по касация, които е изпълнявал в процесния период на длъжностите технически ръководител и началник на строителен обект. С разпоредбата на т. 66и от раздел четвърти на ПКТП (отм.), действаща до 31.12.1999 г., е създаден преференциален режим за пенсиониране на работещите в посочените в текста отрасли и дейности. Предвидено е да се зачете като втора категория труд, положеният такъв от инженерно-техническите работници до началник на строителен обект включително, като в посочената правна норма не се коментира какво следва да е естеството на извършваното строителство, каквито доводи касационния жалбоподател е изложил в настоящата жалба. Правилно съдът по същество е приел, че в посочения текст на ПКТП (отм.) не се изисква това лице да е работило в специализирани строително-монтажни фирми и организации. Въпреки това от доказателствата по делото безспорно е било установено, че предвид естеството на полагания труд, предприятието, в което И. Й. П. е работил през процесния период, е била специализирана в строително-монтажните дейности. Правилни са изводите на административния съд, че условието, на което следва да отговаря И. П., за да бъде признат положения от него труд през въпросния период, като такъв от втора категория, визирано в т. 66и от ПКТП (отм.) е единствено той да е осъществявал надзор, контрол, да е съставял изцяло документацията във връзка с изпълняваните от предприятието строителни обекти и тази дейност да е осъществявана пряко на тези обекти, т. е. реално да е упражнявал функциите на началник строителен обект. При преценка на събраните по делото доказателства става ясно, че Петров, работейки в СП "БКС" - Д. и при правоприемниците му, като технически ръководител и началник на строителен обект, е отговарял на това условие. Законодателят не е предвидил никакви други изисквания към вида и естеството на престирания труд, както и към фирмата или организацията, където същият е осъществяван. Поставянето на такива допълнителни условия от административния орган е неправилно, като това е довело до погрешния извод, че полагания труд от И. П. през процесния период не следва да се зачете като такъв от втора категория. С оглед изложеното, безспорно се установява, че техническият ръководител и началник строителен обект, какъвто е бил Петров, попада в категорията, посочена в чл. 66 и от ПКТП. Посоченият нормативен акт определя категория на труд за работещите с подобна квалификация, каквато е била ответната страна, като втора категория. От дадените в съдебно заседание показания на свидетелката В. Г. - колежка на И. П., работила с него на една и съща длъжност като технически ръководител на строителни обекти в същото предприятие, се установява, че тя се е пенсионирала на 50 години при условията на втора категория труд, положен само в СП "БКС" - Д. и "К. Ф." - Д., както и че на други техни колеги, работели в процесния период на същите длъжности при същия осигурител, пенсионният орган е признал труда, като такъв от втора категория. В тази връзка първоинстанционният съд е изискал от ТП на НОИ - Г. да представи разпорежданията, с които на посочените от свидетелката лица е отпусната пенсия. Видно от представените по делото справка, разпореждания и решение по адм. д. № 196/2014 г. на Административен съд - Г., директорът на ТП на НОИ - Г. е третирал И. П. по-неблагоприятно от неговите колеги, на които трудът на изпълняваните и от ответника по касация длъжности е признат за такъв от втора категория. Предвид горното, оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст поради незачитане на цитирания по-горе осигурителен стаж от втора категория са незаконосъобразни и като ги е отменил, Административен съд - Г. е постановил правилно решение. По изложените съображения, Върховният административен съд счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, водещи до отмяна на обжалваното решение, предмет на настоящото производство, поради което същото следва да се остави в сила. По отношение на частната жалба, настоящият състав намира, че същата е допустима, но неоснователна. С определение № 266 от 10.05.2016 г. по адм. д. № 21/2016 г., Административен съд - Г. е допълнил решение № 30 от 22.04.2016 г. по същото дело, като е осъдил ТП на НОИ - Г. да заплати на И. Й. П., сумата от 550 лева, представляваща направени от жалбоподателя деловодни разноски пред първата съдебна инстанция, а именно - заплатен адвокатски хонорар. Въпросът за реда за присъждане на пропуснати разноски не е уреден в чл. 143 от АПК, поради което и съгласно чл. 144 от същия кодекс следва да бъдат приложени разпоредбите на ГПК. Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта за разноските. Процесната молба по чл. 248 ГПК е подадена в 14-дневния срок /постъпила е в съда на 10.05.2016 г./ и от заинтересована страна. Искането за присъждане на разноски е предявено в първото по делото открито съдебно заседание, и е представен списък на разноските по вид и размер, както и документите, удостоверяващи направените плащания общо в размер на 550 лв. С атакуваното определение съдът е уважил молбата, като е присъдил разноски в размер на 550 лв. Съдът неправилно е приел, че ответникът не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но въпреки това го е обсъдил и отбелязал, че е неоснователно с оглед правната и фактическа сложност на делото. Допуснатото несъответствие, настоящата инстанция намира, че не променя изводите на съда за липса на прекомерност, въпреки че възражението е въведено с писмената защита, подадена от юрисконсулта, представляващ административния орган преди последното по делото заседание. В действителност в случая, не е налице сочената и в частната жалба прекомерност, като се има предвид, че в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, е предвидено за дела по КСО минимален размер на адвокатското възнаграждение - 350 лв. По отношение на производството пред първата инстанция, адв. Ненов е проявил сериозна активност за доказване незаконосъобразността на оспорения административен акт, като е представил голяма част от доказателствата, удостоверяващи категорията труд на И. П., което би следвало административният орган служебно да събере за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Освен това е участвал в две съдебни заседания, правил е доказателствени искания и подробно и аргументирано е защитавал интересите на жалбоподателя, който е представлявал. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че с постановеното определение за допълване на решение № 30 от 22.04.2016 г. в частта за разноските и за неоснователност на искането за прекомерност на присъдените разноски, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, шесто отделение,