Решение № 349 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7102/2009 г.

Решение № 349 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7102/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кера Иванова Спирова от гр. Тополовград, в качеството й на общински съветник в Общински съвет гр. Тополовград, срещу Решение № 27/21.04.2009 г. по адм. д. № 20/2009 г. на Административен съд гр. Ямбол с твърдения за неправилност на същото като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост на съдебния акт, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кмет на община Тополовград, не ангажира становище по касационната жалба. Участвалия по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са допуснати посочените с жалбата нарушения на материалния закон и тези на процесуалните правила. Решението според него е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. След извършената проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационният състав намира, че по същество решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено поради следното: Производството пред административния орган е било образувано въз основа на искане от 26.01.2009 г., което не е отговаряло на изискванията по чл. 24 и чл. 25 от ЗДОИ, от Кера Иванова Спирова и други от гр. Тополовград, в качеството им на общински съветници в Общински съвет гр. Тополовград до председателя на Общински съвет гр. Тополовград за достъп до обществена информация, който от своя страна го е препратил по компетентност на кмета на община Тополовград. Искането е било във връзка с дейността им като общински съветници да им бъдат предоставени различни договори сключени от кмета на общината по реда на Закона за обществените поръчки и отделно се иска бюджета на общината по параграфи и поименно възнагражденията на съветниците. С писмо изх. № 07-00-12/02.02.2009 г. кмета на община Тополовград е уведомил на председателя на ОбС, че сключените договори са служебната тайно по смисъла на ЗОП, а по останалата искана информация, достъпа до нея не е ограничен за общинските съветници. Това писмо е било възприето от касатора и заявител по искането като изричен отказ на кмета да му предостави исканата обществена информация, поради което и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ е било обжалвано пред първоинстанционния административен съд. С решението предмет на касационната жалба съдът е възприел горното писмо като индивидуален административен акт по чл. 29, ал. 2 от ЗДОИ решение за отказ за предоставяне на достъп до исканата обществена информация, издадено от компетентен орган действащ в рамките на предоставените му по закон правомощия, поради което се е произнесъл по неговата законосъобразност. По същество е приел, че индивидуалния административен акт обективиран в горното писмо е издаден при спазване изискванията на ЗДОИ и административния орган правилно не е предоставил исканите данни. По тези съображения е приел, че индивидуалния административен акт е издаден при отсъствие на твърдяните с жалбата нарушения, поради което е отхвърлил (погрешно и в противоречие с чл. 172 ал. 2 АПК оставил без уважение) същата като неоснователна. Решението е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено. Предмет на жалбата е бил изричния отказ на кмета на общината да предостави достъп до обществена информация по искане от 26.01.2009 г., обективиран в писмо изх. № 07-00-12/02.02.2009 г. Възприемането на това писмо като индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол е в противоречие с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от АПК дефинираща понятието за индивидуален административен акт. Според същата, ИАА е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. В конкретния случай обжалваното писмо, не притежава белезите посочени по-горе, характеризиращи го като индивидуален административен акт и не е волеизявление на административен орган, който да предостави или откаже да предостави достъп до исканата обществена информация. Видно от съдържанието му, то има информативен спрямо него характер по повод исканата обществена информация в бъдещ момент, при настъпване на определени предпоставки, изрично цитирани в писмото. На следващо място, с обжалваното писмо не се създават права или задължения и непосредствено не се засягат права, свободи или законни интереси на жалбоподателя в качеството й на общински съветник. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ "Всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация". Общинските съветници съгл. чл. 33 ЗМСМА имат права да получават всякаква информация чрез питания до кмета, включително и да получават по този специален ред всякакви документи, свързани с дейността им. На това тяхно право съществува корелативното задължение на кмета съгл. чл. 44, ал. 1, т. 18 ЗМСМА да "изпраща на общинския съвет административните актове, както и договорите и техните изменения и допълнения, издадени в изпълнение на актовете, приети от съвета, в тридневен срок от издаването или подписването им". При жалба срещу отказ на административен орган - изричен или мълчалив, да се издаде административен акт, съдът задължително следва да извърши проверка за допустимостта на жалбата. Обхвата на допустимостта включва проверка за наличието на правен интерес от обжалване на акта, характера на същия като административния акт - индивидуален или общ и сроковете за неговото съдебно оспорване. Едно от условията за допустимост на жалбата е обжалвания акт да притежава белезите на административен акт - индивидуален, общ или нормативен акт. Липсва ли този белег, жалбата е недопустима. В случая обжалваното писмо от една страна не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а от друга подаденото искане не попада в приложното поле на ЗДОИ. При това положение подадената срещу него жалба е била процесуално недопустима и е следвало да бъде оставена без разглеждане а образуваното въз основа на нея производство по адм. д. № 20/2009 г. да бъде прекратено. По изложените съображения първоинстанционният съд с обжалваното решение като не е оставил без разглеждане жалбата и не е прекратил производството по делото, а се е произнесъл по съществото на спора, е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен. Вместо него следва да се постанови решение, с което жалбата на Кера Иванова Спирова от гр. Тополовград, в качеството й на общински съветник в Общински съвет гр. Тополовград, срещу изричния отказ на кмета на община Тополовград да предостави достъп до обществена информация, обективиран в писмо изх. № 07-00-12/02.02.2009 г. бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство по адм. д. № 20/2009 г. на Административен съд гр. Ямбол бъде прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, трето отделение,