Решение № 11417 от 24.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1313/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на План БЕООД със седалище в гр. Пазарджик, чрез адв. Илиева, срещу Решение 669 от 10.11.2023 г., постановено по адм. дело 663/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации Р-12-189 от 26.04.2024г., поправено с Решение РД-10-310 от 28.04.2023г. и двете издадени от Председателя на Държавната агенция Държавен резерв и военновременни запаси(ДА ДРВВЗ). Претендира разноски. Ответникът Председателят на Държавната агенция Държавен резерв и военновременни запаси, чрез гл. юрисконсулт Аджев, намира така подадената касационна жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на едноличното търговско дружество, първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно Председателят на ДА ДРВВЗ му е разпоредил създаването на запас за извънредни ситуации от котелно гориво в размер на 3,123 тона, като в хода на развилото се пред него административно производство не са били допуснати нарушения на съществени процесуални правила. Настоящият касационен състав намира изводите на административния съдия за обосновани. В тази насока следва да се отбележи, че неоснователно се поддържа и в касационната жалба твърдението за липса на компетентност у подписалия атакуваното разпореждане административен орган, доколкото още в самата приета по делото като пълна административна преписка е представено(на л.94 от делото) Решение 585 от 04.08.2022г. на Министерския съвет на РБ, с което и след като е бил освободен титулярът на длъжността Председател ДАДРВВЗ на негова място е определен Заместник-председателят на Агенцията за временно изпълняващ същата. Между другото, това решение може да се намери и на общодостъпния сайт на МС чрез справка в Правно-информационата система на МС(ПРИС). Т.е. законосъобразно това възражение не е било кредитирано. На следващо място с касационната жалба защитата на ЕООД-то излага доводи, че първостепенният съд е допуснал нарушения на съществени процесуални правила, тъй като за съдебното заседание на 13.10.2023г. е била депозирана молба от страна на процесуалния представител с искане за отлагане на делото, но същата не е била уважена и съдебното дирене е било приключено, респ. не са били събрани допустими и относими доказателства. Твърди се, че по този начин е била нарушена нормата на чл.142 ал.2 ГПК. Касационният състав намира това възражение за неоснователно. Съгласно последната редакция на нормата на чл.142 ал.2 ГПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът и или само пълномощникът не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Т.е. достатъчно е било само адвокатът пълномощник да не може да се яви, поради причини от визирания в кодекса порядък, като същите е необходимо да бъдат и надлежно установени. Посочената законова новела обаче е неприложима в процеса по АПК, тъй като последният Кодекс има собствена уредба по въпроса и това е новелата на чл.139, ал. 1 АПК, която изисква кумулативната невъзможност да е както за страната, така и за пълномощника и. Или законосъобразно първостепенният съд при тези данни е оставил без уважение искането на пълномощника. Само за пълнота следва да се посочи, че с касационната жалба не се представят, нито се сочат доказателствените искания, които биха били преклудирани пред първата инстанция, поради неявяването на пълномощника адв. Илиева. По отношение твърдението и в касационната жалба, че издаденото разпореждане противоречи на разпоредби от Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009 година за налагане на задължение на държавите членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти, то следва да се посочи, че действително в първоинстанционното решение е налице позоваване на заключение на генералния адвокат по съединени дела С-395 и С-428 и двете от 2022г. по описа на СЕС, но към датата на приключване на съдебното дирене пред касационната инстанция е налице произнасяне на последния съд по сезиращите го преюдициални запитвания на Административен съд Варна, направено с Решение на Съда от 30.04.2024г. На основата на задължителните разяснения, дадени от СЕС по съединените дела, следва да се споделят крайните изводи на Административния съд, че не е налице противоречие на издаденото разпореждане, както и на националното законодателство в тази материя, с правната рамка, зададена от общностното право. Не се споделят от настоящият състав и твърденията за налични допуснати грешки при прилагане на правилата за логическо мислене, на опитните правила и на каузалните връзки между явленията. Не намира опора в закона разбирането на защитата за тълкуването на правилото на чл.23 ал.2 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти(ЗЗНН) касателно внасянето на енергийни продукти от посоченото приложение и изискването за многократност в извършването на внос на стоки от посочения вид. В този смисъл законът не различава еднократния внос(който може да е за изключително големи обеми), от многократния внос(който може да е за малки обеми), тъй като това ще доведе до ефективното заобикаляне на създадения режим и преследваната от закона цел, посочена в чл.1 ал.2 от ЗЗНН. С оглед на това не може да се сподели и развитата теза, че инцидентния внос на 110 барела смазочни масла през 2022г. дисквалифицира търговеца като задължено лице(икономически оператор) по см. на дефинитивната норма на § 1, т.11 във вр. с т.10 от ДР на ЗЗНН. Що се отнася до соченото неуведомяване на дружеството за започналото производство, то новелата на чл. 26, ал. 1 АПК дава възможност на заинтересованата страна да бъде информирана за образуваното производство и с оглед на това да прояви съответната активност в защита на правата си. В случая всички факти и обстоятелства, въз основа на които органът е направил фактическите си и правни изводи, са били предоставени на План БЕООД и дружеството е взело подробно становище по тях, вкл. и в настоящото съдебно производство. Следователно, с оглед на фактически осъществената функция на чл.26, ал. 1 АПК, нарушението не може да се приеме за съществено, поради което и не е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Следва да се сподели принципно тезата, че е допустимо икономическият оператор да делегира задължения по ЗЗНН, но по арг. от нормата на чл.18 ал.7 ЗЗНН това делегиране изисква изрично съгласие от другото лице(приобретателя), а не може да се презюмира(очевидно чрез т. н. човешка презумпция, а не законова такава) с оглед характера на договора или във връзка с изнасяне на цялото количество смазочни масла на територията на друга държава. Не може да се сподели и тезата, че атакуваният съдебен акт е в колизия с принципа на правната сигурност и оправданите правни очаквания. Това е така и защото посоченото в Констативния Протокол от 13.04.2023г. обстоятелство, касаещо неиздаването на предписания по чл.56 ал.1,т. 9 ЗЗНН(представляващи по същността си принудителни административни мерки), не е свързано с издаването на акта по чл.12 ал.1 ЗЗНН, който е акт с различна правна природа. Като е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при точно спазване на материалноправната регламентация и при липса на допуснати нарушения на съществени процесуални правила в хода на развитие на административното производство, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора дружеството следва да заплати на ДА ДРВВЗ сумата от 100 лева разноски за осъществената защита от юрисконсулт в тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,