Решение № 8107 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14206/2013 г.

Решение № 8107 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14206/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Адидас България" ЕАД против решение № 5076 от 22.07.2013 г. по адм. дело № 614/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 2250900011/08.04.2009 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1267/14.09.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София, в частта за увеличение на финансовия резултат за 2003, 2004, 2005 и 2006 години по реда на чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) с разходи за данък по чл. 36, ал. 1 ЗКПО (отм.) във връзка с изплатени социални разходи на служители, както и в частта за доначислен на дружеството платец данък по чл. 38 ЗОДФЛ (отм.) и осигурителни и здравноосигурителни вноски. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му. Изложени са съображения свързани с отменително решение на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 3447/12 г., с което делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания. Пред касационната инстанция, в проведеното съдебно заседание дружеството е представлявано от адв. Хаджийски, който поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения, претендира адвокатско възнаграждение. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София, с предишно наименование "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк. Калоферова оспорва касационната жалба, счита решението за правилно, претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството е за втори път пред Върховния административен съд, като касационна инстанция. С решение по адм. д. № 3447/12 г. Върховният административен съд е отменил решение № 237/13.01.2012 г. по адм. дело № 7110/2009 г. на Административен съд - София - град, в частта за преобразуване на финансовия резултат за периода 2003-2006 години със суми по данък по реда на чл. 36 ЗКПО (отм.), доначислен данък по чл. 38 ЗОДФЛ (отм.) и в частта за установени допълнителни осигурителни и здравноосигурителни вноски и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град, със задължителни указания. При новото разглеждане на делото, в изпълнение указанията на ВАС в отменителното решение, първоинстанционният съд е назначил ССчЕ, която е обсъдил наред с останалите доказателства по делото. И с приетата експертиза се потвърждават фактическите констатации, по които не е имало спор. Спорът е правен и се свежда до характера и начина на определяне на допълнителни плащания към трудовите възнаграждения на определени служители във фирмата, въз основа на Заповед № 1/01.08.2002 г. на финансовия мениджър на дружеството. Със същата е определен размер и определени служители, на които да се изплащат суми, които в заповедта са определени като "социални надбавки", които да се изплащат заедно с трудовото възнаграждение . Анализирани от съда са съответните нормативни разпоредби, относими към спора. С ревизия на дружеството е извършено увеличение на финансовия резултат за 2003 г., 2004 г., 2005 г. и 2006 г. с начисления данък върху социалните разходи, като е прието от органа по приходите, че не е спазена разпоредбата на § 1, т. 14 от ЗКПО (отм.), вр. чл. 293 и 294 КТ. Цитираният текст в решението на разпоредбата на § 1, т. 14 от ЗКПО (отм.) е с допълнението, което е въведено по-късно, ДВ, бр. 102 от 2005 г., приложим само за 2006 г., но основният текст в редакцията до изменението, приложим за останалите данъчни периоди - 2003, 2004 и 2005 години е непроменен и е приложим в настоящия казус. Съгласно текста, социалните придобивки / в пари или натура/ следва да са определени съгласно чл. 293 и чл. 294 от Кодекса на труда или по ред и начин, определен от ръководството на предприятието и "предоставени на персонала", с изменението на текста в тази част - "достъпни за всички работници и служители". Съгласно текста, в условията на алтернативност разходите за социални придобивки се определят по реда на чл. 293 КТ и чл. 294 от КТ. И в двете редакции на текста на § 1, т. 14 ЗКПО (отм.), смисълът е един и същ - социалните разходи да са предоставени на всички, работещи в дружеството, а не само на определени лица персонално, в какъвто случай, ще се касае за допълнителни плащания към трудовото възнаграждение, както е в случая, а не социални разходи "предоставени на персонала" или "достъпни за всички работници и служители". Изменението на разпоредбата внася яснота и в предишната редакция на текста в обсъдения смисъл. Установено е безспорно по делото, че за 2003 г., 2004 г., 2005 г. и 2006 г. въз основа на заповед на финансовия мениджър на на дружеството са изплащани само на определени служители допълнителни средства към трудовото възнаграждение за всеки месец в определен размер. Тези разходи са третирани от дружеството като социални разходи и е начислен данък по чл. 36, ал. 1 от ЗКПО (отм.). Видно от мотивите на РА и потвърждаващото го решение на ДД"ОУИ", ревизиращите органи са приели, че тези разходи не отговарят на определението за социални разходи по § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО (отм.) и поради това начисленият данък не може да бъде признат като разход. Правилни са изводите на първоинстанционния съд в потвърждение изводите на ревизиращите органи, че изплащаните допълнителни възнаграждения не представляват социални придобивки по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО (отм.) и не могат да бъдат определени като социални разходи, за които се дължи окончателен данък при източника на основание чл. 36, ал. 1 от ЗКПО (отм.). Разпоредбата на § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО (отм.) допуска в условията на алтернативност разходите за социални придобивки да бъдат определени и от ръководството на предприятието, а не само с решение на общото събрание на работниците и служителите по чл. 293, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, но и при определяне на суми за изплащане въз основа на заповеди на изпълнителния директор, като социални разходи по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО (отм.) следва да е налице предоставено право на всички работници и служители, а не само на определени лица, персонални допълнителни парични плащания. Безспорно е че в случая липсва решение на Общото събрание на работниците съгласно чл. 293 КТ, което е задължително за разпределение на средствата за социално-битови нужди на работниците, а в условията на алтернативност - е издадена заповед на финансовия мениджър, но при липсата на която и да е от хипотезите на чл. 294, т. 1-7 КТ. Паричните плащания, които са правени на определени служители персонално, към месечното трудово възнаграждение, не покриват определението за социални разходи по смисъла на чл. 294, т. 1-7 КТ. За да бъдат квалифицирани определени парични плащания като социални разходи е необходимо същите не само да са определени от ръководството на предприятието и да са отчетени от предприятието като социални разходи, но и да попадат в някоя от категориите по чл. 294 КТ и да са предоставени на персонала - достъпни за всички работници и служители. Тези изисквания не са изпълнени в кумулативност. Поради това, че тези плащания нямат характеристиките на социални разходи, неправилно дружеството е начислило окончателен данък при източника по реда на чл. 36, ал. 1 ЗКПО (отм.). и законосъобразно с РА е извършено преобразуване на финансовия резултат за 2003, 2004, 2005 и 2006 години със същите суми. Правилно органите по приходите са приели, че извършените плащания на определени персонално служители представляват елемент от брутното трудово възнаграждение и че върху тях се дължи данък по чл. 38 ЗОДФЛ (отм.) и вноски за ДОО и ЗО, каквито законосъобразно са доначислени с оспорения пред първоинстанционния съд РА. С оглед на изложеното, решението на АССГ, с което е прието, че РА в тази обжалвана част е законосъобразен и жалбата срещу него е отхвърлена като неоснователна, е постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. С първоинстанционното решение е присъдено в полза на Дирекция "ОДОП"-София юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 381 лв., което е за цялото производство пред двете съдени инстанции, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК и искането на процесуалния представител юрк. Калоферова за присъждане на второ юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение