Решение № 12393 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8210/2016 г.

Решение № 12393 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8210/2016 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – С., гр. С. против решение № 3378 от 17.05.2016 г., постановено по адм. дело № 421/2016 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отменена по жалба на В. И. С. заповед № ИС – 2102/11.11.2015 г. на упълномощено длъжностно лице от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" СО, район "С.", потвърдена с решение № РД 01-656/14.12.2015 г. на директор на Регионална дирекция за социално подпомагане – С. – град. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и се претендира неговата отмяна. Ответникът – В. И. С., в представен писмен отговор и в откритото съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд С. - град е отменена заповед № ИС – 2102/11.11.2015 г. на упълномощено длъжностно лице от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" СО, район "С.", потвърдена с решение № РД 01-656/14.12.2015 г. на директор на Регионална дирекция за социално подпомагане – С. – град. С., след като е обсъдил доказателствата по преписката е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно надлежно оправомощаване на длъжностно лице, в установената в чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържа правни и фактически основания за издаването, подписана е от нейния издател и формално съдържа изискуемите реквизити, с оглед на което, че при издаването й не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. Заповедта обаче е издадена в нарушение на административно-производствените правила и е налице отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Нарушени са изискванията на чл. 26 от АПК и чл. 35 от АПК. В случая административният орган не е уведомил В. И. С., че започва процедура по прекратяване на отпуснатата месечна помощ. Неизвършването на това действие е съществено процесуално нарушение, поради това, че ако не беше сторено, административния орган щеше да събере доказателства, че няма промяна на условията, при които е отпусната помощта, съответно не са налице предпоставки за издаване на оспорената заповед. Прието е от съда, че досежно материално-правна норма на чл. 17, ал. 3, т. 2 от ППЗСПД, липсва уредена възможност за прекратяване на месечна помощ поради непредставяне на документ, че детето не е записано в подготвителна група още повече, че при оспорването по административен ред е представен документ, че детето посещава детска градина. Изложеното е обосновало съдът да отмени оспорената пред него заповед. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Административен съд С.-град е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Първоинстанционният съд правилно е приел, че нарушението на административно производствените правила е довело до неправилно прилагане на материалния закон към фактите и обстоятелствата по случая. В случая административният орган е формирал изводите си в противоречие с правилото на чл. 35 от АПК, като е постановил оспорения административен акт без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. По делото не е спорно, че със заповед от 27.07.2015 г. е отпусната помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД на В. С. за детето й за срок от една година, която представлява стабилен и благоприятен за адресата си административен акт. Не е спорно и, че административният орган не е уведомил адресата, че започва процедура по прекратяване на отпуснатата месечна помощ. Освен това, изискването за представяне на удостоверение по образец съгласно приложение № 7, издадено от детската градина/училището, че детето е записано в подготвителна група за задължителна предучилищна подготовка е посочено в чл. 17, ал. 3, т. 2 от ППЗСПД като част от документите, които се представят задължително към молбата-декларация, но самото удостоверение не представлява част от основанията за отпускане на помощта. То е доказателство, че е налице едно от основанията за отпускане на помощта - детето да е в процес на получаване на предучилищната си подготовка, а по делото е установено, че синът на жалбоподателката е записан в подготвителна група за задължителна предучилищна подготовка за учебната 2015/2016 г. В нарушение на правилата на АПК, административният орган не е уведомил адресата на благоприятстващия акт, че започва процедура по прекратяване на отпуснатата месечна помощ, за да може В. С. да осъществи в пълен обем правото си на защита, преди помощта да бъде прекратена. Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са довели до издаване на заповед в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност. С касационната жалба не се представят доказателства свързани с касационните основания които да променят фактическите и правни изводи на съда в обжалваното решение. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение