Решение № 9326 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6302/2018 г.

Решение № 9326 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6302/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане от А. Л. М. от гр. С. за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК на влязло в сила решение № 6707/10.11.2014 г., постановено по адм. дело № 5378/2014 г. по описа на Административен съд, С.-град (АССГ), оставено в сила с решение № 13190/05.12.2016 г. по адм. дело № 5667/2015 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), Трето отделение. Сочи противоречие с решение № 475/11 от 09.01.2012 г. по гр. дело № 1922/2010 г. на ВАС, Четвърто отделение на Върховния касационен съд (ВКС), поправено за очевидна фактическа грешка с решение № 408/24.11.2017 г. Твърди се от молителя, че противоречието се изразява с това, че с решението на ВКС на основание чл. 1 ЗОДОВ е уважен иска на М. за сумата от 19 291,58 лв. обезщетение за лишаване от ползване на собствен имот за периода от 01.10.1996 г. до - 31.12.2000 г., ведно със законната лихва, а с решението на ВАС е оставено в сила първоинстанционното решение на АССГ, с което е отхвърлена жалбата му по иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ. В съдебно заседание молителят поддържа искането за отмяна и е представил писмени бележки. О. С., редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. О. Д. за национален строителен контрол (ДНСК) чрез процесуалния си представител юриск. Аврамов я оспорва и счита, че искането е неоснователно. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав счита, че искането за отмяна е неоснователно поради следните съображения: Първоначално искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК от А. Л. М. от гр. С. е предявено срещу решение № 6736/30.05.2017 г. по адм. дело № 3350/2017 г. на петчленен състав на Първа колегия, с което е отхвърлено искането на Манолов за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК срещу решение № 13190/05.12.2016 г. по адм. дело № 5667/2015 г. на ВАС, Трето отделение и на оставеното в сила с него решение № 6707/10.11.2014 г. по адм. дело № 5378/2014 г. на АССГ. С определение № 5102/19.04.2018 г. по адм. дело № 3287/2018 г. седемчленен състав на ВАС, Първа колегия е оставена без разглеждане молбата на А. М. за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК на решение № 6736/30.05.2017 г. на ВАС, петчленен състав и със същото определение същата е изпратена за образуване в отделно производство. В изпълнение на това определение е образувано настоящето производство пред петчленен състав на ВАС, Първа колегия и за да се произнесе установи следното: С решението на ВКС, Четвърто гражданско отделение, тричленен състав е отменено въззивното решение от 13.04.2010 г. гр. дело № 2816/2009 г. на Софийска апелативен ден в обжалваната част, с която е отхвърлен иска на А. М. срещу ДНСК по чл. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи т собствен апартамент в резултат на незаконно бездействие на ответника и вместо това е постановено друго решение, с което ВКС, Четвърто гражданско отделение е осъдил ДНСК по иска на А. М. по чл. 1 ЗОДОВ солидарно със Столична община за сумата 19 291,58 лв. поради лишаването му от ползване на собствения му недвижим имот в гр. С. на бул. "Д." ..№... за периода от 01.10.1996 г. до 31.12.2000 г., ведно със законната лихва от 26.08.2003 г. и 5 984 лв. разноски за всички инстанции. В останалата част до пълния размер на предявения иск от 20 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. С решение № 408/24.11.2017 г. съставът на ВКС, постановил първоначалното решение е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка по чл. 247 ГПК поради погрешно посочване адреса на процесния имот бул. "Д." ..№... вместо ул. "Н." ..№.... С първоначалното решение ВКС, Четвърто гражданско отделение е приел, че ДНСК не е изпълнила задължението си по чл. 158 и чл. 157 ЗТСУ (отм.) и чл. 222 ЗУТ за установяване на нарушенията, спиране на незаконно строителство на жилищната сграда, която е ситуирана на границата с процесния на молителя имот - къща на ул. "Неразделни", в резултат на което са нанесени повреди на жилището на Манолов, което се намира в непосредствена близост до незаконния строеж. Прието е в посоченото решение, че се е наложило извършването на ремонт и възстановяване на жилището, което пък е принудило А. М. и членовете на домакинството да се преместят от 1996 г. да живеят в други две собствени жилища, както и че независимо от извършения ремонт и поради близостта с незаконния строеж, годността на процесното жилище за обитаване не е била възстановена, а това е наложило на членовете на домакинството му да продължат на ползват другите две собствени жилища и по този начин са се лишили от ползите от отдаването им под наем. За постановяване на резултат ВКС се е позовал и на съдебно-техническа експертиза и е уважил исковата претенция за сумата от 19 291,58 лв., ведно със законната лихва, а за разликата до 20 000 лв. е отхвърлил иска. С решение № 13190/05.12.2016 г. по адм. дело № 5667/2015 г. тричленен състав на ВАС, Трето отделение по касационно производство по чл. 208 и сл. от АПК, е оставено в сила като правилно решение № 6707/10.11.2014 г. по адм. дело № 5378/2014 г. на АССГ. С последното решение е отхвърлен предявения от А. М. иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД срещу ДНСК и Столична община за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 108 629,02 лв. за всеки един от ответниците или общо 217 258,03 лв., представляващи наемна цена в размер на 66 883,28 лв. и лихви - 39 211,20 лв. за периода от 31.12.200 г. до 15.09.2011 г. за апартамента на бул. "Дондуков", както и наемна цена в размер на 70 000 лв. и лихва - 40 735,70 лв. за периода от 31.12.200 г. до 25.01.2012 г. за апартамента в ж. к. "Дианабад". С решението си АССГ е приел, че със заповед № РД-09-305/31.10.1995 г. на кметския наместник на ТОА "Л." са одобрени частично изменение на застроителния и регулационен план и частично кадастралния застроителен и силуетен за парцели ХI-34, ХIII-37, ХIV-38, ХV-39 и III-35,36 кв. 70 в м. "Л.", както и частично изменение на регулационния план за парцели ХI-34, ХIII-37, ХIV-38, ХV-39 И III-35,36 в кв. 70 в м. "Л.". Тази заповед е била отменена с решение по адм. дело № 902/2000 г. на ВАС и с разрешение за строеж № 102/29.12.1995 г. за жилищна сграда на бул. "Д." ..№... и протокол № 22/14.04.1998 г. за строителна линия и ниво. Въз основа на тези данни съдът е приел, че строежът в УПИ ХIII-37 е извършен въз основа на одобрени строителни книжа и разрешение за строеж и той не е извършен въз основа на отменената от ВАС заповед на кметския наместник на ТОА "Л.", а по неотменени разрешения за строеж и одобрени архитектурни проекти и е въведен в експлоатация по предвидения в закона ред и е изпълнен в съответствие с одобрените строителни книжа. Изводът, направен от първоинстанционният съд е, че не са налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ДНСК и Столична община (ответници по предявения иск), които да са в пряка и непосредствена връзка с претърпени вреди и исковите претенции са отхвърлени. Касационният състав на ВАС, Трето отделение по адм. дело № 5667/2015 г. е приел, че правилно първоинстанционният съд не е ангажирал отговорността на ДНСК и Столична община по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ поради липсата на предвидените в тази разпоредба предпоставки, както и че доказателствената тежест е на ищеца, които не са налице. Прието е в в това решение, че не е налице пряка причинна връзка между отменената заповед на кметския наместник на ТОА "Л." и претендираните имуществени вреди, доколкото тази отмяна не е послужила за отмяна на одобрените строителни книжа, въз основа на които е изпълнено строителството в съседен имот. Предмет на иска, предявен пред Административен съд, С.-град е за обезщетение от Столична община и ДНСК на имуществени вреди в размер на по 108 629,02 лв. за всеки един от ответниците или общо 217 258,03 лв., представляващо наемна цена за апартамента на бул. "Дондуков" за периода от 31.12.2000 г. и в ж. к. "Дианабад" за периода 31.12.2000 г. до 25.01.2012 г. Цитираното от молителя решение на ВКС е във връзка с присъдено на Манолов обезщетение за пропуснати ползи от ползване на собствен недвижим имот на ул. "Н." ..№..., кв. "Л.". Основанието по чл. 239, т. 4 АПК изисква пълно тъждество - обективно или субективно между делата, по които се твърди, че е налице противоречие или предметът на едното да включва предмета на другото. В процесния случай производството пред гражданския съд е било за обезщетение за пропуснати ползи от лишаване правото на молителя да ползва имота си в кв. "Л.", а производството пред административния съд е за обезщетение за наемна цена, която молителят е пропуснал да получи от другите си два апартамента, находящи се на бул. "Дондуков" и ж. к. "Дианабад" поради невъзможността за известен период от време да ползва къщата си на ул. "Неразделни" в кв. "Л.". С оглед изложените факти и обстоятелства не е налице е противоречие в сочените от молителя решения на гражданския и административния съд, които да обуславят основанието по чл. 239, т. 4 АПК. И в двете производства ищецът сочи, че поради действия и бездействия на ответниците е бил лишен от правата си да ползва собствения си имот на ул. "Неразделни", което го е принудило той и домакинството му да заживеят в другите два собствени апартаменти - на бул. "Дондуков" и в ж. к. "Дианабад". В решението на ВКС е прието, че ДНСК не е изпълнила своите задължения по чл. 158 и чл. 157 ЗТСУ (отм.) и чл. 222 ЗУТ за установяване на нарушението и спиране на незаконното строителство на границата с имота на молителя в кв. "Л.", докато в решението на административния съд, оставено в сила с решението на ВАС се приема, че не е налице незаконно строителство и затова е отхвърлена претенцията за имуществени вреди от невъзможността да отдаде под наем собствените си апартаменти на бул. "Дондуков" и в ж. к. "Дианабад", тъй като заедно с домакинството си са живели в посочените апартаменти поради невъзможността да използва къщата на ул. "Неразделни". И в решението на АССГ и в решението на ВАС, се приема, че въпреки отмяната на заповедта от 31.10.1995 г. на кметския наместник на ТОА "Л." за частичното изменение на регулационния, кадастралния, застроителния и силуетния план в кв. 70 в м. "Л.", строежът в съседния УПИ е законен. В решението на ВКС категорично е прието, че вследствие строежът на границата с имота на молителя, къщата на последния е станала практически неизползваема за живеене и това го е принудило той и домакинството му да заживеят в другите два собствени имота, което го е лишило от възможността за получава наем от тях. В решението на АССГ, респ. на ВАС, Трето отделение е прието, че няма данни по делото ДНСК да е отменила строителните разрешения за имота в съседство с къщата на молителя в кв. "Л.", поради което не може да се приеме, че противоречието в мотивите на решенията на гражданския и административния съд, е основание по чл. 239, т. 4 АПК. Следователно пред гражданския съд предявените, съотв. уважените претенции на Манолов са за вреди от лишаването му да ползва имота си в кв. "Л." на ул. "Н." ..№..., а пред административният съд са претендирани вреди от неотдаването на другите имоти - на бул. "Дондуков" и в ж. к. "Дианабад" под наем и лишаване от доходи от наемни правоотношения, т. е. липсва идентитет в предмета на посочените искови претенции. Противоречията в мотивите на решенията, както и различията в предмета на предявените искове пред гражданския и пред административния съд, не са основания за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК. Липсата на пълно обективно тъждество между двете сочени решения - на ВАС, с което се оставя в сила първоинстанционното решение и на ВКС, с което е отменено въззивно решение и уважен иска по чл. 1 ЗОДОВ, води до неоснователност на искането за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК. С оглед гореизложеното настоящият петчленен състав счита, че искането е неоснователно и следва да се отхвърли на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. Аврамов, на ДНСК - гр. С. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,