Решение № 8095 от 30.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 98/2019 г.

ВАСVI отделение30.05.2019 г.докладчик т Росен Василев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 440 от 5.11.2018 г. по адм. дело № 259/2018 г. на Административен съд - Смолян. ОСЪЖДА С. Илиева, ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [област], [улица], да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – гр. Смолян сумата в размер на 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8095 от 30.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 98/2019 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от С. Илиева, от [населено място], [област], подадена чрез пълномощника адвокат Челебиев, против решение № 440 от 5.11.2018 г. по адм. дело № 259/2018 г. на Административен съд– Смолян, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 1012-20-1043#1/30.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Смолян и потвърдените с него разпореждания № 204-00119-4/17.07.2018 г., № 204-00119-5/17.07.2018 г. и № 204-00-119-6/17.07.2018 г. на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ – Смолян, и са присъдени разноски. В жалбата се поддържат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения изложени в жалбата и в съдебно заседание се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт. Претендират се разноски. Ответникът – директора на ТП на НОИ - Смолян, чрез процесуалния представител юрисконсулт Петкова изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество – за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд–Смолян е решение № 1012-20-1043#1/30.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Смолян и потвърдените с него разпореждания № 204-00119-4/17.07.2018 г., № 204-00119-5/17.07.2018 г. и № 204-00-119-6/17.07.2018 г. на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ – Смолян. С разпореждане № 204-00-119-4 от 17.07.2018 г. на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ-Смолян е отменено разпореждане № 204-00-119-1 от 22.03.2016 г. на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ-Смолян, с което на Илиева е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 12.03.2016 г. до 11.01.2017 г. в размер на 63. 91 лв. дневно, с мотива, че лицето не е упражнявало трудова дейност съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. С разпореждане № 204-00-119-5 от 17.07.2018 г. на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ-Смолян е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица на Илиева със същия мотив. С разпореждане № 204-00-119-6 от 17.07.2018 г. на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ-Смолян е разпоредено на С. Илиева да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за времето от 12.03.2016 г. до 29.05.2017 г. в размер на 13101. 55 лева главница и 2137. 86 лв. дължима лихва. Съдът е приел, че с оглед на събраните доказателства не е доказано Илиева да е упражнявала дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и същата не е осигурено лице съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО. Решението е правилно. По делото е установено от фактическа страна, че на 7.03.2016 г. е сключен трудов договор между ЕТ "Ю. Хаджиева" [населено място] [област] като работодател и С. Илиева като работник на длъжност "продавач консултант" на хранителен магазин в с. Върбина, общ. Мадан при месечно възнаграждение от 2000. 00 лева. Договора е за срок до 12.03.2016 г. Със заповед № 05 от 12.03.2016 г. трудовото правоотношение между ЕТ "Ю. Хаджиева" и жалбоподателката, като продавач консултант е прекратено считано от 12.03.2016 г. От саморъчно написано и подписано писмено обяснение от 18.01.2018 г. на Ю. Хаджиева е установено, че лицето С. Илиева не е работило във фирмата. В допълнително писмено обяснение от 25.01.2018 г. Ю. Хаджиева е посочила, че положените подписи върху трудови договори и заповеди не са нейни. Със задължителни предписания № ЗД-1-20-00369130 от 29.01.2018 г. е наредено осигурителя Ю. Хаджиева да заличи като неправилно подадена информация по чл. 5, ал. 4 от КСО по декларация "Данни за осигурено лице" на 22 лица, включително и за жалбоподателката С. Илиева. Със заявление от 15.03.2016 г. Илиева е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО. В заявлението е посочила, че правоотношението с ЕТ "Ю. Хаджиева" е прекратено считано от 12.03.2016 г. С разпореждане № 204-00-119-1 от 22.03.2016 г. на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ-Смолян на С. Илиева е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 12.03.2016 г. до 11.01.2017 г. в размер на 63. 91 лв. дневно. След извършена проверка с разпореждане № 204-00-119-4 от 17.07.2018 г. на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ-Смолян е отменено разпореждане № 204-00-119-1 от 22.03.2016 г. с мотива, че лицето не е упражнявало трудова дейност съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. С последващо разпореждане № 204-00-119-5 от 17.07.2018 г. на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ-Смолян е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица на Илиева, със същия мотив. С последващо разпореждане № 204-00-119-6 от 17.07.2018 г. на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ-Смолян е наредено на С. Илиева да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за времето от 12.03.2016 г. до 29.05.2017 г. в размер на 13101. 55 лева главница и 2137. 86 лв. дължима лихва. Трите разпореждания са оспорени пред директора на ТП на НОИ-Смолян, който с решение № 1012-20-1043#1/30.08.2018 г. е отхвърлил жалбата срещу тях. Първоинстанционният съд е анализирал събраните по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност и е направил обосновани изводи относно фактическата обстановка и приложимите към спорните правоотношения материалноправни норми. Не се констатира съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не е нарушение на закона обстоятелството, че в едно производство административния орган се е произнесъл по три на брой разпореждания на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ-Смолян. Самите разпореждания са свързани по между си и не съществува процесуална пречка да бъдат разгледани в едно административно производство. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. В случая пред първоинстанционния административен съд жалбоподателката Илиева не е провела пълно и главно доказване на относимия доказателствен факт, че реално е осъществявала трудова дейност като продавач-консултант с месторабота хранителен магазин в с. Върбина, с месечно възнаграждение от 2000 лева. След като Илиева не е упражнявала дейност в ЕТ "Ю. Хаджиева", правилно и законосъобразно ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Смолян е отказал отпускане на парично обезщетение за безработица и е постановил разпореждане за възстановяване на недобросъвестно получените суми. В случая жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване правото на обезщетение за безработица, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали. Процесните разпореждания са издадени след заличаване на първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО и след събиране на необходимата информация, даваща основание да се стигне до извод, че Илиева не е полагал труд във фирмата на ЕТ "Юлиана Хаджиева", което изключва качеството й на осигурено лице, имащо право да получи парични обезщетения за безработица. Съгласно § 1, т. 3 ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1. Неоснователни са наведените оплаквания, че след като Илиева не е работила, тя е получавал добросъвестно процесните осигурителни плащания. Разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО изрично изисква недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания да се възстановят от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Текстът на чл. 114, ал. 3 КСО предвижда за възстановяване на сумите по ал. 1 и 2 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, да издаде разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. В тези случаи не се съставя ревизионен акт за начет по чл. 110, ал. 1. Разпорежданията се връчват на лицата по реда на чл. 110, ал. 4. По изложените съображения, първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и правилни изводи за законосъобразност на оспорения административен акт. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Във връзка с изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на ответника следва да бъдат поставени заявените от касатора разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които съгласно изискванията на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ възлизат на сумата от 100, 00 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1