Решение № 4925 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3658/2016 г.

Решение № 4925 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3658/2016 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - К. срещу решение № 38 от 17.02.2016 г., постановено по адм. дело № 275/2015 г. по описа на Административен съд - К.. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на същото и връщане на делото за разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът - Н. Б. К. от гр. Б. дол, в депозирано пред съда писмено становище, чрез пълномощника й адв. Божкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване на правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отменил като незаконосъобразно решение № 2153-09-6 от 27.08.2015 г. на директора на ТП на НОИ - К. и потвърденото с него разпореждане № 5901072990 от 17.07.2015 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н. Б. К., като е върнал преписката на административния орган за решаване по същество съобразно дадените указания по приложението на закона. Съдът е осъдил ТП на НОИ - К. да заплати на Н. Б. К. деловодни разноски в размер на 434, 50 лв. За да постанови решението си в този смисъл административният съд е приел, че административният орган неправилно е отказал изменение на пенсията на заявителката по чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО и не е взел предвид, че тя е искала изменение на отпуснатата й пенсия поради неправилното й определяне на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от АПК. В случая длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО изобщо не е обсъдил хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, въпреки заявените от К. основания за изменение на пенсията й, с оглед неправилното й превръщане по чл. 104, ал. 2 от КСО, вместо по чл. 104, ал. 3 от КСО, поради характера на изпълняваната от нея длъжност "маркшайдер" за периода от 21.10.1985 г. до 31.12.1999 г. в рудник "Бобовдол", преимуществено под земята. Въз основа на доказателствата по делото, заключението на назначената съдебно-техническа експертиза и от разпита на свидетеля В. И., административният съд е приел, че трудовият стаж на Н. К. през периода 21.10.1985 г. - 31.12.1999 г. е придобит при работа под земята, поради което следва да бъде превърнат в осигурителен стаж от трета категория, при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО. Така постановеното решение е правилно. По делото е установено, че със заявление вх. № ПП-14-6367/26.03.2015 г. Н. Б. К. е поискала изменение на пенсията, отпусната й с разпореждане № 5901072990 от 24.03.2008 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - К., тъй като е неправилно изчислена поради превръщане на стажа й за периода 21.10.1985 г. - 31.12.1999 г. на длъжността "маркшайдер" от първа в трета категория по реда на чл. 104, ал. 2 от КСО вместо по предвидения в чл. 104, ал. 3 от КСО, с оглед полагането на труда под земята. Приложено е удостоверение № 1798/1.06.2007 г. и трудова книжка, представени пред пенсионния орган и при подаване на заявлението за отпускане на пенсията, както и декларация по чл. 43 от АПК от лице неучаствало в производството - В. И., удостоверяващо характера на труда, полаган от заявителката в посочения период. Въз основа на заявлението с разпореждане № 5901072990 от 17.07.2015 г., длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО е отказал изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н. К. на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, поради непредставяне на нови доказателства за положения стаж. Това разпореждане е било оспорено от Костадинова, като с процесното решение № 2153-09-6/27.08.2015 г. директорът на ТП на НОИ - К. е отхвърлил жалбата като неоснователна, приемайки, че в жалбата си заявителката е претендирала неправилно категоризиран трудов стаж за периода от 21.10.1985 г. до 31.12.1999 г. - 14 години, 2 месеца и 11 дни, и че желае пенсията й да бъде изменена на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, а стажът да бъде зачетен по чл. 104, ал. 3 от КСО, но без да обсъжда наличието на посоченото основание е стигнал до крайния извод, че не са налице нито едно от основанията посочени в чл. 99, ал. 1 от КСО. Нито в разпореждането, нито в потвърждаващото го решение на директора на ТП на НОИ - К. не е обсъдена трудовата функция на жалбоподателката, нито мястото на полагането й на длъжността "маркшайдер" към Мини "Бобовдол" ЕАД през периода 21.10.1985 г. - 31.12.1999 г., както и дали попада в чл. 104, ал. 2 от КСО, както е превърнат при отпускане на пенсията или в хипотезата на чл. 104, ал. 3 от КСО. Пред първоинстанционния съд е представено допълнително писмено доказателство по спора, а именно - копие от длъжностната характеристика за длъжността "маркшайдер" в рудник "Бобов дол" ЕАД за периода 1991 г. - 1999 г., утвърдена от изп. директор на Мини "Бобов дол" ЕАД. В трудовата книжка, която също се намира в кориците на първоинстанционното дело е отбелязано, че в периода от 21.10.1985 г. до 10.04.1996 г. жалбоподателката е работила в СМЕК "Бобов дол", съотв. в Мини "Бобов дол" на длъжност "маркшайдер" и "маркшайдер участък". Съгласно заключението на вещото лице характерът на работа и изпълнение на служебните задължения на маркшайдера в рудника изискват постоянно и неотклонно наблюдение на минно-техническите процеси в рудника, което е свързано с непрестанно пребиваване под земята в рудника, тъй като геодезическите измервания, каквито е правела през цялото работно време се изпълняват под земята, които го квалифицират като инженеро-технически специалист. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че маркашайдерите са заети с работа под земята около 75-80 % от времето си, а останалите 20-25 % от работното им време над земята, обработват данните от измерванията, които правят в рудника. В заключението вещото лице е посочило, че трудовият стаж на Н. К. попада в разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО. От показанията на свидетеля В. И., представил декларация по чл. 43 от АПК по отношение на искането за изменение на влязлото в сила разпореждане за отпускане на пенсията, се установява, че е работил заедно с жалбоподателката в процесния период и има наблюдение върху работата й. Посочил е, че работата на К. е била свързана с поставяне на точки, даване на направление, измерване на мощност на пласт при изземване на въглищата и изпълнението на тези задължения е изисквало да бъде под земята в съответния участък на рудника. Влизали са в 9 часа сутринта и са излизали от рудника към 15.30 часа след обяд, при продължителност на работния ден - 8 часа. В рудника е имало 6 участъка, като условията в тях са били едни и същи и се е работело под земята. Направените от съда изводи са законосъобразни и се базират на точното прилагане на материалния закон. Жалбата на директора на ТП на НОИ - К. е неоснователна, поради неправилно тълкуване на източника на нормативни факти, довело и до неправилно прилагане на съдържащите се в него норми. Законът е овластил административният орган сам да изменя и отменя издадените от него административни актове в хипотезата на чл. 99 от КСО. Правилно първоинстанционният съд е изложил становище, че по отношение на жалбоподателката е било налице основанието на чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, при наличието на което пенсията подлежи на изменение и следва стажът от I категория да се преобразува по чл. 104, ал. 3 от КСО. Неоснователни са изложените в касационната жалба възражения, че административният съд, като е приел, че административният орган не се е произнесъл по искането за изменение по чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, а е обсъдил само основанието по чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, е нарушил съдопроизводствените правила, тъй като е следвало да върне делото на административния орган, който да прецени предпоставките за превръщане на стажа по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО. В случая административният орган е бил сезиран с искане за изменение на разпореждането за отпускане на пенсия поради неправилното й определяне в по-нисък размер. При разглеждане на заявлението длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО е разгледал жалбата, като е постановил отказ по искането, т. е. в случая е издаден административен акт, макар и незаконосъобразен. Този административен акт е потвърден от директора на ТП на НОИ - К., който е отчел обстоятелството, че административният орган е бил сезиран с искане по чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО и че е било налице произнасяне само по чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, но е отбелязал в процесното решение, че не са налице основанията по чл. 99, ал. 1 от КСО. Въпреки че пенсионният орган и по-горестоящият административен орган не са разгледали основанието, по което се иска изменението на пенсията, са издали административен акт и потвърждаващо го решение, т. е. не е налице отказ от образуване на административно производство по подаденото заявление за изменение, съответно заявлението е разгледано по същество. В случая е налице нарушение на материалния закон поради неправилно разглеждане на искането под хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 1 от АПК и нарушение на административнопроизводствените правила - поради неизясняването на фактите от значение на случая. Само в случай на отказ за образуване на административно производство съдът не е длъжен да разглежда по същество искането на жалбоподателя, поради което в случая наведените в касационната жалбата аргументи във връзка с неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила, са неоснователни. Във връзка с изводите на съда досежно характера на изпълняваната от Костадинова работа на длъжността "маркшайдер" Върховният административен съд, състав на шесто отделение в решение № 10675 от 31.10.2006 г. по адм. д. № 5631/2006 г. ясно е посочил извличаната от разпоредбата на чл. 104, ал. 3 правна норма и фактическите предпоставки, обуславящи нейното прилагане. Граматическото тълкуване на този текст води до извода, че със запетаи и със съюза "и" са отделени различните категории работници и служители така: а) работниците; б) инженеро-техническите специалисти; в) ръководните служители до ръководител на участък включително. В съответствие с това тълкуване на разпоредбата първоинстанционният съд е изследвал дали трудът, полаган от Н. К. на длъжността "маркшайдер" през процесния период, е полаган под земята и при правилна преценка на събраните доказателства е направил обосновани изводи по този въпрос. О. съда са изложени подробно фактическите констатации относно вида и естеството на трудовите функции, които са осъществявани на длъжността "маркшайдер", изведени от длъжностната характеристика, от заключението на вещото лице и от свидетелските показания, от които доказателства безспорно се установява, че значителна част от описаните трудови функции не биха могли да се изпълняват другаде освен под земята. Изложените от вещото лице в заключението по съдебната експертиза констатации, възпроизведени и в първоинстанционното съдебно решение, са изведени от писмените доказателства в личното трудово досие на лицето, както и от архивираните документи от счетоводството на минното предприятие, подробно описани в т. III от заключението. - "Проверени материали и нормативни документи", поради което правилно са ценени от съда. Логическото тълкуване на текста на чл. 104, ал. 3 от КСО води до извода, че критерият, възприет от законодателя, е заетостта на работа под земята. На това сочи именно употребеният от законодателя израз "заети на работа под земята". В случая е безспорно установено, че поне 80 % от работното време на жалбоподателката на изпълняваната от нея длъжност е изпълнявано под земята. Преценявани в систематично отношение съществените критерии при определяне на категорията труд, положен при условията на хипотезата на чл. 104, ал. 3 от КСО следва бъдат изведени от разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от КСО. Това са "характерът и условията на труда", както правилно е приел административният съд, чиито мотиви напълно се споделят от настоящата инстанция. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение се явява правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответницата по касация за направените по делото разноски, които видно от представения договор за правна защита и съдействие са в размер на 150 лева. По отношение на искането за присъждане на разноски и за първоинстанционното производство, то следва да се остави без уважение, тъй като такива са присъдени от Административен съд - К.. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,