Решение № 3035 от 24.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8425/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. П. Г., чрез адв. Петкова като процесуален представител, против решение 2012 от 18.06.2024 г., постановено по адм. дело 86/2024 г. по описа на Административен съд Стара Загора. Излагат се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател оспорва извода на съда относно характера на постройката, като твърди, че не представлява строеж, а временно преместваем обект. Излага съображения за необсъждане на неговата търпимост и на направеното възражение за превратно упражняване на държавна власт, които сочат на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Прави искане за отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на Община Мъглиж, чрез пълномощника си адв. Гачева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски за касационното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. П. Г. срещу заповед 94м-564-2#2 от 15.01.2024 г. на кмета на Община Мъглиж, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ на същата е наредено в качеството на собственик на урегулиран поземлен имот (УПИ) IV-909, кв. 66 по плана на гр. Мъглиж, да премахне изпълнен в него без строителни книжа незаконен строеж: Постройка на допълващо застрояване, с приблизителна площ 13 кв. м, находяща се на югоизточната граница на имота. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновава извод за констатиран строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, пета категория, изпълнен без наличие на строителни книжа, поради което е незаконен. Излага съображения, че описаната постройка е различна от кафе-аперититив, допълващо застрояване в същия имот с площ 47,73 кв. м, предмет на издадено разрешение за строеж 60 от 17.07.2012 г. на главния архитект на Община Мъглиж. Посочва, че съставеният в административното производство констативен акт представлява официален документ, който не е оспорен и оборен от страна на оспорващата, тъй като от нея не е внесен указания депозит за назначената по делото съдебно - техническа експертиза. По тези съображения формира крайния си извод за неоснователност на подадената срещу заповедта жалба. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до неговата необоснованост. Законосъобразно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, в предвидената от закона писмена форма. Административният акт съдържа фактически и правни основания, мотивиращи постановяването му. Неоснователно е възражението за специално отношение на общинската администрация спрямо оспорващата при протеклото производство по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Органите на строителния контрол действат служебно в условията на обвързана компетентност и неограничено във времето, независимо от наличието или липсата на подаден до тях сигнал за извършено незаконно строителство, поради което оплакването за тяхното бездействие до този момент е ирелевантно за правния спор. Обстоятелството дали заповед по чл. 225а ЗУТ е издадена само по отношение на изграденото в нейния имот при реализирани подобни обекти и в други имоти, освен че попада извън предмета на оспорената заповед, не освобождава оспорващата от задължението за снабдяване със строителни книжа, когато такива се изискват от закона. Настоящият състав приема, че е спазена предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура. Извършена е проверка на място от определената със заповед РД-09-259#1/27.11.2023 г. комисия и е съставен констативен акт 7/15.12.2023 г. Строежът е индивидуализиран като местоположение и параметри, включително чрез скица в констативния акт и снимков материал. Предметът на заповедта е конкретен и ясен, поради което не се поражда съмнение относно обхвата на разпореденото за премахване. Според направеното в оспорената заповед описание постройката е такава на допълващото застрояване с ограждащи стени, изпълнени от зидария с газобетонни блокове и измазани, на които са монтирани прозорци, а покривът е изпълнен от дървена конструкция, покрита с битумни керемиди. Същата представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който противно на приетото от административния съд е от шеста категория чл. 137, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Не се установява процесната постройка да притежава белезите на преместваем обект, тъй като от една страна не се твърди да е с предназначението по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, а от друга - нейните технически характеристики и материалите, от които е изпълнена, я определят като строеж. Изграждането й без снабдяване със строително разрешение обосновава приложимост на посочената в заповедта хипотеза по чл. 225, ал. 2, т. 2, предл. 2 ЗУТ. Не водят до извод в различна насока доводите на касаторката за предприети от предишния собственик на имота действия по снабдяване със строителни книжа, доколкото изрично признава, че такива не са издадени и процедурата е приключила неуспешно още на фаза одобряване на инвестиционни проекти. Незаконността на постройката е обусловена именно от липсата на необходимите строителни книжа. Евентуалните откази за одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж подлежат на отделно обжалване в различни производства, поради което възраженията срещу причините и основанията за постановяването им са извън предмета на настоящия спор. В нарушение на принципа на служебното начало в съдебноадминистративния процес и на чл. 171, ал. 5 АПК съдът не установява всички релевантни за спора факти. Той е длъжен да извърши преценката си, като обсъди доказателствата по делото и укаже на страните да представят такива, ако приеме, че някои обстоятелства от значение за делото във връзка с наведените от тях твърдения не се установяват от събраните. Съдебната проверка освен законността на констатираното строителство и параметрите му, описани в констативния акт и оспорената заповед, следва да обхване и изследване на неговата търпимост съобразно времето на изграждането му. В случай на необсъждане на някое от тези обстоятелства в проведената по чл. 225а ЗУТ процедура или при оспорването им, каквото е налице предвид възражението на жалбоподателката за изпълнение на постройката преди 2000 г. и липсата на ангажирани от органа доказателства относно възприетия в административния акт период 2011 г. 2014 г., действителната фактическа обстановка подлежи на установяване в съдебната фаза на производството. В случая съдът само констатира, че от страната не е внесен определения в размер на 500 лева депозит за назначената по нейно искане съдебно-техническа експертиза, но не заличава същата като доказателствено средство по делото. Освен това липсва произнасяне по искането на Г. за допускане при режим на довеждане на свидетели за установяване на годината на построяване на процесния обект, направено както в открито съдебно заседание на 02.04.2024 г., така и с допълнително становище на процесуалния й представител, подадено по електронен път на 09.04.2024 г., във връзка с изрично заявеното твърдение за реализирането му преди 2000 г. В нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК в обжалваното решение не са изложени мотиви относно допустимостта на постройката в зависимост от времето на нейното изграждане. В съдебният акт липсват фактически установявания за периода на извършване на строителството и спрямо този момент правни изводи относно приложимата разпоредба за търпимост съгласно §16, ал. 1 ал. 3 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, съответно дали строежът е бил допустим по действалия към момента на изпълнението му подробен устройствен план, както и по правилата и нормативите към времето на изграждането му или съгласно ЗУТ. Липсата на мотиви по въпроса относно търпимостта на процесната сграда съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до постановяването на необоснован съдебен акт. В съдебното производство е необходимо да се съберат доказателства в тази насока с оглед извършване на проверката за материална законосъобразност на заповедта, тъй като макар и незаконен, строежът не подлежи на премахване, ако е търпим. Като отхвърля жалбата срещу издадения административен акт без да изложи мотиви относно търпимостта на постройката, съдът постановява неправилно решение. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК същото следва да се отмени, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Спорът следва да бъде изяснен от фактическа страна, включително при нужда чрез използване на специални знания и разпит на свидетели. Доказателствата по делото следва да се обсъдят в цялост и в зависимост от приетото време на извършване на строежа, съдът следва да изложи съображения относно приложението на разпоредбите за търпимост, като въз основа на направените изводи да прецени законосъобразността на оспорената заповед. По искането за присъждане на разноски за тази инстанция дължи произнасяне първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение